Не се обиждам, че колегите му не ме търсят, а

Не се наскърбявам, че сътрудниците му не ме търсят, а че не се интересуват от истината, споделя Димитрина Попова

2 години и половина откакто водачът подп. Валентин Терзиев почина при обучение край Шабла, брачната половинка му Димитрина Попова продължава да търси истината за случилото се. Опасява се, че същински отговорните няма да бъдат осъдени.

Самолетът МиГ-29 се разруши на 9 юни 2021 година след изстрел по цел, която падала по-бързо от плануваното, и летецът получил инструкции да снижи самолета.

От Министерството на защитата огласиха отчет, в който се споделя, че най-вероятната причина за случая е загуба на пространствена ориентировка от страна на водача, който се очаровал от целта и не следил уредите, с цел да се ориентира в заплахата.

Започна следствие и в началото като обвинен беше притеглен единствено полк. Методи Орлов, зам.-командир по летателната подготовка в авиобаза “Граф Игнатиево ”,  впоследствие и полк. Юрий Луканов, зам.-началник на Щаба на Военновъздушни сили.

На 30 август т. година прокуратурата приключи наказателното произвеждане. По тъжба на околните на починалия Военният съд в Сливен постанови следствието да продължи.

Това е и мотивът за диалога ни с Димитрина Попова.

– Имате ли към момента религия, че отговорните за гибелта на брачна половинка ви подп. Валентин Терзиев ще получат отмъщение, г-жо Попова? Военно-окръжната прокуратура в София приключи наказателното произвеждане, само че съдът в Сливен постанови следствието да продължи.

– Много хора ми споделят, че няма смисъл, а и в миналото време от 9 юни 2021 година видях, че правораздаването у нас не е същинско, само че аз към момента имам вяра, че нещата може да се случат по този начин, както би трябвало. Поддържам вярата у себе си, с цел да продължа да се боря и да се стигне до обективната истина.

– Вие научихте от медиите, че прокуратурата е прекратила следствието и няма да се търси освен наказателна, само че и административнонаказателна отговорност. Защо се получава по този начин – вие сте майка на сина на починалия водач?

– Няма никакъв логически отговор на този въпрос. Адресът ми е прочут на проверяващите, имам и юрист, който също би трябвало да бъде известен, само че за всички актове по досъдебното произвеждане не ме уведомяват в точния момент.

Има и други странни неща съгласно мен – присъствах на предявяването на материалите в края на следствието и по-късно желаех копие от техническата експертиза на черната кутия на падналия аероплан, предоставена на чиновници във Висшето военно учебно заведение в Долна Митрополия.

Отказаха ми, а тя е доста значима. Докато четях материалите, си преписах някои абзаци от експертизата, само че цялата информация ми липсва, а желая да си наема още един юрист и той би трябвало да е наясно защо става въпрос.

Не бях осведомена и че наказателното произвеждане беше прекъснато, само че свекърва ми и зет ми са получили копие от постановлението на прокурора, внесли са тъжби в 7-дневния период и делото беше планувано във Военния съд в Сливен.

Наложи се да уведомя съда, че има потърпевши, които не са известени за решението на прокурора да приключи следствието. Така получих постановлението 2 дни преди да излезе определението на състава, че има пропуски в следствието и то би трябвало да продължи.

– С какво е аргументирана позицията на прокурора, че наказателното произвеждане би трябвало да бъде прекъснато, макар че в началото бяха привлечени като обвинени полковниците Методи Орлов и Юрий Луканов?

– Мотивите бяха толкоз смешни, че до момента в който ги четях, на моменти напряко не можех да допускам, че са писани от правист.

Например прокурорът се базира на един очевидец – гражданско лице, който следил учението от 19 километра. Какво може да се види от такова разстояние? Евентуално две светещи точки, само че даже не можеш да различиш кое е целта и кое – самолетът.

Но този очевидец е дал показания, че е следил осъществяването на задачата, чувал е самолета, видял две светещи точки, първо едната станала по-голяма, след това и другата и шумът заглушен. От това се прави изводът, че посоката на самолета е била надолу, а целта е падала по-бързо. Как този човек от 19 километра е различил всичко това?

– А с какви претекстове съдът в Сливен дефинира, че следствието би трябвало да продължи?

– Един от тях е, че има нередности при възлагане на експертизата на черната кутия на самолета, което я прави противоречива. В нея се споделя, че самолетът е бил изцяло изправен механически, има и отговор на въпроса каква е трябвало да бъде минималната височина на полета, с цел да не приключи поразяването на задачата с подобен драматичен край.

Тази височина е избрана на 924 метра, без да бъде обяснено за какво тъкмо толкоз.

На тази база прокурорът взема решение, че няма връзка сред височината, на която е летял Валентин Терзиев, и съдбовния край. Но аз имам доста въпроси по тази експертиза. Последният запис в нея е на 427 метра и аз запитвам: “Защо? ”.

Нали се твърди, че самолетът се разрушил във водната повърхнина, значи записът би трябвало да свърши на 0 метра? Самото разчитане на черната кутия доста се забави, само че и по-късно останаха доста въпросителни.

Аз познавам индивида и водача Валентин Терзиев доста добре и настоявам, че той не е позволил неточност при полета. Той е изпълнявал дадените му инструкции, беше извънредно порядъчен, характерен боен.

Има доста неясноти. Едно от главните неща, които би трябвало да се ревизират след стартирането на ракетата, е дали работят моторите. Никой от командния пункт не е изискал тази информация от водача и тя липсва и в експертизата. Аз мисля, че те са работили, само че давам това като образец, че има пропуски в осъществяването на задачата. Няма данни и дали е било нараснало налягането в кабината, а това може да се отрази на положението на водача.

