Св. мъченик Андрей Стратилат
Нечестивият Максимиан, който управлявал източната част на Римската империя, повдигнал навсякъде гонение против християните. По това време в Сирия имало един пълководец на име Антиох, човек с нечовечен темперамент и най-ревностен чиновник на идолите, дишащ закани и смъртни присъди за вярващите в Христа. Императорът му предал властта над цяла Сирия и му наредил да подложи на мъчения и гибел християните, за което бил дал на предписание забележителен брой хилядоначалници с подчинените им римски войски. Сред всички хилядоначалници, като цвят на лилия измежду тръни, бил последователят на Христа, Андрей, който изначало пазел в загадка святата религия в Христа, само че след това, когато настъпило времето, я посочил пред света, като намерено пред всички изповядал Христовото име. Макар и да не бил още кръстен, само че с твърда религия хранел в сърцето си гореща обич към Христа, като се отклонявал от всяко неугодно на Бога дело и ревниво правил каузи, съгласни с Божията воля. Заради това благочестие Бог му дарувал неизмеримо геройство и смелост в борбите, тъй че нямало еднакъв на него в цялата римска армия. Не веднъж удържал блестящи победи над враговете и се употребил измежду воините с огромна популярност и респект, повече от другите пълководци.
Веднъж многочислени полкове на персийската армия ненадейно нападнали Сирия, като повдигнали война срещу Антиох. Поради ненадейното нахлуване на персите Антиох изпаднал в огромна паника. Като си спомнил за доблестния хилядоначалник Андрей, той незабавно го извикал, упълномощил му основното командване на войската и го нарекъл Стратилат, т.е. - старши шеф на военачалниците. Заповядал му да настъпи с войските против нападналите страната врагове и да спре напредването им, като му споделил:
- Твоето геройство и смелост на война са известни освен на мене, само че и на самия император. Ето за какво те удостоих с такова високо звание. И по този начин, аз разпореждам на тебе тази внезапно зародила война. Вземи войската, началствувай вместо мен и се постарай да увеличиш славата, която имаш.
Като приел това предписание, Христовият боец свети Андрей, не поради персонална популярност, само че за популярност на името на Господ Иисус Христос, поискал да излезе против враговете с подобаваща героизъм. Като се уподобявал обаче на античния Гедеон (Съд. 7:1), той си избрал от многочислената римска армия незначителен брой воини, като добре знаел думите на светия цар Давид, че “не на конската мощ Той гледа, нито към бързината на човешките нозе благоволи; Господ благоволи към ония, които Му се боят, към ония, които се уповават на Неговата благосклонност ” (Пс. 146:10-11). Изборът на свети Андрей паднал върху тези, които му показала Божията берекет с тайнственото деяние на вдъхновението на сърцето му. С тях той излязъл против враговете. Като видял прекомерно внушителните сили на съперника, които като скакалци нападнали Сирийската област, свети Андрей почнал да предизвиква воините си за мъжествена битка, та при своята малобройност да не се уплашат от многочислената персийска армия. И защото всичките му воини се покланяли на идолите и нито един от тях не бил още християнин, той им предложил да познаят Единия, всесилен и заплашителен на война Бог, Който оказва всесилна помощ на вярващите в Него. Свети Андрей им споделил:
- Братя и приятели мои! Сега вие на дело можете да се убедите, че езическите богове са бесове. Бидейки самите те безсилни, никому не са в положение да оказват помощ. Но има Един същински Бог, на Когото аз послужвам, Който е сътворил небето и земята. Той е всесилен и бързо изпраща помощ на всички, които Го приканват, прави ги мощни на война и обръща враговете им в бягство. Ето, както виждате, против нас идват многочислените полкове на врага, които по своята многобройност са доста по-силни от нас. Но в случай че вие отхвърлите вашите суетни богове и дружно с мене наградите Единия, същинския Бог, незабавно ще видите, че враговете ще се разпилян пред вас, както изчезва пушек или прахуляк.
