Не вярвам аз на думичката ние, не може тя двамина

" Не имам вяра аз на думичката " ние ",
не може тя двама във едно да скрие.
Зад всяко съгласие стои
дълбока пропаст, скрита от очи. "
Алберт Айнщайн  
(14 март 1879 година ~ 18 април 1955 г.)

Из персоналната преписка на Айнщайн с другари:

Не забравяйте, че тези, които са по-чувствителни и благородни, са постоянно сами - това е належащо - и заради това, те могат да се любуват на чистотата на своята лична атмосфера.

С увеличението на моята популярност аз ставам все по-глупав, което, несъмнено, е нормално събитие. Съществува прекомерно огромно противоречие сред това, което си и това, което хората мислят, че си. Или най-малко това, което споделят, че мислят за теб. Но всичко би трябвало да се приема с възприятие за комизъм.

Една студентка от Вашингтон написа на Айнщайн, че по математика е под междинното ниво и би трябвало да работи по-усилено спрямо сътрудниците си. Отговаряйки й, Айнщайн споделя следното: " Не се вълнувайте от усложненията си по математика. Мога да ви уверя, че моите са надалеч по-големи. "

Моите проекти за бъдещето (тема, която създава в клас)

О, младост! Знаеш ли, че твоето потомство не е първото, което е бленувало за живот, изпълнен с хубост и независимост? Знаеш ли, че всички твои прародители са имали същите желания и са станали жертва на страха и омразата? Знаеш ли също, че всички твои пламенни стремежи могат да бъдат осъществени единствено в случай че ти успееш да постигнеш любов и съгласие с хората и животните, и растенията, и звездите, тъй че всяка наслада да стане твоя наслада и всяка болежка - твоя болежка? Отвори очите, сърцето и ръцете си и не поглъщай отровата, която твоите предшественици по този начин жадно изсмукаха от Историята. Едва тогава цялата земя ще бъде твоя татковина и твоят труд и старания ще основават богатства.

Щастливият човек е прекомерно удовлетворен от сегашното, с цел да мисли доста за бъдещето. От друга страна обаче, точно младите обичат да се отдават на дръзки планове. Освен това, напълно естествено е един сериозен младеж да сътвори за самия себе си, доколкото може, точна визия за задачата, към която се стреми...

Моята научна работа се обосновава само на неудържимия ми блян да схвана тайните на природата и от никакви други усеща. Любовта ми към справедливостта и стремежът ми да допринеса нещо за възстановяване изискванията на човешкото битие са напълно самостоятелни от моите научни ползи.

Колко презрян е физикът-теоретик, когато се изправи пред Природата - и пред студентите си!

Нищо същински скъпо не може да бъде реализирано вследствие на упоритост или нормално възприятие за дълг. То може да бъде реализирано единствено посредством обич и лоялност към хората и към действителните неща.

Науката е превъзходно нещо, в случай че човек не е заставен да изкарва хляба си посредством нея. Всеки би трябвало да печели препитанието си, откакто избере специалност, за която е сигурен, че е в положение да овладее. Само когато не сме длъжни да даваме доклад някому, можем да намерим наслада в научните занимания.

През по-голямата част от времето ние, хората, живеем с лъжливото възприятие за сигурност и улеснение в едно видимо познато и несъмнено физическо и човешко обграждане. Но когато нормалният темп на всекидневието бъде нарушен, ние разбираме, че сме като корабокрушенци, които се пробват да пазят равновесие на една жалка дъска измежду намерено море, не запомнили от кое място идват и незнаейки накъде отиват. Но откакто един път вечно се примирим с този факт, животът става по-лесен и не ни чакат повече разочарования.

За да бъде човек безукорен член на стадо овце, би трябвало на първо място той самият да стане овца.

Снимки: pinterest.com