Не само най-бедната и най-корумпираната. България се оказва и страната

Не единствено най-бедната и най-корумпираната. България се оказва и страната с най-несвободни медии в целия Европейски Съюз. Че и в цяла Европа, в случай че не броим три властнически режима, които политически, а частично и географски мъчно могат да бъдат вписани в Европа: Русия, Беларус и Турция.

" Най-бедната и най-корумпираната " - това факсимиле на интернационалните медии, което пусна дълбоки корени при започване на българското европредседателство, обиди много хора в България. Едни го възприеха като западна надменност, други потърсиха част от виновността у политиците в Европа, трети незабавно извадиха изтърканото контра-клише за " соросоидната агитация ". Съвсем същото се случва сега и с годишната ранглиста за медийната независимост на " Репортери без граници ". (Справка - първата страница на един високотиражен тривиален вестник.) Тъй че дано да забележим до каква степен основателни са обидите и възраженията по адрес на правозащитниците от " Репортери без граници ".

Под лупа

За " западна надменност " мъчно може да се приказва, тъй като в тазгодишната ранглиста страната, която до неотдавна беше водач на Западния свят - Съединени американски щати, заема много конфузното 45-то място. А Германия е чак 15-та. Освен това създателите на годишния отчет категорично показват, че в цяла Европа медийната независимост е в рецесия. Поне по този пункт България (за жалост) се оказва един същински европеец…

Обвинението " соросоидна агитация " може елементарно да бъде пренебрегнато като безвкусен бълвоч и типична рожба на налудничавите съзаклятнически теории. Но дано все пак да го вземем под лупата. Може ли " Репортери без граници " да бъдат причислявани към по този начин наречените " соросоиди ", каквото и да значи това? Ако става въпрос за финансирането на организацията, тя се устоя от членски импорт и от доброволни дарения, като категорично стои настрани от всевъзможни политически и стопански " групи по ползи " и се кълне само в член 19 от Декларацията за човешките права за свободата на словото. За организацията, частично на доброволни начала, работят стотици специалисти по целия свят и персонално аз до момента не помня случай, в който някой от тях да е бил махленски в предумишлено или користно деформиране на истината.

В частния случай " България " таман тук обаче стигаме до един законосъобразен въпрос: откакто " Репортери без граници " (основателно) подлагат на критика медийната централизация в страната и откакто на българския медиен терен са дейни повече от един крупни предприемачи, за какво правозащитниците подлагат на критика най-много един от тях? Отговорът на този въпрос е колкото прост, толкоз и явен: тъй като медиите, следени директно или индиректно от въпросния (както го наричат) олигарх, внезапно се отличават от всички останали огромни български медии със свойството си безсрамно да популяризират брутални неистини и периодичен да провеждат злокобен лов на вещици. И тъй като нормално го вършат по поръчка, а поръчителите постоянно се виждат с просто око. Да, и другите медии в страната имат издатели със свои ползи. Да, и другите медии в страната неведнъж следват избрана политическа наклонност. Но това важи в това число и за най-реномираните международни медии. И най-важното: наклонността постоянно е оправдаема, когато въпросната медия дава дума и на противоположни възгледи, когато не разгласява неистини и измислици и не води поръчкови акции.

Поръчковите акции и оклеветяването, които са насъщният самун на булевардните медии в България, за голямо страдание от време на време се водят по разпореждане от най-високо място, установи в изявление за Дъждовни води изпълнителният шеф на " Репортери без граници " Кристиан Мир. Тежко обвиняване, което би трябвало да жегне освен ръководещите в България, само че и техните политически сътрудници в Европейски Съюз. Защото е скандално, че страната, председателстваща Европейски Съюз, се оказва по медийна независимост паралелно с диктаторски и властнически режими и изостава надалеч зад своите западнобалкански съседи, на които сякаш се пробва да преподава уроци по народна власт и европейски полезности. И хората в България, които от много време се възмущават, че Европейски Съюз реагира на тежката корупция в България само с ритуални жестове, през днешния ден имат цялостното съображение да се запитат: за какво Брюксел, за какво държавите-членки търпят и пагубната медийна обстановка в страната?

Ето за какво затварят очи

Всъщност отговорът от дълго време е явен: Европейски Съюз си има задоволително проблеми, с цел да си навлича и спомагателни таман с една страна-членка, която другояче се държи като добър европеец - със постоянни финанси и добър стопански растеж, без залитания към Вишеград, с прагматична политика по миграционния проблем, която балансира сред засилена гранична защита, неотстъпчивост към бежанците и жестове на взаимност към страните от Европейски Съюз, приемащи изключително доста мигранти. С други думи, на българското ръководство му се простят големи грехове, единствено тъй като се грижи за непоклатимост, а и за поддържане на настоящето болшинство в ръководството на Европейски Съюз.

Накрая, за разведряване, един известен откъс, който няма нищо общо с България и с нейните европейски сътрудници. Някогашният президент на Съединени американски щати Франклин Делано Рузвелт в края на 1930-те споделил за тогавашния деспот в Никарагуа: " Сомоса може и да е кучи наследник, само че си е наш кучи наследник ". За този откъс няма писмени доказателства, само че все пак звучи безапелационно, нали?