Наистина ли само двама човека знаят рецептата на Кока Кола
Не, несъмнено, че не…
Първо,точният брой хора, които знаят по какъв начин да създадат Кока Кола, не е публично притежание. Въпреки това, несъмнено е повече от двама, защото самото количество сироп, който би трябвало да се създаде всеки ден, с леко различаващи се съставки в разнообразни елементи на света, постановат много хора да знаят най-малко някаква част от съставките дружно със съответните пропорции, с цел да се смогва.
Фабрика за бутилиране на Кока Кола, 1941
Другото значимо е, че няма значени в случай че всички, които знаят рецептата, умрат по едно и също време. Както се чака, рецептата е написана и дълго време се съхранява в неуместно огромен сейф в Атланта, Джорджия. Възможно е също (и доста вероятно) Кока Кола да държи копия на рецептата и на други места и разнообразни хора да имат достъп до тези места.
Откъде тогава потегля тази легенда, че единствено двама души знаят рецептата? И имало ли е в миналото миг, в когато фактически единствено двама души са я знаели? Определено да. Първият човек, на който Джон Пембъртън я показв, ще е и вторият човек, който я знае… След това обаче е много ясно, че най-малко няколко души са я знаели. Що се отнася до кой е бил вторият – Джон модифицира своята „ Френска винена кока на Пембъртън “, с цел да направи Кока Кола (от елементи поради възбраната за алкохол в Атланта през 1886 г.) благодарение на Уилис Венабъл и Франк Мейсън Робинсън. Един от тези двамата би трябвало да е бил вторият.
Сериозната секретност към съставките на напитката стартира, когато Ейза Григс Кандлер купува правата върху рецептата през 1891 година (Преди това Пембъртън я продавана три разнообразни компании, което значи, че още повече хора я знаят.) Веднъж щом Кандлер получава изключителните права, допуска се, че всички копия на рецептата са унищожени и се разчита на няколко служителя на компанията да я помнят.
Когато Ърнест Удръф и група вложители, които скоро ще станат неуместно богати, купуват компанията през 1919 година, те вършат това с пари на заем. Като част от обезпечението по заема, Удръф кара синът на Кандлер да напише рецептата на напитката. След това я слага в трезор в Guaranty Bank в Ню Йорк. Според компанията, формулата остава под ключ, до момента в който заемът не е погасен през 1925 година Вместо да я унищожи, както беше направил Ейза Кандлер, убивайки риска тя да попадне в ръцете на някой различен, Удръф взема решение да я резервира и я поставя на несъмнено място – в трезор на банката в Атланта, където седи 86 години.
Реклама на Кока Кола
Възползвайки се от тайнствеността на формулата, Удръф съумява да убеди обществото, че Колата е нещо ужасно и особено. Това не е някакъв другоземен и невъобразим маркетингов трик както тогава, по този начин и в този момент. Всъщност, като част от рекламната тактика на компанията тогава, точно тогава обществено се афишира, че във всеки един миг единствено двама чиновници на Кока Кола ще знаят цялостната рецепта за сиропа. Но до момента в който медиите се любуват тази история, за минимум четирима души от компанията е известно, че са могли да произведат сиропа напълно, а някои споделят, че може да не са били единствените. Разбира се през днешния ден, всички хора, които знаят тайната, евентуално са инструктирани, да не разкриват в никакъв случай, че я знаят.
Това не значи, че някой не може да се опита да я открадне от трезора (или че към този момент не се е опитвал)… Но този трезор фактически е неуместно огромен. В доста по-скорошна рекламна акция, за 125-годишнината на компанията през 2011 година, тя реалокира писмената рецепта от трезора в Атланта в различен, още по-сигурен, основан по поръчка сейф. Фактът, че този нов сейф обаче е част от „ Светът на Кока-Кола “ и е трансфорат в интерактивен експонат за публиката, ни подсказва, че компанията е по-загрижени за рекламната страна на нещата, в сравнение с за действителната информация. И даже някои да я открадне, в случай че приемем, че хартия с рецептата изобщо е в трезора, Кока Кола може просто да отхвърли и да каже, че рецептата към момента е на безвредно място – по какъв начин бихме могли да знаем, че не е.
