Как Екатерина Велика почти не разруши Кремъл?
Не единствено враговете на Русия, започвайки от номадските нации и стигайки до Наполеон, само че и нейните управници, нееднократно са имали проекти за разгрома на всичко съветско, което е било градено преди тях в голямата страна.
Великата императрица на Руската империя – Екатерина II, е била същинска последователка на концепциите на нейния предходник Петър I. За тях съветската архитектура и метод на живот по това време е бил непотребен и непотребен, написа " Интересно о Москве ". Управлението им е трябвало да роди новата империя, която да заличи старите навици и архитектурни шедьоври.
На прицел е сърцето на съветската страна - крепостта Кремъл
Младият и извънредно упорит проектант, попил от най-хубавите обичаи на Франция и Италия - Василий Иванович Баженов, почнал величествен план за унищожаването на Кремъл и превръщането му в най-големия замък, който да бъде издигнат в напълно европейски жанр. Идеята извънредно доста се харесала на съветската императрица с немски генезис.
Новият замък на Москва е напълно двъхновен от типа на римския площад и храма " Свети Петър " във Ватикана.
На мястото на кремълските стени е трябвало да се издигне 6-етажно сдание с над 600-метрова фасада, 20 000 пространства и коридори с 400-метрова дължина.
След преосмислянето на плана се стигнало до извода, че етажите е нужно да бъдат сведени до 4 на брой.
Във вътрешната част на територията на Кремъл е трябвало да бъде основан и площад с овална форма и триумфална арка, към която да водят огромни централни улици.
За реализацията на този план е било нужно да се измести целият отбор от уреди на храмове в Кремъл, само че тази концепция не се харесала на съветската императрица и тя подложила начинанието на корекции.
Дворец трябвало да има тържествен вход с големи скултури откъм страната на река Москва. За тази цел е трябвало да се отстранен стените на крепостта.
Изпълнението на архитектурното създание почнало през 1770 година. Част от старите градежи и дворци в Кремъл били отстранени. Строителството на мегасъоръжението почнало да поврежда околните православни храмове, само че това не спряло плана. Безумието било прекъснато след почналия протест на Емелян Пугачев и следващата война с Османската империя. Тези военни дейности почнали съществено да изтъняват държавната хазна и по този начин през 1775 година градежът и заличаването на Кремъл били прекратени.
Великата императрица на Руската империя – Екатерина II, е била същинска последователка на концепциите на нейния предходник Петър I. За тях съветската архитектура и метод на живот по това време е бил непотребен и непотребен, написа " Интересно о Москве ". Управлението им е трябвало да роди новата империя, която да заличи старите навици и архитектурни шедьоври.
На прицел е сърцето на съветската страна - крепостта Кремъл
Младият и извънредно упорит проектант, попил от най-хубавите обичаи на Франция и Италия - Василий Иванович Баженов, почнал величествен план за унищожаването на Кремъл и превръщането му в най-големия замък, който да бъде издигнат в напълно европейски жанр. Идеята извънредно доста се харесала на съветската императрица с немски генезис.
Новият замък на Москва е напълно двъхновен от типа на римския площад и храма " Свети Петър " във Ватикана.
На мястото на кремълските стени е трябвало да се издигне 6-етажно сдание с над 600-метрова фасада, 20 000 пространства и коридори с 400-метрова дължина.
След преосмислянето на плана се стигнало до извода, че етажите е нужно да бъдат сведени до 4 на брой.
Във вътрешната част на територията на Кремъл е трябвало да бъде основан и площад с овална форма и триумфална арка, към която да водят огромни централни улици.
За реализацията на този план е било нужно да се измести целият отбор от уреди на храмове в Кремъл, само че тази концепция не се харесала на съветската императрица и тя подложила начинанието на корекции.
Дворец трябвало да има тържествен вход с големи скултури откъм страната на река Москва. За тази цел е трябвало да се отстранен стените на крепостта.
Изпълнението на архитектурното създание почнало през 1770 година. Част от старите градежи и дворци в Кремъл били отстранени. Строителството на мегасъоръжението почнало да поврежда околните православни храмове, само че това не спряло плана. Безумието било прекъснато след почналия протест на Емелян Пугачев и следващата война с Османската империя. Тези военни дейности почнали съществено да изтъняват държавната хазна и по този начин през 1775 година градежът и заличаването на Кремъл били прекратени.
Източник: cross.bg
КОМЕНТАРИ