Има ли проблем с качеството на туризма в България? Зависи от гледната точка
Нека осъзнаем, че качеството на услугата ни е най-важното условие, с цел да имаме какъвто и да е туризъм. “
Това написа в профила си във Фейсбук служебният министър на туризма Илин Димитров като част от лист с ограничения, които би трябвало да се подхващат в бранша от идващото Народно заседание.
Оказва се обаче, че българският туристически отрасъл даже не счита, че има проблем с качеството на туристическата услуга в страната. Дори в противен случай – тя била „ на международно равнище “.
Смятам, че качеството на българския туризъм е на международно равнище. Ние имаме към 56 задгранични марки на франчайз в България. Когато приказваме за цифровизация в туризма, би трябвало да обърнем внимание, че системите, които използваме, също са на международно равнище. Българите, когато вършат маркетингови изследвания, го вършат на търсачките, които употребяват американците, британците “, сподели пред Economic.bg Румен Драганов, шеф на Института за разбори и оценки в туризма.
По отношение на оборудването и техническите характерности на новите туристически обекти, показателите също били доста положителни – „ внасяме всички мостри на най-хубавото, което е направено по света “, безапелационен е той.
Оказва се, че с фрагментите също нямало проблем.
Голяма част от хотелите се ръководят от младежи, които са получили своето обучение в чужбина и надлежно владеят освен ръководството, само че имат доста контакти както тук, по този начин и в чужбина “, прецизира Драганов.
Основните недоволства, с които се сблъсква браншът от страна на задграничните туристи, е за шума в Слънчев бряг, комплицирани елементи в резервацията – например туристите са настанени в стая с аспект към парка, а не към морето. Или претенции за връщане на суми за неосъществени почивки.
Твърдението, че България предлага фалшив туристически артикул е по-скоро далавера “, споделя той.
Може и да има проблем с качеството...
Нямаме условия за насърчаване на туризъм, какво приказваме за качество, споделя ръководителят на Българската хотелиерска и ресторантьорска асоциация (БХРА) Георги Щерев.
Той признава, че качеството е проблем, само че счита, че има доста по-важни въпроси за решение.
Визи, реклама. Никой не пипа туризма. Той би трябвало да стане приоритет “, споделя Щерев.
Всъщност, сегашният длъжностен министър на туризма неведнъж повдигна въпроса за приоритизирането на туризма, нарастването на парите за реклама, както и смяна във визовия режим, само че по този начин и не получи поддръжка от предходните народни представители.
Какви са нужните ограничения?
Ежегодната мъка би трябвало да завърши и диференцирана ставка да остане като непрекъсната “, написа министър Димитров, разяснявайки концепцията за увеличение на Данък добавена стойност за бранша.
Какво още предлага той:
Стъпаловидно повишение на средства за реклама;Отделни ваучери единствено за вътрешен туризъм;Промените в Закон за обществените поръчки и опцията за бърза реклама в огромните платформи( тази смяна е подготвена и " шупва " към този момент втори Парламент);Осигуряването на финансов запас за подкрепяне на чартърите за запълване на крила на сезона. Конкурентите ни го вършат през рекламния си бюджет. Курортите ни не са пригодени за толкоз доста туристи с коли. Отново опираме до средствата за реклама;Национална акция за задържане и привличане на фрагменти в туризма посредством медии, работодатели, страна, учебни заведения и обществени персони. Работа по имиджа на бранша ни.ДА СПРЕМ да приказваме, че идва вълна от банкрути, тъй като не идва и единствено си гоним чиновниците. Кой ще работи в бранш, в който всеки приказва, че ще банкрутира?Осигуряването на запас, с цел да аплайваме за страна-партьор на 3-те най-големи изложби в света за туризъм;Осигуряване на средства за незабавен ремонт и насърчаване на геотермалните ни сондажи;Логистика – довеждане докрай на главните ни транспортни артерии и дано българите пътуват по-бързо, по-сигурно и по-приятно до курортите ни.Визи. Само това ще кажа. Очакваме действителен процес на тази тематика в 2025 г.„ Управленска немарливост “: България регистрира голям спад на непознатите туристи през 2022 г.
