Не е ваша работа да ме харесвате. Моя е. -

„ Не е ваша работа да ме харесвате. Моя е. ” - Байрън Кейти

„ Аз съм ниска и набита. Носът ми е като на прасе. Бедрата ми се допират отвътре, когато ходя. Венците ми се виждат прекомерно доста, когато приказвам. Трябва да трансформира външния си тип. Може би тогава ще ме харесате.

Вманиачавам се. Анализирам прекомерно. Предъвквам неща, от които би трябвало да се освободя. Не мога просто да се пусна по течението. Трябва да се науча да съм по-спокойна. Може би тогава ще ме харесате.

Стеснителна съм. Напрегната съм. Имам потребност непрестанно да ме уверявят, че всичко е наред. Прекалено постоянно желая препоръки. Търся валидация като патерица. Трябва да бъда по-самоуверена. Може би тогава ще ме харесате. ”

Ден след ден кроях проекти - по този начин прекарах живота си. Не можех да харесам себе си, по тази причина се надявах другите да го създадат вместо мен.

Това написа Лори Дешен от уеб страницата tinybuddha.com, споделяйки по какъв начин е съумяла да се пребори с мъчителната потребност от утвърждение.

Ако можеше единствено да ми кажете, че съм окей. Ако можеше единствено да потвърдите, че не е нужно да се трансформирам. Ако можеше единствено да дадете позволение да бъда себе си. Може би тогава бих харесала себе си.

Ето какво докара до десетилетие самоизтезание.

Наранявах се, с цел да усещам облекчение и да дам физически израз на болката, която се притеснявах, че никой не може да види.

Тъпчех се с храна до спукване, след това се криех, с цел да я повърна, до 13 пъти дневно.

Свивах се в леглото и плачех с часове, надявайки се, че сълзите ще изтрият най-отблъскващитие ми черти.

> >

Помня, че един път, когато бях в център за лекуване на булимия, един арт терапевт ме накара да си направя автопортрет.

Нарисувах торба с повърнато - и себе си, свита в средата. Така се виждах.

Знам за какво съм се трансформирала в тази нуждаеща се, несигурна персона. Мога да проследя моментите, които лека-полека сринаха самочувствието ми и ме накараха да се колебая в цената си.

Но не е толкоз от голяма важност по какъв начин съм се научила да се усещам по този начин дребна и незначителна. Това, което има значение, е по какъв начин се научех да усмирявам страховете, които ме държаха в плен.

Обърнете внимание, че написах „ усмирявам ”, а не „ унищожавам ”. За някои от нас страховете и мисленето, учредено на тях, в никакъв случай няма изцяло да изчезнат.

Никога не съм гледала на себе си като на портрет „ преди ” и „ в този момент ”, тъй като в никакъв случай не съм го чувствала черно-бяло. Нямаше избрана повратна точка, в която животът ми да мине от мъчителен мрак към светлина.

Беше по-скоро муден, само че сигурен развой на разчистване на пласта нечистотия от обектива, през който виждах себе си. И от време на време, тъкмо откакто отчупвах солидно парче нечистотия, се натъквах на пръска тиня на място, което за малко е било чисто.

Живея, ден след ден, в един разпилян разум, който макар всичките ми старания, в никакъв случай не е бил изцяло изчистен.

Но е доста по-ясен, в сравнение с в миналото. И имам принадлежности, с цел да го разчиствам по малко всеки ден - и да одобрявам моментите, когато просто би трябвало да прегърна обстоятелството, че още е замърсен.

Може би и вие сте минали дълъг път, само че още се борите с неналичието на убеденост понякога. Може би към момента желаете да се впишете - кой не желае? Ние сме обществени създания и сме програмирани да се стремим към общество.

Но има разлика сред това да търсиш съгласуваност и да търсиш позволение, с цел да бъдеш .

Има разлика сред това да зависиш от хората за поддръжка и да зависиш от тях за самоценката си.

Ето какво ми оказа помощ да спра да диря похвали и утвърждение и да знам, че заслужавам обич и поддръжка.

> >

• Осъзнайте пластовете нечистотия по обектива, през който гледате на живота и на себе си

Може би виждате себе си по този начин, както в миналото е гледал на вас някой различен, преди доста години, когато сте били прекомерно дребни и впечатлителни, с цел да осъзнаете, че те могат да имат явен взор върху вас.

