Апостола е погребан в паметта на българина
Неда Антонова е български публицист, създател на романи и пиеси. Родена в Николаево, Плевенско, учила в Санкт Петербург, работила в сп. „ Отечество ” и Военно издателство. Автор е на двайсет заглавия, измежду които тетралогията исторически романи „ Памет ”, трилогията за юноши „ Принцът на годишните времена ”, диалогията „ Вино ” и поредицата „ Възкресените ”, оповестена с логото на издателство „ Факел ” - „ Царица Елеонора Българска ”, „ Съвършената преподобна Стойна ”, „ Неговата обичана ” и „ Любовта и гибелта на първия след Бога ”.
Неда Антонова е единствената жена, носителка на литературната премия „ Златен меч ”.
- С книгата „ Първият след Бога... ” разбивате наложени от десетилетия хипотези за живота и гибелта на един от най-чистите и велики българи. Не е ли прекомерно смела и тежка тази борба с формалната историография? Защо историците заобикалят да дават отговор на неуместни въпроси към известни българи, в това число Левски?
- Не става дума за борба, а за факсимиле. Прието е да се счита, че Апостола е палач, само че че това никога не накърнява светостта на неговия облик. А щом няма нужда от нещо, няма и усърдие то да бъде реализирано. Аз споделям друго мнение и взех решение да потвърдя правотата му.
- Защо е доста по-известна датата на обесването на Апостола, а не на рождението му? Въпрос на народопсихология ли е?
- Относно датата и годината му на раждане има съмнения и разнообразни хипотези. Обесването е изрично и документирано. Пък и ние, българите, сме трагичен народ. Обичаме повече края, а не началото.
- Предопределена ли е била ориста на този извънреден българин, обрекъл себе си на свободата на отечеството в дословния смисъл?
- Да. Той самият дотам е бил сигурен, че ще бъде хванат и погубен, че авансово документално е изразил желанието си да бъде обесен, вместо наказан на доживотно изгнание в Мала Азия, където ще изгние неизвестен, а тук „ гробът ми всеки ще го знай ”. По подигравка на историята това негово само предпочитание не е осъществено.
- Предаден ли е Левски? Можело ли е да не бъде хванат в
Къкрина?
- Не мисля, че е предаден. Залавянето му е резултат от неподходящо стичане на условия. И няма за какво да клеймим българския народ, обвинявайки го в изменничество.
- Развенчавате призната от историците догадка, че Левски е умъртвил младия прислужник на чорбаджи Денчо Халача - Стойчо, поради което действие в действителност Апостола е наказан на гибел. На какви доказателства и източници се базира това Ваше изказване? Оспорвате ли достоверността на писмото до Любен Каравелов, в което Левски показва страдание за трагичната преживелица на 14 август 1872 година?
- Въпросът Ви допуска много обширен отговор, с привеждане на документи, нещо, което тук не може да бъде направено. Пък и отговорът е даден в книгата.
Ако убийството на калфата е приписано на Левски, с цел да бъде наказан на гибел, кой е имал интерес от това? Защо Апостола не е бил наказан единствено на каторга за революционната си активност, според тогавашното османско законодателство?
Смъртната му присъда авансово е била заповядана от великия везир на Империята по подстрекателство на съветския консул в Истанбул граф Игнатиев. Ролята на тримата от следствената комисия се е свеждала единствено до това да осъществят фиктивен разпит. За пред Европа. Но Иванчо Хаджипенчович отхвърля да подпише следствения протокол и - необичайно - другите двама висши турски сановници също не го подписват.
- Личният живот на Левски също е бил табу дълги години. Откъде черпихте данни за обречената обич на Левски? Доколко тази любовна история е достоверна?
- В своето велико дело Васил Левски е имал поддръжката на целия народ и включително на доста дами. Образът на Евгения е нереалност, само че не е зародил без съществуването на обстоятелства. Много българки от разнообразни класи на обществото са помагали на Апостола, жертвайки се. Не можеше да се опише за всичките, а и в живописен текст това би било недопустимо.