Когато светият споделил това, всички воини, които били с него, повярвали на думите му и като призовали на помощ Христа Бога, самоуверено се хвърлили против враговете. Станала гореща борба и воините на свети Андрей удържали блестяща победа, защото заради вярата и молитвите на светеца в помощ им се явила невидима мощ от горната страна, която всяла боязън в персийската армия и я привела в комплициране. Те отстъпили и се обърнали в бягство, а римската армия, предвождана от свети Андрей, ги преследвала и посичала с мечовете си, както се косят класовете със сърп. По подобен метод, благодарение на Христовата мощ, станала славната победа на римляните над персите. Когато враговете били прогонени, всички воини, които били със свети Андрей, при типа на тази непредвидена победа, удържана благодарение на Христа, повярвали в Него, а свети Андрей почнал съгласно силите си да ги утвърждава във вярата, като им разяснявал верния път, водещ към спасението. Като се върнали тържествено от войната, свети Андрей и неговите воини влезнали в град Антиохия, увенчани със популярност.
Междувременно някои от завистливите военачалници, като завидели на доблестта и славата на свети Андрей, създали донос против него пред Антиох, като му съобщили, че стратилат Андрей уважава разпнатия Бог. Като чул за това, Антиох мощно се разгневил и изпратил при него няколко мъже началници с военно звание, с цел да узнаят, правилно ли е това, което приказват за него. Като разбрал, че фактически е по този начин, Антиох още веднъж изпратил хора частично с увещания, а частично със закани и увещание за нетърпимостта му към християните. Накрая наредил на пратениците да кажат на свети Андрей:
- Ти добре знаеш на каква мъчителна гибел предадох сина на Полиевкт, Евтимий, а дружно с него и доста други почитатели на християнската религия. Никого от тях не пощадих. На какво разчиташ след всичко това и на какво се надяваш, като въздаваш божеско уважение на Човека, Който е бил разпнат на кръста?
Когато пратениците на Антиох пристигнали при свети Андрей и му предали тези думи, той им отвърнал в отговор:
- Думите на Антиох повече ме ободряват, в сравнение с да ме плашат: тъй като, в случай че тези, за които той ми припомня, са били предадени на жестоки мъчения и са станали негови спечелили и с страдалчески венец са се показали пред Христа Бога, то за какво и аз, дружно с тях, да не се удостоя с наследие в Неговото царство?
След като съобщили на Антиох отговора на свети Андрей, той се преизпълнил с гняв против него и изпратил воините си със заповед да го вържат и да му го доведат. Като седнал на съдийското място, той наредил на светеца намерено пред всички да разгласи желае ли да се подчини на царската заповед, или има намерение да служи на своя Бог. Като стоял на мястото на нечестивото съдилище, пред лицето на ангелите и хората, светецът с висок глас самоуверено изповядал Христа за същински Бог, а себе си - за Негов раб. След това мъчителят заповядал да донесат меден одър и мощно да го нагорещят, с цел да опече на него Христовия боец. Когато нагорещили одъра дотолкоз, че от него изскачали искри, Антиох споделил на мъченика:
- Андрей, ти доста се потруди на воинската работа, по тази причина е редно да си починеш на това легло.
Като не дочакал палачите да го вземат, светият страдалец неотложно свалил от себе си одеждите и бързо лежащ на одъра; и като лежал, се опънал като на мека постелка, мъжествено понасяйки изгарянето на тялото си. Като почувствал изначало болежка, той почнал да се моли на Христа Бога да му изпрати бързо помощ. И фактически, по Божие предписание, огънят неотложно изгубил силата си и не можел да повреди на тялото на мъченика. В същото време Антиох заповядал да заловен и няколко други мъже от цифрата на воините на Андрей и да забият кръстообразно ръцете им към дървета, състоящи се от четири елементи. С подигравка ги разпитвал, прелестно ли им е това? Като смятали такова страдалчество за Христа прекомерно прелестно за себе си, те споделили:
- О, в случай че можехме да се удостоим да бъдем подражатели на нашия Господ Иисус Христос, разпънат на кръстно дърво!
