Съдия Тодорова пред ФАКТИ: Изоставили сме прокурорите да бъдат част от машината на държавно-идеологизирано насилие
„ Не мога да разясня легитимността на усилието точно това държавно управление и по-точно водачът на ръководещата партия да предлага парламентарен план, въпреки че легитимността е първият въпрос, на който би трябвало да бъде отговорено и в случай че има и най-малкото подозрение, че такава легитимност липсва, не би следвало да се подхваща тази стъпка. Една Конституция става същинско настоящо право и контролира публичния живот, когато, като се изключи че е съответна на обществените действителности, тя се основава на задоволително висока степен на доверие, другояче упражнението ще бъде безсмислено “, това съобщи арбитър Мирослава Тодорова пред Лили Маринкова в студиото на ФАКТИ .
„ Предложението да се одобри нова Конституция не може да бъде оставено без професионален спор и рецензия, въпреки че почитам позицията на свои сътрудниците, които смятат, че когато прекалено много се взираме в това конституционно неразбирателство, го покачваме в степен. Аз съм склонна да го преглеждаме като част от този дълготраен дебелоглав на политическата класа да се оправи с един фундаментален проблем при прекосяване от властническа форма на ръководство към народна власт, а точно независимостта на съда “, разяснява още арбитър Тодорова.
„ Дълго време бяха неглижирани рекомендациите на Венецианската комисия, които в този момент в изявлението си от оня ден министър-председателят маркира като претекст да се оферират част от измененията… Всички рекомендации са в една посока, а точно, че ръководството на съда и прокуратурата, когато е унифицирано и се реализира от един орган, това е доста рисково. Опасно в кратковременен проект, тъй като основава подвластни и страхливи съдии, тъй като учи прокурорите да са безотговорни и ги тласка към инструментариума на насилието. Създава и дълготрайна щета, тъй като юридическата просвета по-късно доста мъчно по-късно се оздравява “, сподели тя.
„ Поставя се и въпросът за какво в този момент министър-председателят и най-голямата ръководеща партия са склонни дадат малко по-голяма самостоятелност на съда. Възниква опасението, че тъй като към този момент са основали една паралелна конструкция от профилирани съдилища и физически са преодолели общите съдилища по делата, които са им значими, подборът на тези профилирани съдилища, тяхната физическа непосредственост с прокуратурата и със службите основава задоволителна гаранция за ръководещите, че към този момент имат надзор върху тях и могат да поемат този дребен риск. От друга страна обаче, вижда се, че ръководещите още веднъж не са склонни да поемат ни минимален риск във връзка с прокуратурата “, изясни арбитър Мирослава Тодорова.
В студиото на ФАКТИ арбитър Тодорова напомни като предизвестие психологическия Станфордски затворнически опит, тъй като, съгласно нея, сега са годни аналогиите сред структурата на прокуратурата и него. „ Направо е безнравствено да имаме условия към прокурорите, по-големи в сравнение с действително биха могли да бъдат сложени, тъй като ние години наред сме ги изоставили да бъдат част от една машина на държавно-идеологизирано принуждение “, сподели тя.
На въпроса на Лили Маринкова за какво в българския преход тъкмо правосъдната власт е пленена от алчни завоеватели на публичното благосъстояние, арбитър Тодорова отговори: „ Защото това беше най-лесното решение и тъй като първоначално бяха неправилно констуирани. Много елементарно беше публичния диалог да бъде преместен на плоскостта на правосъдния развой. Криминализира се политическия развой, имаше политически каузи. Всичко това докара до това, което назоваваме корупция в необятен смисъл “.
„ Какво може да чакаме от прокуратура, която от както е основана с този парламентарен модел, непрестанно е била обект за корист? Говорим за фигурите на основните прокурори – една част от тях носеха аурата на откровени насилници “, сподели арбитър Тодорова и напомни за Камен Ситнилски, за „ насилието на Висшия правосъден съвет над него “ и за личностите на още двама прокурори, които сами лишиха живота си – Николай Джамбов и Васил Миков.
„ Този план, чиито дефекти са такива, че не може да стане настоящо право демонстрира, че има доста лесни стъпки за рестарт - не на страната, само че на правосъдната система, който не изисква Велико национално заседание “, сподели арбитър Тодорова и уточни, че стъпките са публичен надзор върху Прокурорската гилдия, което ще понижи въздействието на основния прокурор сензитивно, опция при задоволително данни за осъществено закононарушение основният прокурор да бъде отстраняван, до момента в който тече следствието и функционално самостоятелен проверяващ орган, който да прави дейностите по следствието.
„ Г-н Гешев привиква национално заседание на 24-ти август. В този летен парещ интервал четох през днешния ден в една от професионалните медии, че 700 прокурори и следователи са се записали. В поканата на господин Гешев написа, че е благопожелание, обаче аз персонално не мога да опровергая подозренията, че надали става въпрос за свободна воля ", сподели арбитър Тодорова.
На въпроса на Лили Маринкова дали основният прокурор желае да почерпи сили от тази общественост, арбитър Тодорова отговори: „ Той желае легитимация “. „ Подозирам, че основният прокурор, когато вика прокурорите, желае събранието да излезе с декларация, която споделя на медиите, че е неприемливо да подлагат на критика активността на Прокуратурата, на Прокурорската гилдия и на самия основен прокурор “, добави тя.
