Не само последните събития в Руската федерация и тяхното възприемане

Не единствено последните събития в Руската федерация и тяхното разбиране у нас, са мотив за тези ми редове. Поводи има доста и всички те са свързани с държанието на така наречен русофили. Но кои са те? Русофилът е чудноват човешки тип. След като поживях няколко години в Белгия аз уверено настоявам, че този тип вирее единствено в България. Но това, че той съществува единствено у нас не го прави българин. По-скоро удостоверява, че е чужденец, т.е. човек, който обича (фили) непозната страна. В Белгия срещнах хора, които харесват, също като мен, творби на съветската литература. Има и фенове на съветската класическа музика и балет. Белгийците натъртват на бирата, само че се виждат и такива, които си падат по съветската водка. Фенове на съветски спортни тимове в Белгия няма. Затова пък мнозина знаят за нещастието сполетяла съветския народ, когато попада под болшевишка власт. Знаят и за милионите почтени хора починали по време на Гладомора и в ГУЛАГ. За всичко това съм писал неведнъж. Коментират белгийците и материалната беднотия на руснаците, мизерните им заплати и пенсии. Но най-вече разясняват съветската военна експанзия против Украйна и са сюрпризирани, че съветският народ е съизвършител в това кремълско закононарушение. Казват, че съгласно съветската литература и музика не би трябвало да бъде по този начин и обръщат внимание, че така наречен частна съветска войска има за име немски композитор - Рихард Вагнер, чиято музика е харесвал Адолф Хитлер, а не примерно композитор като Пьотр Илич Чайковски с неговия знаменит балет " Лебедово езеро ". За днешния съветски президент Владимир Путин приказват единствено неприятно. Но всички в Белгия, които се интересуват от Русия и това го настоявам изрично, не са русофили. Те просто са любознателни хора. Само у нас съществува един необикновен човешки тип, който е подготвен родината си да ругатни, а Русия да възхвалява и обича. Това са хора, които клеветят всичко българско и европейско, само че се кланят на една непозната страна, която още Свети Паисий Хилендарски назовава Московия. Тези нашенци са подготвени да обслужат и в действителност го вършат, политиката на Кремъл. Истината е, че те не могат да кажат за себе си с думите на поета:Аз съм българче. Обичамнаште планини зелени,българин да се назовавам –първа наслада е за мене.Аз съм българче свободно,в край свободен аз пребивавам,всичко българско и роднолюбя, почитам и благия.Аз съм българче и раснав дни велики, в славно време,син съм на земя прелестна,син съм на юнашко племе. Не могат да изрекат тези прелестни родолюбиви думи българските русофили. Или, в случай че ги изричат, то те звучат лицемерно. Защото е реалност, че индивидът русофил повече люби, тачи и милее непознатото, съветското. Той мисли, че не нашето племе, а съветското е юнашко, че и велико даже. Вчера другар във Facebook ми обясняваше, че това нашенско русофилство има връзка с обстоятелството, че ние, българите, е трябвало да сме признателни на мокшите – племето от което родословно произлизат московците, които още назоваваме руснаци. Обясни ми той, че на мокшински език Москва означавало " мръсна река ”. Но във Фейса какво ли не може да прочете човек. Не знам по какъв начин е, само че сигурно още от първо поделение знам, че нашият цар Аспарух е намерил пътя към Европа и е избрал за народа ни едно прелестно място за живот и му е дал името България. Явно е имал сериозна причина да не остави българите наоколо до мокшите. Но не по този начин мислят русофилите. Но пък това тяхно друго мислене ме кара аз да си мисля, че в тяхната кръв има нещо мокшинско, т.е. московско. При някои от тях то е като църцореща струйка от развалено чешмяно кранче. При други е като същинска " мръсна река ”. Но спор не може да има: русофилството у нас е чуждопоклонство, което доста постоянно се е проявявало като ненавист към българския народ. Русофилът е чужденец, даже когато самичък не осъзнава това. Ние българите, като потомствени европейци, а през днешния ден и жители на Европейския съюз, сме толерантни хора. Ние одобряваме разликата. Опитваме се да го разберем. Отнасяме се с почитание към чужденците. Но колкото и да сме толерантни, въпреки всичко не би трябвало да разрешаваме русофилите да ни се качват на главите. Защото знаем, че даже и свободата не е безгранична. Тя свършва там, където стартира свободата на другия, на индивида до теб. А русофилите от дълго време са прекрачили тази граница и се намесват жестоко, по мокшински, в българските каузи. Опитвали са се, пробват се и през днешния ден, да наложат в тях непознатото, съветското, московското, мокшинското. И заразиха с този вирус - русофилията, доста нашенци, които от ден на ден се отдалечават от нашия български жанр и народ. И се трансформират в чужденци. Русофили-чужденци!