Това написа в профила си във Фейсбук служебният министър на туризма Илин Димитров като част от лист с ограничения, които би трябвало да се подхващат в бранша от идващото Народно заседание.
Оказва се обаче, че българският туристически отрасъл даже не счита, че има проблем с качеството на туристическата услуга в страната. Дори в противен случай – тя била „ на международно равнище “.
Смятам, че качеството на българския туризъм е на международно равнище. Ние имаме към 56 задгранични марки на франчайз в България. Когато приказваме за цифровизация в туризма, би трябвало да обърнем внимание, че системите, които използваме, също са на международно равнище. Българите, когато вършат маркетингови изследвания, го вършат на търсачките, които употребяват американците, британците “, сподели пред Economic.bg Румен Драганов, шеф на Института за разбори и оценки в туризма.
По отношение на оборудването и техническите характерности на новите туристически обекти, показателите също били доста положителни – „ внасяме всички мостри на най-хубавото, което е направено по света “, безапелационен е той.
Оказва се, че с фрагментите също нямало проблем.
Голяма част от хотелите се ръководят от младежи, които са получили своето обучение в чужбина и надлежно владеят освен ръководството, само че имат доста контакти както тук, по този начин и в чужбина “, прецизира Драганов.
Основните недоволства, с които се сблъсква браншът от страна на задграничните туристи, е за шума в Слънчев бряг, комплицирани елементи в резервацията – например туристите са настанени в стая с аспект към парка, а не към морето. Или претенции за връщане на суми за неосъществени почивки.
Твърдението, че България предлага фалшив туристически артикул е по-скоро далавера “, споделя той.
Може и да има проблем с качеството...
Нямаме условия за насърчаване на туризъм, какво приказваме за качество, споделя ръководителят на Българската хотелиерска и ресторантьорска асоциация (БХРА) Георги Щерев.
Той признава, че качеството е проблем, само че счита, че има доста по-важни въпроси за решение.
Визи, реклама. Никой не пипа туризма. Той би трябвало да стане приоритет “, споделя Щерев.
Всъщност, сегашният длъжностен министър на туризма неведнъж повдигна въпроса за приоритизирането на туризма, нарастването на парите за реклама, както и смяна във визовия режим, само че по този начин и не получи поддръжка от предходните народни представители.
Какви са нужните ограничения?
Ежегодната мъка би трябвало да завърши и диференцирана ставка да остане като непрекъсната “, написа министър Димитров, разяснявайки концепцията за увеличение на Данък добавена стойност за бранша.
Какво още предлага той:
Стъпаловидно повишение на средства за реклама;Отделни ваучери единствено за вътрешен туризъм;Промените в Закон за обществените поръчки и опцията за бърза реклама в огромните платформи( тази смяна е подготвена и " шупва " към този момент втори Парламент);Осигуряването на финансов запас за подкрепяне на чартърите за запълване на крила на сезона. Конкурентите ни го вършат през рекламния си бюджет. Курортите ни не са пригодени за толкоз доста туристи с коли. Отново опираме до средствата за реклама;Национална акция за задържане и привличане на фрагменти в туризма посредством медии, работодатели, страна, учебни заведения и обществени персони. Работа по имиджа на бранша ни.ДА СПРЕМ да приказваме, че идва вълна от банкрути, тъй като не идва и единствено си гоним чиновниците. Кой ще работи в бранш, в който всеки приказва, че ще банкрутира?Осигуряването на запас, с цел да аплайваме за страна-партьор на 3-те най-големи изложби в света за туризъм;Осигуряване на средства за незабавен ремонт и насърчаване на геотермалните ни сондажи;Логистика – довеждане докрай на главните ни транспортни артерии и дано българите пътуват по-бързо, по-сигурно и по-приятно до курортите ни.Визи. Само това ще кажа. Очакваме действителен процес на тази тематика в 2025 г.„ Управленска немарливост “: България регистрира голям спад на непознатите туристи през 2022 г.
Източник: economic.bg
КОМЕНТАРИ