След това мъчителят още веднъж се обърнал към свети Андрей и го попитал дали задоволително е осъден с огненото изгаряне и не желае ли да се отхвърли от Христа и да се обърне към уважение на боговете. На това мъченикът дал отговор, че желае да претърпи до дъно, тъй като краят увенчава всяко стартирано дело. Защото премия от Христа Бога получава друг, който добре е почнал, а този, който добре е приключил подвига си.
Мъчителят Антиох заповядал да снемат свети Андрей от медния одър, а другарите му да освободят от дърветата и ги хвърлил в тюрма, като че с цел да им даде време за разсъждение, до момента в който не се съгласят да се извърнат към боговете, само че същинската му цел била да заяви за тях на императора, защото не се решавал без знанието и единодушието му да съобщи на гибел подобен героичен и почитан мъж, като Андрей, и неговите приятели. Император Максимиан, като получил и прочел донесението на Антиох, намерил за рисково да съобщи намерено на гибел този популярен боец, а дружно с него и другите воини, посочили такова неизмеримо геройство, с цел да не би да произлезе неспокойствие и бунт във войската и да възникне заради това нова война. В отговор той написал на Антиох писмо, в което заповядвал да пуснат Андрей и дружината му, като ги освободят от пандиза и смъртната присъда, само че в това време дал скрито разпореждане на Антиох да изчака известно време и изобретателно да откри за причина някое друго тяхно закононарушение и да ги накаже със гибел, в случай че те не се откажат от вярата си и настойчиво останат християни. При това да ги санкционира, като че не поради вярата и да ги хваща един по един. Като получил от императора такова разпореждане, Антиох неотложно освободил свети Андрей и другарите му от оковите и тъмницата и ги пуснал на независимост, при което им наредил да останат в предходните си звания.
Междувременно Христовият боец, свети Андрей, като разбрал по Божие признание за този подъл план на нечестивците, скрито от Антиох и дружно с всички воини, повярвали в Христа (а те били към 2593 човека), отишъл в киликийския град Тарс при епископа на този град - Петър, с цел да одобряват свето кръщение от него, защото нито един от воините му, а и самият Андрей не били още кръстени. След известно време Антиох разбрал за заминаването на свети Андрей и дружината му за киликийската област и изпаднал в огромен и яд и страшна гняв. Като се посъветвал с доближените си, изпратил на шефа на Киликия Селевк писмо, в което написал:
- Знам, че си чувал за Андрей, който беше хилядоначалник в императорската армия. Днес освен той е паднал в безумство, като не се подчинява на заповедите на императора, само че и доста воини е обърнал към същото безумство. Както чуваме, избягал е със своите съидейници в киликийската област. Затова, в осъществяване на заповедта на императора, заповядай да заловен Андрей и всички, които са с него, и ги прати при нас. Ако решат да окажат опозиция или да избягат, подреди да ги избият.
Като получил това писмо от Антиох, Селевк неотложно разпратил по цялата местност на Киликия пратеници да разузнаят за Андрей и воините му. Научил, че се намират в Тарс и самичък се отправил натам с армия. Като предузнал с духа си, че вълците идват против Христовото стадо, свети Андрей помолил Тарсийския свещеник, блажения Петър, и различен свещеник от град Верея, на име Нон, който инцидентно се намирал в Тарс, неотложно да извършат над него и воините му светото свещенодействие Кръщение. Епископите незабавно кръстили свети Андрей и цялата му тайфа.
Като приел свето Кръщение, свети Андрей дружно със сподвижниците си излязъл от Тарс в местността, наричана Таксанити, само че не тъй като се бояли от гибелта, която, в противен случай, доста желаели поради Христа, само че изпълнявайки заповедта на Господа, изразена в думите: “А по кое време ви пъдят от един град, бягайте в различен ” (Мат. 10:23). Скоро по-късно в Тарс дошъл с въоръжени като за война воини Селевк. Като не намерил там Андрей и дружината му, той се разтревожил и даже изменил лицето си от яд, а по-късно, като се извършил със страшна гняв, се отправил да преследва стадото Христово.