„ Всеки цивилен митинг има някаква политическа задача, политическа цел “, сподели арбитър Тодорова. „ Нито съдиите би трябвало да се тормозят, че вземат участие в този спор, нито жителите би трябвало да се тормозят от това, че всъщност техните цели са политически “, добави тя.
В края на диалога арбитър Тодорова дефинира митингите като „ несъмнено постижение на българския демократически живот “.
Целия диалог можете да изгледате във видеото:
„ Предложението да се одобри нова Конституция не може да бъде оставено без професионален спор и рецензия, въпреки че почитам позицията на свои сътрудниците, които смятат, че когато прекалено много се взираме в това конституционно неразбирателство, го покачваме в степен. Аз съм склонна да го преглеждаме като част от този дълготраен дебелоглав на политическата класа да се оправи с един фундаментален проблем при прекосяване от властническа форма на ръководство към народна власт, а точно независимостта на съда “, разяснява още арбитър Тодорова.
„ Дълго време бяха неглижирани рекомендациите на Венецианската комисия, които в този момент в изявлението си от оня ден министър-председателят маркира като претекст да се оферират част от измененията… Всички рекомендации са в една посока, а точно, че ръководството на съда и прокуратурата, когато е унифицирано и се реализира от един орган, това е доста рисково. Опасно в кратковременен проект, тъй като основава подвластни и страхливи съдии, тъй като учи прокурорите да са безотговорни и ги тласка към инструментариума на насилието. Създава и дълготрайна щета, тъй като юридическата просвета по-късно доста мъчно по-късно се оздравява “, сподели тя.
„ Поставя се и въпросът за какво в този момент министър-председателят и най-голямата ръководеща партия са склонни дадат малко по-голяма самостоятелност на съда. Възниква опасението, че тъй като към този момент са основали една паралелна конструкция от профилирани съдилища и физически са преодолели общите съдилища по делата, които са им значими, подборът на тези профилирани съдилища, тяхната физическа непосредственост с прокуратурата и със службите основава задоволителна гаранция за ръководещите, че към този момент имат надзор върху тях и могат да поемат този дребен риск. От друга страна обаче, вижда се, че ръководещите още веднъж не са склонни да поемат ни минимален риск във връзка с прокуратурата “, изясни арбитър Мирослава Тодорова.
В студиото на ФАКТИ арбитър Тодорова напомни като предизвестие психологическия Станфордски затворнически опит, тъй като, съгласно нея, сега са годни аналогиите сред структурата на прокуратурата и него. „ Направо е безнравствено да имаме условия към прокурорите, по-големи в сравнение с действително биха могли да бъдат сложени, тъй като ние години наред сме ги изоставили да бъдат част от една машина на държавно-идеологизирано принуждение “, сподели тя.
На въпроса на Лили Маринкова за какво в българския преход тъкмо правосъдната власт е пленена от алчни завоеватели на публичното благосъстояние, арбитър Тодорова отговори: „ Защото това беше най-лесното решение и тъй като първоначално бяха неправилно констуирани. Много елементарно беше публичния диалог да бъде преместен на плоскостта на правосъдния развой. Криминализира се политическия развой, имаше политически каузи. Всичко това докара до това, което назоваваме корупция в необятен смисъл “.
„ Какво може да чакаме от прокуратура, която от както е основана с този парламентарен модел, непрестанно е била обект за корист? Говорим за фигурите на основните прокурори – една част от тях носеха аурата на откровени насилници “, сподели арбитър Тодорова и напомни за Камен Ситнилски, за „ насилието на Висшия правосъден съвет над него “ и за личностите на още двама прокурори, които сами лишиха живота си – Николай Джамбов и Васил Миков.
„ Този план, чиито дефекти са такива, че не може да стане настоящо право демонстрира, че има доста лесни стъпки за рестарт - не на страната, само че на правосъдната система, който не изисква Велико национално заседание “, сподели арбитър Тодорова и уточни, че стъпките са публичен надзор върху Прокурорската гилдия, което ще понижи въздействието на основния прокурор сензитивно, опция при задоволително данни за осъществено закононарушение основният прокурор да бъде отстраняван, до момента в който тече следствието и функционално самостоятелен проверяващ орган, който да прави дейностите по следствието.
„ Г-н Гешев привиква национално заседание на 24-ти август. В този летен парещ интервал четох през днешния ден в една от професионалните медии, че 700 прокурори и следователи са се записали. В поканата на господин Гешев написа, че е благопожелание, обаче аз персонално не мога да опровергая подозренията, че надали става въпрос за свободна воля ", сподели арбитър Тодорова.
На въпроса на Лили Маринкова дали основният прокурор желае да почерпи сили от тази общественост, арбитър Тодорова отговори: „ Той желае легитимация “. „ Подозирам, че основният прокурор, когато вика прокурорите, желае събранието да излезе с декларация, която споделя на медиите, че е неприемливо да подлагат на критика активността на Прокуратурата, на Прокурорската гилдия и на самия основен прокурор “, добави тя.
„ Всеки цивилен митинг има някаква политическа задача, политическа цел “, сподели арбитър Тодорова. „ Нито съдиите би трябвало да се тормозят, че вземат участие в този спор, нито жителите би трябвало да се тормозят от това, че всъщност техните цели са политически “, добави тя.
В края на диалога арбитър Тодорова дефинира митингите като „ несъмнено постижение на българския демократически живот “.
Целия диалог можете да изгледате във видеото:
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