Накрая природата ще събира такси от всички ни
Не желая да диспутирам. Още по-малко с довчеращните специалисти по нуклеарни реактори, станали за нощ туроператори. Във Фейсбук естествено.
Искам обаче да ви споделя, уважаеми читатели, че напълно неотдавна четох обява на прочут, който нахули заедно курортите по Черноморието. А все там почива (от фотосите му личи). Следват малко цитати, показани без редакторска интервенция: " Аман от тия чужденци на плажа, по-нахални са от нас ", " 30 лв. за шатра ли бе?!! Мятам се ей тук за без пари хаха! ", " Нека ви, нека хотела ви е празен постоянно "... И по този начин нататък.
Това е, мисля си, една особена логика на психиката на отрицанието. С което лежиш върху пластмасов ковчег, затрупан още с непознатия пясък. И петна от неодобрение, несъмнено, към ментата. Пече - мрънкаш! Тече - дрънкаш! Релакс при хитрия бачо с чадърите. До битума.
Да сипеш клюки върху това, от което не можеш да избягаш - безпределно типично. И не става дума единствено за дълбоките вреди в личната ти глава. Иде тирада за нещо, което е по-голямо от теб. Нещо, което е част от теб. И макар теб. Но постоянно е по-лесно да махнеш с ръка, в сравнение с да се наведеш за мръсната чаша до кърпата ти.
Отвъд това казусът, генералният проблем, събира тихомълком такси от всички ни. Проблемът с присвояването на пространства, които принадлежат единствено на природата. И до момента в който водят война с разнообразни кокошкарски способи за нейното " запазване ", от ден на ден туристи я търсят там, където таман тя е неприсвоена. Където вирее в и за себе си. Ще я търси и този, който я отхвърля, до момента в който седи в алкохолен делириум върху нея.
Природата, която е по-умна от ‘ядрените туроператори’, от палатките и караваните, от заградения на плажа паркинг, от всички присвояващи, ще е последният ни концесионер.
Който постоянно печели! Не ли?!
Искам обаче да ви споделя, уважаеми читатели, че напълно неотдавна четох обява на прочут, който нахули заедно курортите по Черноморието. А все там почива (от фотосите му личи). Следват малко цитати, показани без редакторска интервенция: " Аман от тия чужденци на плажа, по-нахални са от нас ", " 30 лв. за шатра ли бе?!! Мятам се ей тук за без пари хаха! ", " Нека ви, нека хотела ви е празен постоянно "... И по този начин нататък.
Това е, мисля си, една особена логика на психиката на отрицанието. С което лежиш върху пластмасов ковчег, затрупан още с непознатия пясък. И петна от неодобрение, несъмнено, към ментата. Пече - мрънкаш! Тече - дрънкаш! Релакс при хитрия бачо с чадърите. До битума.
Да сипеш клюки върху това, от което не можеш да избягаш - безпределно типично. И не става дума единствено за дълбоките вреди в личната ти глава. Иде тирада за нещо, което е по-голямо от теб. Нещо, което е част от теб. И макар теб. Но постоянно е по-лесно да махнеш с ръка, в сравнение с да се наведеш за мръсната чаша до кърпата ти.
Отвъд това казусът, генералният проблем, събира тихомълком такси от всички ни. Проблемът с присвояването на пространства, които принадлежат единствено на природата. И до момента в който водят война с разнообразни кокошкарски способи за нейното " запазване ", от ден на ден туристи я търсят там, където таман тя е неприсвоена. Където вирее в и за себе си. Ще я търси и този, който я отхвърля, до момента в който седи в алкохолен делириум върху нея.
Природата, която е по-умна от ‘ядрените туроператори’, от палатките и караваните, от заградения на плажа паркинг, от всички присвояващи, ще е последният ни концесионер.
Който постоянно печели! Не ли?!
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