Междувременно светиите напуснали предходното място и се насочили към рамките на Армения, към планината, наречена Таврос (3), а Селевк на всички места ги преследвал, с цел да ги избие. Като минавали през разнообразни местности на тази планина, светиите се озовали в тясно място, обкръжено от всички страни с отвесни като стени скали, към което можело да се влезе през единствен проход, като през врата в град. Тук свети Андрей се спрял с дружината си и зачакал убийците си, защото точно това място му било предсказано от Бога за мъченическа гибел на него и сподвижниците му. Тук свети Андрей се обърнал към дружината си със следните думи:
- Приятели, братя и деца мои, “Ето в този момент удобно време, ето в този момент ден на избавление ” (2 Кор. 6:2; ср. Исаия 49:8). Нека единомислещо и твърдо стоим в любовта Божия, както ни е заповядал нашият Господ, и да не повдигаме ръка против преследващите ни, само че да издигнем ръцете си в молитва към Бога и в с помощта на това, че Той ни даде да доживеем до това време, когато ще получим наследие с всички светии, потърпевши за Него. И по този начин, дано се молим на Бога, както се е молел светият първомъченик Стефан, когато иудеите го убивали с камъни, като казвал:
“- Господи Иисусе, приеми духа ми ” (Деян. 7:59), приеми душите на Твоите раби, които предаваме в Твоите ръце.
Като споделил това, свети Андрей застанал измежду дружината си, вдигнал ръце и като обърнал поглед към небето, почнал да се моли по този начин:
- Господи, Господи, велики и всесилни! Чуй молитвата на неверния и неподобаващ Твой раб и на всички, които са с мене, непорочно съхранили святата религия в Тебе, приеми с мир нашите души, покрий ги с Твоето състрадание и ни удостой с райските обители. Владико! На Тебе се молим още и за тези, които ще почитат паметта ни. Изпълнявай всичките им молби, които водят към избавление и поради молитвата ни бъди им Помощник във всичките им потребности. А на това място, където е пролята нашата смирена кръв за Тебе, дано има извор, който да подава изцеления и да прогонва нечистите духове. На всички, които ще идват тук, дай душевно и телесно здраве и ги резервира от всяко злополучие, с цел да се свети и популяризира на това място Твоето пресвято име, на Отца, Сина и Светия дух.
Докато свети Андрей и дружината му се молели по този начин на Бога, настигнал ги Селевк с воините си. Като извадили мечовете си и заскърцали със зъби, те като зверове се нахвърлили на Христовото стадо. Светите Христови воини, въпреки и да можели като опитни и храбри в багра да се защитят в това тясно място единствено с един излаз, само че подражвайки на своя Господ, като незлобливи агънца, се предали на заколение в ръцете на убийците си. Като преклонили колене, те протегнали шиите си под мечовете и воините на Селевк без всякакво състрадание за малко време ги посекли. И се проляла кръвта на светиите като вода, като бързей, течащ от това място, а душите им пък, с празненство влезнали в насладата на своя Господ.
Светиите потърпевши в деветнадесетия ден на месец август, тогава неделен ден, в два часа следобяд и на мястото, където се проляла мъченическата им кръв, неотложно бликнал извор с целебна вода.
Избиването на светиите видели скрилите си на една канара упоменати епископи, Петър от Тарс Киликийски и Нон от град Верея, тъй като те със своите клирици следвали отдалече, като желаели да видят кончината им. Когато Селевк дружно с воините си тръгнал назад, епископите, дружно с клириците си, пристигнали при телата на мъчениците и плакали над тях, а по-късно ги приготвили за заравяне и с чест ги погребали на същото място. Те видели и извора, който бликнал по молитвите на светите мъченици, и като пили от него вода, познали целебната й мощ, тъй като един от клириците дълго страдал от мръсен дух, само че когато пил от извора, нечистият дух неотложно го оставил. След погребението на светиите свещеник Петър не се върнал в Тарс, защото Селевк почнал да го търси, с цел да го убие, само че дружно с всички отишъл в Исаврия.
