Бенк ъф Инглънд иска 1 млн. души обратно на работа
Недостигът на работна ръка във Англия е измежду най-острите всред богатите страни. И за решаването на казуса не оказва помощ даже нарастването на заплащането.
Това слага в сериозен риск необятната стопанска система на страната. Защото невъзможността да се обезпечи личен състав в обособени браншове заплашва да ограничи скоростта на възобновяване на стопанството след анулацията на пандемичните карантини. По-високите хонорари пък значат, че " Бенк ъф Инглънд " може да се сбъска с по-дълготрайна от желанията и упования й инфлация, която би трябвало да овладее.
Проблемът наподобява по-остър на Острова в сравнение с в Съединените щати и еврозоната, споделят публични представители на Английската централна банка, тъй като въздействието на BREXIT се сблъска с пандемията. Още преди появяването на вариант " Омикрон " на COVID-19 Организацията за икономическо съдействие и развиване предизвести, че упоритият дефицит на работна ръка в Обединеното кралство може да забави планувания най-голям измежду страните от Г-7 икономическия напредък.
Заплахата от инфлация на приходите оказва помощ да се обяснят упованията, че " Бенк ъф Инглънд " ще увеличи лихвените проценти преди Федеарлния запас.
Паричният пълководец на британската институция Майкъл Сондърс, който на съвещанието през ноември бе измежду малцинството дали своят вот за покачване на лихвите, отхвърли през предходната седмица формалната банкова прогноза, че растежът на заплатите ще падне от 4.5% до към 2% през идната година. В изявление за медиите той разяснява, че е по-вероятно трудовите хонорари да скочат през 2022-а заради оскъдния пазар на труда. Заместник ръководителят на " Бенк ъф Инглънд " - Бен Броудбент, пък беше много по-обран и съобщи при започване на седмицата, че дефицитът на фрагменти продължава да оказва " прогресивен напън върху заплатите ".
Големият въпрос за централните банкери е дали по-високите хонорари ще върнат хората на работа, с цел да се попълнят вакантните 1.3 млн. работни места.
Той е основен, тъй като половин милион служащи безусловно са се изпарили от началото на пандемията, а формалното обособяване на Острова от Европейския съюз е пресушило притока на работна ръка от Континента.
По оценка на Института за проучване на заетостта, в случай че не е имало пандемия, пазарът на труда е щял да разполага с близо 900 хиляди служащи. Този брой е съвсем 3% от предпандемичната работна мощ и не се отличава фрапантно от съществуващите ваканции, показва шефът на института Тони Уилсън.
Изключително значимо е дали фирмите ще съумеят да върнат новите " неактивни " назад на работ. Ако това се случи, натискът от по-високите заплати ще бъде преодолян. " Бенк ъф Инглънд " твърди, че тази динамичност ще дефинира политиката й, а министерството на фианнсите също следи деликатно развиването на събитията.
Във Англия има към 200 хиляди по-малко жители на Европейски Съюз, по оценка на формалната статистика и нови 360 хиляди лица под 65-годишна възраст, които нито работят нито си търсят работа. На всичко от горната страна работната мощ би трябвало да се е нараснала с към 300 хиляди души, в случай че се е запазил предпандемичният тренд. Независими разбори на Уилсън и на паричните стратези на " Бенк ъф Инглънд " - Сондърс и Джонатан Хаскъл, пък демонстрират, че болшинството от напусналите пазара на труда мъчно биха се върнали, което ще усили възходящото придвижване на заплащането.
От февруари 2020-а нови 60 хиляди души под пенсионна възраст са оповестили, че се пенсионират, а съвсем 150 хиляди сега са " в дълготраен отпуск по болест ". Продължителното настъпление на COVID-19 с другите му разновидности пък е докарал депресии или обезсърчение на други 20 хиляди лица в трудоспособна възраст. И работодателите евентуално ще трява да се борят да върнат назад някои от тези 230 хиляди някогашни служащи.
Надежда има.
Най-големият растеж на бездействащите след експлоадирането на пандемията е бил измежду младите, като броят на студентите се е нараснал с цели 230 хиляди. От тях единствено 28% работят против 35% преди финансовата рецесия от 2008-а. Ако фирмите положат по-упорити старания да потърсят чиновници от учещите в университетите 3 млн. студенти, те биха могли да убедят най-малко 200 хиляди от тях да стартират работа, счита Уилсън.
Налице са и няколко стотин хиляди повече лица в сравнение с преди COVID-19 от групата на търсещите интензивно работа с универсални заеми. Което ги излага на сериозна заплаха да изгубят някои от обществените си придобивки, в случай че не стартират да работят и по този начин да попълнят вакантните места. Официалните данни демонстрират, че болшинството от тях не са обвързани, което ще ги улесни да се реалокират там където ги наемат.
