Когато световните рекорди и звездите на атлетика не са ти интересни
Неделната вечер в леката атлетика на игрите Токио 2020 бе изключителна – свръхестествен международен връх на троен скок при дамите, извънредно съревнование на скок на височина при мъжете с двама първенци, които поделиха първото място, първа победа от 19 години на европеец в „ черешката на атлетиката “ – спринта на 100 м за мъже.
Но и тези мечтани за почитателите и публицистите събития могат да бъдат безинтересни. Когато доста ти се спи, няма значение дали си на олимпийския стадион и дали на него се състезават най-хубавите лекоатлети на планетата. Журналист от Нигерия бе пристигнал да следи собствен съотечественик на 100-те метра, само че съвсем от самото начало климаше главата и искрено спеше седнал. Получаваше му се. Все отново за самото тичане се разбуди, само че пък неговият съотечественик се контузи малко след старта…
И още един парадокс, който се следи от началото на олимпиадата. Домакините са извънредно прецизни в използването на ограниченията против ковид – безусловно преследват публицистите да си дезинфенкцират ръцете, да не смъкват маските… Но също по този начин се постанова предел на местата за публицисти на някои от надпреварите. Точно това обаче предизвика огромно неодобрение, тъй като в последна сметка на стадионите и в залите няма фенове. И нищо не пречи вместо един бранш за публицисти, да бъдат отворени два. Дори три. В последна сметка представителите на медиите са били път от другия завършек на света и е извънредно неуместно да не се позволяват да гледат надпревари. Та нали те са за това тук – да отразяват и да вършат реклама на олимпиадата. Но в това отношение необичайно уредниците от МОК са непреклонни, а домакините ползват рестриктивните мерки в най-краен вид. По японски, както евентуално на никое място другаде по света.
Но и тези мечтани за почитателите и публицистите събития могат да бъдат безинтересни. Когато доста ти се спи, няма значение дали си на олимпийския стадион и дали на него се състезават най-хубавите лекоатлети на планетата. Журналист от Нигерия бе пристигнал да следи собствен съотечественик на 100-те метра, само че съвсем от самото начало климаше главата и искрено спеше седнал. Получаваше му се. Все отново за самото тичане се разбуди, само че пък неговият съотечественик се контузи малко след старта…
И още един парадокс, който се следи от началото на олимпиадата. Домакините са извънредно прецизни в използването на ограниченията против ковид – безусловно преследват публицистите да си дезинфенкцират ръцете, да не смъкват маските… Но също по този начин се постанова предел на местата за публицисти на някои от надпреварите. Точно това обаче предизвика огромно неодобрение, тъй като в последна сметка на стадионите и в залите няма фенове. И нищо не пречи вместо един бранш за публицисти, да бъдат отворени два. Дори три. В последна сметка представителите на медиите са били път от другия завършек на света и е извънредно неуместно да не се позволяват да гледат надпревари. Та нали те са за това тук – да отразяват и да вършат реклама на олимпиадата. Но в това отношение необичайно уредниците от МОК са непреклонни, а домакините ползват рестриктивните мерки в най-краен вид. По японски, както евентуално на никое място другаде по света.
Източник: bnr.bg
КОМЕНТАРИ