Ето защо никой никога няма да спечели Стани богат
Не става дума за въпросите. Нито за знанията. Нито даже за водещия. Причината българинът да има минимални шансове да стане богат със " Стани богат ", като завоюва заветната огромна премия, е напълно друга. И доста, доста тривиална. И тя е беднотията.
Вече седмици наред гледаме по какъв начин млади и не чак толкоз млади участници се пробват да " покорят върха " до примамливите 100 000 лева Основната спънка по пътя обаче е в банални неща като сметки, деца, заеми, ипотеки. Средностатистическият българин взе участие в предаването с вярата да вземе едни 1000 – 2000 лева, с които да " закърпи дупките " в бюджета си този месец и да " изплува на повърхността " най-малко за малко. Защото сметките се натрупат, а ученическата раница би трябвало да се изпълни.
На тези, които наблюдават постоянно предаването, несъмнено им е направило усещане по какъв начин даже и умни хора с разностранни ползи и познания заключват като сигурна сума 2000 или 3000 лева Пари, които са се трансформирали в цяло благосъстояние у нас. А в случай че погледнем действително на нещата, даже и 100 000 лева сега не стигат и за апартамент в " Люлин 5 " да вземем за пример. Пак би трябвало да изтеглиш заем, с цел да покриеш всички разноски. Или да продадеш някоя равнища.
Сред главните качества, които би трябвало да има играчът на стола на благосъстоянието, съгласно мен са смелостта, склонноста да рискува и логическото мислене. Както и да е отишъл там, с цел да играе играта, без да мисли толкоз за сумата, която ще завоюва. Нещо, което мъчно може да се случи по нашите географски ширини. Защото бългapитe вce пoвeчe " cтpaдaт " oт зaбoлявaнeтo нa paзвититe зaпaдни дeмoĸpaции - нapacтвaнeтo нa границата мeждy cpeднaтa ĸлaca и нaй-бoгaтитe.
Това неравноправие обаче не идва от всеобща бедност – в противен случай, като цяло българинът води един естествен стандарт на живот, само че най-после на месеца е на нула. И не си купува нови дънки цяла година, с цел да спести за няколко дни на морето. Неравенството в действителност нараства поради ускореното замогване на и другояче богатите през последните години. Така " ножицата " става прекомерно огромна. А като сложим и увеличените цени на съвсем всичко, нещата наподобяват още по-зле.
Причините за появяването на феномена работещи небогати са доста – да вземем за пример съществуването на доста зле платени работни места. Или аномалиите в просветителната система и в районните пазари на труда. Да вземем Плевен – този хубав град има огромно учебно заведение по хотелиерство и ресторантьорство, само че целият регион не разполага с огромни туристически обекти, в които да работят приключилите. И те са принудени или да мигрират, или да седят по 12 часа в някой магазин за хранителни артикули за по 700-800 лева А във Варна да вземем за пример се образоват доста техници, а страдат от дефицит на специалисти в туризма.
Така 2000 лева за някои се оказват цяло благосъстояние. За да се промени това, първо би трябвало да се промени моделът на действие на стопанската система у нас. Единствената вяра, която можем да имаме, е, че сегашните ръководещи с обучение в чужбина даже и постепенно ще съумеят да пренесат у нас нрав, друг от шуробаджанашкия. Или от това, ще си запаля къщата, с цел да изгори на Вуте плевнята.
Защото чак когато взимаме заплати от по 3-4 хиляди лева, ще можем да играем за 100 000 лева.
Вече седмици наред гледаме по какъв начин млади и не чак толкоз млади участници се пробват да " покорят върха " до примамливите 100 000 лева Основната спънка по пътя обаче е в банални неща като сметки, деца, заеми, ипотеки. Средностатистическият българин взе участие в предаването с вярата да вземе едни 1000 – 2000 лева, с които да " закърпи дупките " в бюджета си този месец и да " изплува на повърхността " най-малко за малко. Защото сметките се натрупат, а ученическата раница би трябвало да се изпълни.
На тези, които наблюдават постоянно предаването, несъмнено им е направило усещане по какъв начин даже и умни хора с разностранни ползи и познания заключват като сигурна сума 2000 или 3000 лева Пари, които са се трансформирали в цяло благосъстояние у нас. А в случай че погледнем действително на нещата, даже и 100 000 лева сега не стигат и за апартамент в " Люлин 5 " да вземем за пример. Пак би трябвало да изтеглиш заем, с цел да покриеш всички разноски. Или да продадеш някоя равнища.
Сред главните качества, които би трябвало да има играчът на стола на благосъстоянието, съгласно мен са смелостта, склонноста да рискува и логическото мислене. Както и да е отишъл там, с цел да играе играта, без да мисли толкоз за сумата, която ще завоюва. Нещо, което мъчно може да се случи по нашите географски ширини. Защото бългapитe вce пoвeчe " cтpaдaт " oт зaбoлявaнeтo нa paзвититe зaпaдни дeмoĸpaции - нapacтвaнeтo нa границата мeждy cpeднaтa ĸлaca и нaй-бoгaтитe.
Това неравноправие обаче не идва от всеобща бедност – в противен случай, като цяло българинът води един естествен стандарт на живот, само че най-после на месеца е на нула. И не си купува нови дънки цяла година, с цел да спести за няколко дни на морето. Неравенството в действителност нараства поради ускореното замогване на и другояче богатите през последните години. Така " ножицата " става прекомерно огромна. А като сложим и увеличените цени на съвсем всичко, нещата наподобяват още по-зле.
Причините за появяването на феномена работещи небогати са доста – да вземем за пример съществуването на доста зле платени работни места. Или аномалиите в просветителната система и в районните пазари на труда. Да вземем Плевен – този хубав град има огромно учебно заведение по хотелиерство и ресторантьорство, само че целият регион не разполага с огромни туристически обекти, в които да работят приключилите. И те са принудени или да мигрират, или да седят по 12 часа в някой магазин за хранителни артикули за по 700-800 лева А във Варна да вземем за пример се образоват доста техници, а страдат от дефицит на специалисти в туризма.
Така 2000 лева за някои се оказват цяло благосъстояние. За да се промени това, първо би трябвало да се промени моделът на действие на стопанската система у нас. Единствената вяра, която можем да имаме, е, че сегашните ръководещи с обучение в чужбина даже и постепенно ще съумеят да пренесат у нас нрав, друг от шуробаджанашкия. Или от това, ще си запаля къщата, с цел да изгори на Вуте плевнята.
Защото чак когато взимаме заплати от по 3-4 хиляди лева, ще можем да играем за 100 000 лева.
Източник: inews.bg
КОМЕНТАРИ