Тези разсъждения обаче никога не значат, че очакванията ще се осъществен, тъй като огромна част от безработните сигурно няма да одобряват каквато и да е работна позиция.
Това слага в сериозен риск необятната стопанска система на страната. Защото невъзможността да се обезпечи личен състав в обособени браншове заплашва да ограничи скоростта на възобновяване на стопанството след анулацията на пандемичните карантини. По-високите хонорари пък значат, че " Бенк ъф Инглънд " може да се сбъска с по-дълготрайна от желанията и упования й инфлация, която би трябвало да овладее.
Проблемът наподобява по-остър на Острова в сравнение с в Съединените щати и еврозоната, споделят публични представители на Английската централна банка, тъй като въздействието на BREXIT се сблъска с пандемията. Още преди появяването на вариант " Омикрон " на COVID-19 Организацията за икономическо съдействие и развиване предизвести, че упоритият дефицит на работна ръка в Обединеното кралство може да забави планувания най-голям измежду страните от Г-7 икономическия напредък.
Заплахата от инфлация на приходите оказва помощ да се обяснят упованията, че " Бенк ъф Инглънд " ще увеличи лихвените проценти преди Федеарлния запас.
Паричният пълководец на британската институция Майкъл Сондърс, който на съвещанието през ноември бе измежду малцинството дали своят вот за покачване на лихвите, отхвърли през предходната седмица формалната банкова прогноза, че растежът на заплатите ще падне от 4.5% до към 2% през идната година. В изявление за медиите той разяснява, че е по-вероятно трудовите хонорари да скочат през 2022-а заради оскъдния пазар на труда. Заместник ръководителят на " Бенк ъф Инглънд " - Бен Броудбент, пък беше много по-обран и съобщи при започване на седмицата, че дефицитът на фрагменти продължава да оказва " прогресивен напън върху заплатите ".
Големият въпрос за централните банкери е дали по-високите хонорари ще върнат хората на работа, с цел да се попълнят вакантните 1.3 млн. работни места.
Той е основен, тъй като половин милион служащи безусловно са се изпарили от началото на пандемията, а формалното обособяване на Острова от Европейския съюз е пресушило притока на работна ръка от Континента.
По оценка на Института за проучване на заетостта, в случай че не е имало пандемия, пазарът на труда е щял да разполага с близо 900 хиляди служащи. Този брой е съвсем 3% от предпандемичната работна мощ и не се отличава фрапантно от съществуващите ваканции, показва шефът на института Тони Уилсън.
Изключително значимо е дали фирмите ще съумеят да върнат новите " неактивни " назад на работ. Ако това се случи, натискът от по-високите заплати ще бъде преодолян. " Бенк ъф Инглънд " твърди, че тази динамичност ще дефинира политиката й, а министерството на фианнсите също следи деликатно развиването на събитията.
Във Англия има към 200 хиляди по-малко жители на Европейски Съюз, по оценка на формалната статистика и нови 360 хиляди лица под 65-годишна възраст, които нито работят нито си търсят работа. На всичко от горната страна работната мощ би трябвало да се е нараснала с към 300 хиляди души, в случай че се е запазил предпандемичният тренд. Независими разбори на Уилсън и на паричните стратези на " Бенк ъф Инглънд " - Сондърс и Джонатан Хаскъл, пък демонстрират, че болшинството от напусналите пазара на труда мъчно биха се върнали, което ще усили възходящото придвижване на заплащането.
От февруари 2020-а нови 60 хиляди души под пенсионна възраст са оповестили, че се пенсионират, а съвсем 150 хиляди сега са " в дълготраен отпуск по болест ". Продължителното настъпление на COVID-19 с другите му разновидности пък е докарал депресии или обезсърчение на други 20 хиляди лица в трудоспособна възраст. И работодателите евентуално ще трява да се борят да върнат назад някои от тези 230 хиляди някогашни служащи.
Надежда има.
Най-големият растеж на бездействащите след експлоадирането на пандемията е бил измежду младите, като броят на студентите се е нараснал с цели 230 хиляди. От тях единствено 28% работят против 35% преди финансовата рецесия от 2008-а. Ако фирмите положат по-упорити старания да потърсят чиновници от учещите в университетите 3 млн. студенти, те биха могли да убедят най-малко 200 хиляди от тях да стартират работа, счита Уилсън.
Налице са и няколко стотин хиляди повече лица в сравнение с преди COVID-19 от групата на търсещите интензивно работа с универсални заеми. Което ги излага на сериозна заплаха да изгубят някои от обществените си придобивки, в случай че не стартират да работят и по този начин да попълнят вакантните места. Официалните данни демонстрират, че болшинството от тях не са обвързани, което ще ги улесни да се реалокират там където ги наемат.
Тези разсъждения обаче никога не значат, че очакванията ще се осъществен, тъй като огромна част от безработните сигурно няма да одобряват каквато и да е работна позиция.
Източник: banker.bg
КОМЕНТАРИ