- В друга Ваша книга - „ Неговата обичана ”, разкривате трагичната история на дамата на различен популярен българин - Христо Ботев. Личните драми на героите прибавя или лишава част от ореола им?
- Зависи. Ако човек желае нашите национални герои и духовни първенци да съставляват някаква механична сглобка от национализъм, дръзновение и елементарни потребителски рефлекси, подобен човек не би приел истината, че Ботев да вземем за пример е бивал влюбен, разлюбен, отчаян, обезверен и дотам завързан към своята Венета, че да написа в предсмъртното си писмо „ …и знай, че след това Отечеството си най-вече съм обичал тебе ”. Те всички са били хора, всеки от тях е един от нас, различен е въпросът, че ние не можем да бъдем едни от тях.
- Каква е най-голямата ни виновност към Апостола? Защо до през днешния ден не знаем даже мястото на гроба му, а слагаме венци единствено на мястото на бесилото му?
- Тъжен въпрос с още по-тъжен отговор. Но дано кажем, че неговият гроб е прочут: той вечно е заровен в паметта на народа ни.
- Защо духът на Апостола ни е толкоз необходим през днешния ден? Колко години ще са ни нужни, с цел да научим най-трудния урок - да милеем за отечеството като него, да водиме война сами за свободите си, да не чакаме избавител извън, като рискуваме да попаднем в нови зависимости?
- Не единствено през днешния ден. Левски и всичко това, което той символизира, ще бъде нужно на българите, до момента в който ни има като народ. Защото не е значимо какъв брой дълго е живял човек, а в името на какъв брой хора е живял.
- Ще се осмели ли нашата Църква да канонизира Левски като светец? Нужно ли е това въобще на българина, който с право назоваваме българския Христос?
- Българската православна черква заобикаля да харчи непотребни старания в търсене на историческа истина. Единственото, за което светите отци се грижат, е тяхното лично благоутробие. Народът е канонизирал Левски, провъзгласявайки го посредством национално допитване за най-великия българин на всички времена. Защото българинът има религия, а който е як във вярата, той няма потребност от вяра.
- Коя е идната велика персона, която ще извадите от забравата и насъбраните заблуди и легенди?
- Изборът е огромен, както и изкушението. Но има един популярен българин, който е знаел за нас повече, в сравнение с ние знаем за себе си - създателят на книга, наречена Книгата. Той е.
Неда Антонова е единствената жена, носителка на литературната премия „ Златен меч ”.
- С книгата „ Първият след Бога... ” разбивате наложени от десетилетия хипотези за живота и гибелта на един от най-чистите и велики българи. Не е ли прекомерно смела и тежка тази борба с формалната историография? Защо историците заобикалят да дават отговор на неуместни въпроси към известни българи, в това число Левски?
- Не става дума за борба, а за факсимиле. Прието е да се счита, че Апостола е палач, само че че това никога не накърнява светостта на неговия облик. А щом няма нужда от нещо, няма и усърдие то да бъде реализирано. Аз споделям друго мнение и взех решение да потвърдя правотата му.
- Защо е доста по-известна датата на обесването на Апостола, а не на рождението му? Въпрос на народопсихология ли е?
- Относно датата и годината му на раждане има съмнения и разнообразни хипотези. Обесването е изрично и документирано. Пък и ние, българите, сме трагичен народ. Обичаме повече края, а не началото.
- Предопределена ли е била ориста на този извънреден българин, обрекъл себе си на свободата на отечеството в дословния смисъл?
- Да. Той самият дотам е бил сигурен, че ще бъде хванат и погубен, че авансово документално е изразил желанието си да бъде обесен, вместо наказан на доживотно изгнание в Мала Азия, където ще изгние неизвестен, а тук „ гробът ми всеки ще го знай ”. По подигравка на историята това негово само предпочитание не е осъществено.
- Предаден ли е Левски? Можело ли е да не бъде хванат в
Къкрина?
- Не мисля, че е предаден. Залавянето му е резултат от неподходящо стичане на условия. И няма за какво да клеймим българския народ, обвинявайки го в изменничество.