Междувременно близките поданици, като разбрали за целебния извор, почнали да идват при него и да донасят болните си. Те пиели вода, миели се и получавали излекуване от всевъзможни заболявания по молитвите на страдалеца за Христа Андрей и потърпевшите с него свети мъченици и по благодатта на нашия Господ Иисус Христос, на Когото, дружно с Отца и Светия Дух, да бъде чест и популярност в този момент, всеки път и във безконечни епохи. Амин.
© Жития на светиите, преведени на български език от църковно-славянския текст на Чети-минеите ( " Четьи-Минеи " ) на св. Димитрий Ростовски.
Още от ПРАЗНИЦИ:
Веднъж многочислени полкове на персийската армия ненадейно нападнали Сирия, като повдигнали война срещу Антиох. Поради ненадейното нахлуване на персите Антиох изпаднал в огромна паника. Като си спомнил за доблестния хилядоначалник Андрей, той незабавно го извикал, упълномощил му основното командване на войската и го нарекъл Стратилат, т.е. - старши шеф на военачалниците. Заповядал му да настъпи с войските против нападналите страната врагове и да спре напредването им, като му споделил:
- Твоето геройство и смелост на война са известни освен на мене, само че и на самия император. Ето за какво те удостоих с такова високо звание. И по този начин, аз разпореждам на тебе тази внезапно зародила война. Вземи войската, началствувай вместо мен и се постарай да увеличиш славата, която имаш.
Като приел това предписание, Христовият боец свети Андрей, не поради персонална популярност, само че за популярност на името на Господ Иисус Христос, поискал да излезе против враговете с подобаваща героизъм. Като се уподобявал обаче на античния Гедеон (Съд. 7:1), той си избрал от многочислената римска армия незначителен брой воини, като добре знаел думите на светия цар Давид, че “не на конската мощ Той гледа, нито към бързината на човешките нозе благоволи; Господ благоволи към ония, които Му се боят, към ония, които се уповават на Неговата благосклонност ” (Пс. 146:10-11). Изборът на свети Андрей паднал върху тези, които му показала Божията берекет с тайнственото деяние на вдъхновението на сърцето му. С тях той излязъл против враговете. Като видял прекомерно внушителните сили на съперника, които като скакалци нападнали Сирийската област, свети Андрей почнал да предизвиква воините си за мъжествена битка, та при своята малобройност да не се уплашат от многочислената персийска армия. И защото всичките му воини се покланяли на идолите и нито един от тях не бил още християнин, той им предложил да познаят Единия, всесилен и заплашителен на война Бог, Който оказва всесилна помощ на вярващите в Него. Свети Андрей им споделил:
- Братя и приятели мои! Сега вие на дело можете да се убедите, че езическите богове са бесове. Бидейки самите те безсилни, никому не са в положение да оказват помощ. Но има Един същински Бог, на Когото аз послужвам, Който е сътворил небето и земята. Той е всесилен и бързо изпраща помощ на всички, които Го приканват, прави ги мощни на война и обръща враговете им в бягство. Ето, както виждате, против нас идват многочислените полкове на врага, които по своята многобройност са доста по-силни от нас. Но в случай че вие отхвърлите вашите суетни богове и дружно с мене наградите Единия, същинския Бог, незабавно ще видите, че враговете ще се разпилян пред вас, както изчезва пушек или прахуляк.
Когато светият споделил това, всички воини, които били с него, повярвали на думите му и като призовали на помощ Христа Бога, самоуверено се хвърлили против враговете. Станала гореща борба и воините на свети Андрей удържали блестяща победа, защото заради вярата и молитвите на светеца в помощ им се явила невидима мощ от горната страна, която всяла боязън в персийската армия и я привела в комплициране. Те отстъпили и се обърнали в бягство, а римската армия, предвождана от свети Андрей, ги преследвала и посичала с мечовете си, както се косят класовете със сърп. По подобен метод, благодарение на Христовата мощ, станала славната победа на римляните над персите. Когато враговете били прогонени, всички воини, които били със свети Андрей, при типа на тази непредвидена победа, удържана благодарение на Христа, повярвали в Него, а свети Андрей почнал съгласно силите си да ги утвърждава във вярата, като им разяснявал верния път, водещ към спасението. Като се върнали тържествено от войната, свети Андрей и неговите воини влезнали в град Антиохия, увенчани със популярност.