Всичко е станало за секунди, само че липсват доста детайлности.

– Съдията, който се е произнесъл, че следствието би трябвало да продължи, носи рядко срещаното име Воля. Виждате ли в това знак, че ще има воля да се стигне до разплитането на истината?

– Аз нямам доверие изключително в знаци, само че видях в определението безусловно професионално отношение на съдията. Това ми вдъхва вяра.

Съдия Воля Кънев е забелязал, че прокурорът не е назначил движимостите лица по експертизата на черната кутия, откакто са били избрани от управлението на Висшето военно учебно заведение в Долна Митрополия, а това е процесуално нарушаване. В хода на работата по експертизата е имало една подмяна на експерт, което също не е редно, а особеното мнение на един от специалистите не е взето под внимание от прокурора.

Всичко това е разказано в определението на Военния съд в Сливен. По досъдебното произвеждане има посочени съгласно разнообразни документи и 3 минимално възможни височини на полета при осъществяване на задачата. В заповедта за осъществяване на дилемите написа  4000 метра, само че в други документи е записано един път 3000 метра, различен път – 2000.

Има и доста разминавания в показанията на участници в учението – освен в командния пункт, то беше огромно и е имало постове на доста места с разнообразни отговорности. Всичко това би трябвало да се обясни, с цел да се разбере дали брачният партньор ми е получил инструкции, които опонират на условията, и дали осъществяването им не е довело до трагичната му крах.

Може би, в случай че беше летял на 4000 метра, както написа в заповедта, нямаше да се стигне до рухването на самолета.

– Още откакто подп. Валентин Терзиев почина, вие заявихте, че става дума за ликвидиране, тъй като той е бил пратен на сигурна гибел, и че отговорните са в действителност по върховете на Военновъздушни сили. Сега, когато прокуратурата се опита да приключи следствието, снижихте ли упованията си до такава степен, че да се надявате, че най-малко полковниците Орлов и Луканов ще бъдат осъдени?

– Не, а и доколкото запознат съм последното развиване на нещата, към момента сме във етапа на досъдебното произвеждане.

Друг е въпросът, че то не се развива по този начин, че да бъдат привлечени като обвинени верните лица – всичко се свежда до осъществяването на задачата в съответната вечер, до държанието на водача и на ръководителите на полетите, никой не взима под внимание подготовката на водачите, чийто нальот е извънредно непълен.

Следователят ми сподели, че не може да бъдат привлечени като обвинени 5-има или 6-има души, за какво – би трябвало да може и 56 души да получат обвинявания, в случай че не са изпълнили своите отговорности?

– Т.е. съгласно вас военни на високи постове остават измежду виновните за случая?

– Разбира се, един човек носи отговорност за цялото обучение и това е командирът на Военновъздушни сили ген. Димитър Петров.

– Синът ви Александър към този момент е на 14. Пита ли ви за какво 2 години и половина няма безапелационна изясненост за случая и няма осъдени?

– Не. Честно да ви кажа, шокът за мен продължава, тъй като той се пробва да избяга от цялата преживелица и не задава въпроси. Просто пренебрегва този въпрос. Това доста ме тормози – над 2 години тематиката за татко му е табу за Александър.

– А за какво толкоз се бави другото дело – за неплатения ексклузивен труд на Валентин Терзиев? В него няма нищо комплицирано – човек или е работил в допълнение, или не и това е елементарно доказуемо по документи?

– Въобще не се интересувам от това дело – упълномощила съм юрист, който го движи. Той ми заяви, че се е оказало, че изключителният труд е доста повече, в сравнение с сме считали първоначално, само че тези пари не ме интересуват. За мен е значимо наказателното произвеждане – и желая да бъде понесена най-малко административнонаказателна отговорност, дори не упорствам някой да влезе в пандиза.

– В доклада за първите 3 месеца на военния министър Тодор Тагарев обаче написа, че Военноокръжната прокуратура в София е прекратила наказателното произвеждане против длъжностни лица от Военновъздушни сили, а заради изтекла отминалост към този момент е невероятно да се търси дисциплинарна и друга отговорност за гибелта на водача подполковник Валентин Терзиев и за загубата на самолета МиГ-29.

– Нашите властимащи разчитат на това, че хората не четат задоволително и не са доста способени. Но на мен ми се наложи много пъти да изчета законите за тези 2 години и зная, че когато е повдигнато обвиняване по Наказателния кодекс, стопира да тече давностният период на търсенето на административна отговорност.

Така че няма по какъв начин да е изминал, даже не разбирам с кой ум е написано това.

– Търсят ли ви сътрудниците на брачна половинка ви, интересуват ли се по какъв начин сте с детето?

– Не.

– А усещате ли неприязън, въпреки всичко вие се опитахте да разбутате тази затворена система?

– Не. Повечето му сътрудници са по-млади хора и не са от приятелския ни кръг. Не се наскърбявам, че не ме търсят, той е бил непосредствен с тях, само че аз не. Това, което ме наскърбява, е, че не се интересуват от истината.

Продължавам да узнавам оттук-оттам, че ги държат в незнание, че безусловно нищо не знаят по какъв начин е протекло осъществяването на задачата.

А в последна сметка на тях им следва да извършват още такива задания и с цел да избегнеш повторна неточност, би трябвало да знаеш какво се е случило преди този момент. Част от моята борба е и за това – да стигне истината до водачите, тъй като в този момент тя се крие от висшето управление.