- Развенчавате призната от историците догадка, че Левски е умъртвил младия прислужник на чорбаджи Денчо Халача - Стойчо, поради което действие в действителност Апостола е наказан на гибел. На какви доказателства и източници се базира това Ваше изказване? Оспорвате ли достоверността на писмото до Любен Каравелов, в което Левски показва страдание за трагичната преживелица на 14 август 1872 година?
- Въпросът Ви допуска много обширен отговор, с привеждане на документи, нещо, което тук не може да бъде направено. Пък и отговорът е даден в книгата.
Ако убийството на калфата е приписано на Левски, с цел да бъде наказан на гибел, кой е имал интерес от това? Защо Апостола не е бил наказан единствено на каторга за революционната си активност, според тогавашното османско законодателство?
Смъртната му присъда авансово е била заповядана от великия везир на Империята по подстрекателство на съветския консул в Истанбул граф Игнатиев. Ролята на тримата от следствената комисия се е свеждала единствено до това да осъществят фиктивен разпит. За пред Европа. Но Иванчо Хаджипенчович отхвърля да подпише следствения протокол и - необичайно - другите двама висши турски сановници също не го подписват.
- Личният живот на Левски също е бил табу дълги години. Откъде черпихте данни за обречената обич на Левски? Доколко тази любовна история е достоверна?
- В своето велико дело Васил Левски е имал поддръжката на целия народ и включително на доста дами. Образът на Евгения е нереалност, само че не е зародил без съществуването на обстоятелства. Много българки от разнообразни класи на обществото са помагали на Апостола, жертвайки се. Не можеше да се опише за всичките, а и в живописен текст това би било недопустимо.
- В друга Ваша книга - „ Неговата обичана ”, разкривате трагичната история на дамата на различен популярен българин - Христо Ботев. Личните драми на героите прибавя или лишава част от ореола им?
- Зависи. Ако човек желае нашите национални герои и духовни първенци да съставляват някаква механична сглобка от национализъм, дръзновение и елементарни потребителски рефлекси, подобен човек не би приел истината, че Ботев да вземем за пример е бивал влюбен, разлюбен, отчаян, обезверен и дотам завързан към своята Венета, че да написа в предсмъртното си писмо „ …и знай, че след това Отечеството си най-вече съм обичал тебе ”. Те всички са били хора, всеки от тях е един от нас, различен е въпросът, че ние не можем да бъдем едни от тях.
- Каква е най-голямата ни виновност към Апостола? Защо до през днешния ден не знаем даже мястото на гроба му, а слагаме венци единствено на мястото на бесилото му?
- Тъжен въпрос с още по-тъжен отговор. Но дано кажем, че неговият гроб е прочут: той вечно е заровен в паметта на народа ни.
- Защо духът на Апостола ни е толкоз необходим през днешния ден? Колко години ще са ни нужни, с цел да научим най-трудния урок - да милеем за отечеството като него, да водиме война сами за свободите си, да не чакаме избавител извън, като рискуваме да попаднем в нови зависимости?
- Не единствено през днешния ден. Левски и всичко това, което той символизира, ще бъде нужно на българите, до момента в който ни има като народ. Защото не е значимо какъв брой дълго е живял човек, а в името на какъв брой хора е живял.
- Ще се осмели ли нашата Църква да канонизира Левски като светец? Нужно ли е това въобще на българина, който с право назоваваме българския Христос?
- Българската православна черква заобикаля да харчи непотребни старания в търсене на историческа истина. Единственото, за което светите отци се грижат, е тяхното лично благоутробие. Народът е канонизирал Левски, провъзгласявайки го посредством национално допитване за най-великия българин на всички времена. Защото българинът има религия, а който е як във вярата, той няма потребност от вяра.
- Коя е идната велика персона, която ще извадите от забравата и насъбраните заблуди и легенди?
- Изборът е огромен, както и изкушението. Но има един популярен българин, който е знаел за нас повече, в сравнение с ние знаем за себе си - създателят на книга, наречена Книгата. Той е.
Източник: marica.bg
КОМЕНТАРИ