Междувременно някои от завистливите военачалници, като завидели на доблестта и славата на свети Андрей, създали донос против него пред Антиох, като му съобщили, че стратилат Андрей уважава разпнатия Бог. Като чул за това, Антиох мощно се разгневил и изпратил при него няколко мъже началници с военно звание, с цел да узнаят, правилно ли е това, което приказват за него. Като разбрал, че фактически е по този начин, Антиох още веднъж изпратил хора частично с увещания, а частично със закани и увещание за нетърпимостта му към християните. Накрая наредил на пратениците да кажат на свети Андрей:
- Ти добре знаеш на каква мъчителна гибел предадох сина на Полиевкт, Евтимий, а дружно с него и доста други почитатели на християнската религия. Никого от тях не пощадих. На какво разчиташ след всичко това и на какво се надяваш, като въздаваш божеско уважение на Човека, Който е бил разпнат на кръста?
Когато пратениците на Антиох пристигнали при свети Андрей и му предали тези думи, той им отвърнал в отговор:
- Думите на Антиох повече ме ободряват, в сравнение с да ме плашат: тъй като, в случай че тези, за които той ми припомня, са били предадени на жестоки мъчения и са станали негови спечелили и с страдалчески венец са се показали пред Христа Бога, то за какво и аз, дружно с тях, да не се удостоя с наследие в Неговото царство?
След като съобщили на Антиох отговора на свети Андрей, той се преизпълнил с гняв против него и изпратил воините си със заповед да го вържат и да му го доведат. Като седнал на съдийското място, той наредил на светеца намерено пред всички да разгласи желае ли да се подчини на царската заповед, или има намерение да служи на своя Бог. Като стоял на мястото на нечестивото съдилище, пред лицето на ангелите и хората, светецът с висок глас самоуверено изповядал Христа за същински Бог, а себе си - за Негов раб. След това мъчителят заповядал да донесат меден одър и мощно да го нагорещят, с цел да опече на него Христовия боец. Когато нагорещили одъра дотолкоз, че от него изскачали искри, Антиох споделил на мъченика:
- Андрей, ти доста се потруди на воинската работа, по тази причина е редно да си починеш на това легло.
Като не дочакал палачите да го вземат, светият страдалец неотложно свалил от себе си одеждите и бързо лежащ на одъра; и като лежал, се опънал като на мека постелка, мъжествено понасяйки изгарянето на тялото си. Като почувствал изначало болежка, той почнал да се моли на Христа Бога да му изпрати бързо помощ. И фактически, по Божие предписание, огънят неотложно изгубил силата си и не можел да повреди на тялото на мъченика. В същото време Антиох заповядал да заловен и няколко други мъже от цифрата на воините на Андрей и да забият кръстообразно ръцете им към дървета, състоящи се от четири елементи. С подигравка ги разпитвал, прелестно ли им е това? Като смятали такова страдалчество за Христа прекомерно прелестно за себе си, те споделили:
- О, в случай че можехме да се удостоим да бъдем подражатели на нашия Господ Иисус Христос, разпънат на кръстно дърво!
След това мъчителят още веднъж се обърнал към свети Андрей и го попитал дали задоволително е осъден с огненото изгаряне и не желае ли да се отхвърли от Христа и да се обърне към уважение на боговете. На това мъченикът дал отговор, че желае да претърпи до дъно, тъй като краят увенчава всяко стартирано дело. Защото премия от Христа Бога получава друг, който добре е почнал, а този, който добре е приключил подвига си.
