Не всичко скъсано, счупено или повредено е за изхвърляне. Базираният

Не всичко скъсано, счупено или развалено е за изхвърляне. Базираният в Берлин актьор и фотограф Йоахим Шмид събира и употребява още веднъж фотоси, които други хора са изхвърлили. Присвоявайки тези изхвърлени, раздрани и елементарни фотоси, той основава творби на изкуството, които са завладяващи и завладяващи.

Обсесията по фотографията на Йоахим Шмид стартира през 80-те години. Самият той споделя, че „ малко хора в света са гледали повече фотоси “ от него. Само за един ден преглежда по 10 000 фотоси. Той схваща, че скъсаните фотоси напълно не са за изхвърляне и от тях могат да се получат нови и изключителни творби.

Така стартира да събира фотоси, които други хора са изгубили или изхвърлили, изключително забавно му е, когато вижда, че са били изхвърлени с неприязън или мощно възприятие. Спокойно можем да го назовем актуален антрополог, който се пробва да разбере актуалните култури, като учи образния отпадък, който оставят.

Първи план

В началото на 80-те години на предишния век Шмид започва своя първи план Pictures from the Street, (Bilder von der Straße) - написа Джим Каспър в Lens Culture. За задачата той пази и класифицира всяка фотография - или откъс от фотография - който намира в публично пространство. Ако фотография е била раздрана на части, той сглобява още веднъж каквото може и я инсталира, както би направил академик. Всички елементи от тази сбирка са подредени и изложени на идентични листове архивна хартия в последователен ред, като Шмид отбелязва датата и мястото, където е открита всяка от тях. Невъзможно е да погледнете тази сбирка и да не се опитате да си визиите истории за това чие е лицето, кой е притежател на фотографията и за какво е била изхвърлена.

Друг талантлив арт план произлиза от смешка, която той стартира, като разгласява нещо, което наподобява на съществено известие във вестник за екологичните рискове от нежелани фотоси и негативи. Той основава „ институт “, предлагащ безвредно преработване или повторна приложимост на рискови филми и фотоси. Институтът за повторна обработка на употребявани фотоси става прочут по целия свят инцидентно и Шмид е покрит с пратки със фотоси и негативи, които хората желаят да изхвърлят безвредно.

В една поредност от пратки той открива десетилетия средноформатни негативи от професионално фотостудио! Проблемът е, че всички са нарязани на половина, в опит да се унищожи цената им. Шмид взема решение да комбинира лявата половина на един негатив с дясната половина на различен, с цел да сътвори нови композиции, които са отмерено осветени и пасват една към друга по необикновен метод. Той открива, че фотостудиото постоянно е позиционирало своите светлини тъкмо по един и същи метод в продължение на години и в никакъв случай не е премествало камерата по-близо или по-далеч от всеки модел!

Днес той е удивен от тролване на уеб страници за шерване на фотоси като Flickr. „ За първи път в историята на фотографията “, изяснява Шмид, „ можем да учим производството в действително време на правене на фотоси – в международен мащаб! “

Една наклонност, която стартира едвам с необятното потребление на цифрови фотоапарати, е, че хората на всички места вършат фотоси на това, което ще ядат, до момента в който то стои в паница за вечеря пред тях.



Тази година сред 10 и 13 ноември Йоахим Шмид гостува у нас , с цел да направи галерия и работилница в „ Гьоте институт “ в България. Експозицията, под кураторството на Надежда Павлова, ще бъде открита на 9 ноември.

Работилницата ще стартира с разискване на разнообразни тактики в основаването на художествени творби с открити изображения и текстове - както печатни материали като вестници, списания, брошури, каталози, книги, пощенски картички и така нататък, по този начин и цифрови материали от онлайн източници. Участниците ще би трябвало сами да си набират материали от налични за тях източници, които след това да преработят. Фокусът на работилницата ще бъде ориентиран върху пробна работа с способи за апроприация на открити изображения и текстове, които ще бъдат употребявани за лични художествени творби. Основната цел на работилницата не е участниците да завършат творбите си в границите на няколко дни, а да се предизвикват процеси и да се развият хрумвания, с които да продължат да работят и в бъдеще.

Работилницата е ориентирана към всички актьори без ограничаване във възрастта, опита или полето им на активност. Участието в четиридневната работилница е гратис , а работният език е британски. Ще бъдат определени сред 10 и 12 души за присъединяване в занятията.