Мъчителят Антиох заповядал да снемат свети Андрей от медния одър, а другарите му да освободят от дърветата и ги хвърлил в тюрма, като че с цел да им даде време за разсъждение, до момента в който не се съгласят да се извърнат към боговете, само че същинската му цел била да заяви за тях на императора, защото не се решавал без знанието и единодушието му да съобщи на гибел подобен героичен и почитан мъж, като Андрей, и неговите приятели. Император Максимиан, като получил и прочел донесението на Антиох, намерил за рисково да съобщи намерено на гибел този популярен боец, а дружно с него и другите воини, посочили такова неизмеримо геройство, с цел да не би да произлезе неспокойствие и бунт във войската и да възникне заради това нова война. В отговор той написал на Антиох писмо, в което заповядвал да пуснат Андрей и дружината му, като ги освободят от пандиза и смъртната присъда, само че в това време дал скрито разпореждане на Антиох да изчака известно време и изобретателно да откри за причина някое друго тяхно закононарушение и да ги накаже със гибел, в случай че те не се откажат от вярата си и настойчиво останат християни. При това да ги санкционира, като че не поради вярата и да ги хваща един по един. Като получил от императора такова разпореждане, Антиох неотложно освободил свети Андрей и другарите му от оковите и тъмницата и ги пуснал на независимост, при което им наредил да останат в предходните си звания.
Междувременно Христовият боец, свети Андрей, като разбрал по Божие признание за този подъл план на нечестивците, скрито от Антиох и дружно с всички воини, повярвали в Христа (а те били към 2593 човека), отишъл в киликийския град Тарс при епископа на този град - Петър, с цел да одобряват свето кръщение от него, защото нито един от воините му, а и самият Андрей не били още кръстени. След известно време Антиох разбрал за заминаването на свети Андрей и дружината му за киликийската област и изпаднал в огромен и яд и страшна гняв. Като се посъветвал с доближените си, изпратил на шефа на Киликия Селевк писмо, в което написал:
- Знам, че си чувал за Андрей, който беше хилядоначалник в императорската армия. Днес освен той е паднал в безумство, като не се подчинява на заповедите на императора, само че и доста воини е обърнал към същото безумство. Както чуваме, избягал е със своите съидейници в киликийската област. Затова, в осъществяване на заповедта на императора, заповядай да заловен Андрей и всички, които са с него, и ги прати при нас. Ако решат да окажат опозиция или да избягат, подреди да ги избият.
Като получил това писмо от Антиох, Селевк неотложно разпратил по цялата местност на Киликия пратеници да разузнаят за Андрей и воините му. Научил, че се намират в Тарс и самичък се отправил натам с армия. Като предузнал с духа си, че вълците идват против Христовото стадо, свети Андрей помолил Тарсийския свещеник, блажения Петър, и различен свещеник от град Верея, на име Нон, който инцидентно се намирал в Тарс, неотложно да извършат над него и воините му светото свещенодействие Кръщение. Епископите незабавно кръстили свети Андрей и цялата му тайфа.
Като приел свето Кръщение, свети Андрей дружно със сподвижниците си излязъл от Тарс в местността, наричана Таксанити, само че не тъй като се бояли от гибелта, която, в противен случай, доста желаели поради Христа, само че изпълнявайки заповедта на Господа, изразена в думите: “А по кое време ви пъдят от един град, бягайте в различен ” (Мат. 10:23). Скоро по-късно в Тарс дошъл с въоръжени като за война воини Селевк. Като не намерил там Андрей и дружината му, той се разтревожил и даже изменил лицето си от яд, а по-късно, като се извършил със страшна гняв, се отправил да преследва стадото Христово.
Междувременно светиите напуснали предходното място и се насочили към рамките на Армения, към планината, наречена Таврос (3), а Селевк на всички места ги преследвал, с цел да ги избие. Като минавали през разнообразни местности на тази планина, светиите се озовали в тясно място, обкръжено от всички страни с отвесни като стени скали, към което можело да се влезе през единствен проход, като през врата в град. Тук свети Андрей се спрял с дружината си и зачакал убийците си, защото точно това място му било предсказано от Бога за мъченическа гибел на него и сподвижниците му. Тук свети Андрей се обърнал към дружината си със следните думи:
- Приятели, братя и деца мои, “Ето в този момент удобно време, ето в този момент ден на избавление ” (2 Кор. 6:2; ср. Исаия 49:8). Нека единомислещо и твърдо стоим в любовта Божия, както ни е заповядал нашият Господ, и да не повдигаме ръка против преследващите ни, само че да издигнем ръцете си в молитва към Бога и в с помощта на това, че Той ни даде да доживеем до това време, когато ще получим наследие с всички светии, потърпевши за Него. И по този начин, дано се молим на Бога, както се е молел светият първомъченик Стефан, когато иудеите го убивали с камъни, като казвал:
“- Господи Иисусе, приеми духа ми ” (Деян. 7:59), приеми душите на Твоите раби, които предаваме в Твоите ръце.
Като споделил това, свети Андрей застанал измежду дружината си, вдигнал ръце и като обърнал поглед към небето, почнал да се моли по този начин:
- Господи, Господи, велики и всесилни! Чуй молитвата на неверния и неподобаващ Твой раб и на всички, които са с мене, непорочно съхранили святата религия в Тебе, приеми с мир нашите души, покрий ги с Твоето състрадание и ни удостой с райските обители. Владико! На Тебе се молим още и за тези, които ще почитат паметта ни. Изпълнявай всичките им молби, които водят към избавление и поради молитвата ни бъди им Помощник във всичките им потребности. А на това място, където е пролята нашата смирена кръв за Тебе, дано има извор, който да подава изцеления и да прогонва нечистите духове. На всички, които ще идват тук, дай душевно и телесно здраве и ги резервира от всяко злополучие, с цел да се свети и популяризира на това място Твоето пресвято име, на Отца, Сина и Светия дух.
Докато свети Андрей и дружината му се молели по този начин на Бога, настигнал ги Селевк с воините си. Като извадили мечовете си и заскърцали със зъби, те като зверове се нахвърлили на Христовото стадо. Светите Христови воини, въпреки и да можели като опитни и храбри в багра да се защитят в това тясно място единствено с един излаз, само че подражвайки на своя Господ, като незлобливи агънца, се предали на заколение в ръцете на убийците си. Като преклонили колене, те протегнали шиите си под мечовете и воините на Селевк без всякакво състрадание за малко време ги посекли. И се проляла кръвта на светиите като вода, като бързей, течащ от това място, а душите им пък, с празненство влезнали в насладата на своя Господ.
Светиите потърпевши в деветнадесетия ден на месец август, тогава неделен ден, в два часа следобяд и на мястото, където се проляла мъченическата им кръв, неотложно бликнал извор с целебна вода.
Избиването на светиите видели скрилите си на една канара упоменати епископи, Петър от Тарс Киликийски и Нон от град Верея, тъй като те със своите клирици следвали отдалече, като желаели да видят кончината им. Когато Селевк дружно с воините си тръгнал назад, епископите, дружно с клириците си, пристигнали при телата на мъчениците и плакали над тях, а по-късно ги приготвили за заравяне и с чест ги погребали на същото място. Те видели и извора, който бликнал по молитвите на светите мъченици, и като пили от него вода, познали целебната й мощ, тъй като един от клириците дълго страдал от мръсен дух, само че когато пил от извора, нечистият дух неотложно го оставил. След погребението на светиите свещеник Петър не се върнал в Тарс, защото Селевк почнал да го търси, с цел да го убие, само че дружно с всички отишъл в Исаврия.
Междувременно близките поданици, като разбрали за целебния извор, почнали да идват при него и да донасят болните си. Те пиели вода, миели се и получавали излекуване от всевъзможни заболявания по молитвите на страдалеца за Христа Андрей и потърпевшите с него свети мъченици и по благодатта на нашия Господ Иисус Христос, на Когото, дружно с Отца и Светия Дух, да бъде чест и популярност в този момент, всеки път и във безконечни епохи. Амин.
© Жития на светиите, преведени на български език от църковно-славянския текст на Чети-минеите ( " Четьи-Минеи " ) на св. Димитрий Ростовски.
Още от ПРАЗНИЦИ:
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