Или може мръсотията да се е наслоила по-късно в живота, когато околните ви хора са проектирали личните си проблеми върху вас и са ви убедили, че нещо във вас не е наред.

Най-вероятно комбинацията от двете е довела до строгия и сериозен взор към себе си, подсилен от непрестанно самокритично мислене.

Осъзнайте, че също както и близките, и вие не гледате на себе си непредубено - или почтено.

Малките неточности могат да ви наподобяват като удостоверение на вашата неплатежоспособност. Може да приемате провокациите като доказателство, че сте неспособни. Това са убеждения, които не дават отговор на действителността.

• Научете се по какъв начин да почиствате обектива си

Иска ми се да мога да ви кажа по какъв начин да извършите бързо и главно разчистване на въпросния обектив, само че не съм разкрила подобен вълшебен развой. Мога единствено да ви кажа по какъв начин лека-полека съм отчупвала калта.

• Променете схващанията, които ви лимитират

Веднъж, щом разпознаете някое ограничаващо разбиране - да вземем за пример „ не ставам за обичане ” - може да започнете да търсите доказателства в поддръжка на противоположното.

Някога смятах, че съм грозна. Бях уверена, че лицето ми е отблъскващо, когато не покрито с грим, тъй като имам светли черти.

Знам от кое място идва това разбиране - когато бях хлапе, някой ми беше споделил, че светлокожите русокоски са неугледни. И тъй като този човек държеше ужасно доста на външния тип, а аз обезверено желаят да ме одобри, започнах да се мажа с тонове багра.

С годините срещах разнообразни хора, някои от които намирах за необикновено красиви - това нямаше нищо общо с цвета на кожата, веждите или очите им.

Имаше повече общо със светлината в очите им и насладата, стаена в усмивката им.

Аз също владея способността да блестя вътрешно и да излъчвам наслада.  По-важното е, че се усещам добре със себе си, когато имам достъп до вътрешната си искра. Какво усещам към себе си има доста по-голямо значение от това по какъв начин наподобявам.
 

• Поставете под въпрос мислите си

Умът ми от време на време формулира аргументи, които да ми потвърдят, че не съм задоволително добра.

Не си стигнала до където би трябвало в професионален проект.
Не реагира зряло на този спор.
Реагира прекомерно прочувствено.

> >

Колкото мога по-често, когато уловя някоя от тези мисли, се пробвам да я оспоря със съчувствие.

Няма такова място, което „ би трябвало ” да си достигнала в професионален проект - направила си доста повече, в сравнение с смяташ.

Можеше да реагираш по-добре в спора, само че няма проблем. Това е опция за израстване.

Реагира прочувствено, само че и това е обикновено - не си робот. И най-малкото си задоволително наясно със себе си, с цел да знаеш, че има място за усъвършенстване.

Не можете да хванете всяка самокритична мисъл, само че с времето ще улавяте от ден на ден и повече - и частиците прогрес ще се натрупат.
 

• Забавете мислите си

Хубаво е да можеш да спориш с мислите си, само че когато те обстрелват като бейзболни топки от машина, човек се уморява.

Днес разполагам със лист от практики на централизация и медитация, които ми оказват помощ да си умря от шумния вътрешен монолог.

Ето няколко, които ми се костват най-ефективни:

 Пет минути обичайната медитация или надълбоко дишане.

 Час по йога или от пет до 10 минути надълбоко разпъване, синхронизирано с дишането.

 Слушане на музика (в YouTube) с подпрагови внушения за убеденост.

 Повтарящо се креативно занятие, да вземем за пример плетене.

 Всичко, което ме вкарва в положение на поток (flow), да вземем за пример танците.

Отделяйте си по малко време дневно, с цел да изчистите мислите си. Ще бъде доста по-лесно да се справите с гласа на страха, който ви кара да не се харесвате.
 

• Стремете се към смяна - по аргументи, поради които си коства

С цялото говорене за приемането на себе си и укротяването на гласа, който ви кара да се чувствате малоценни и подвластни от утвърждение, може да предположите, че не би трябвало да се стремите към смяна.

Когато мислех върху тази опция, срещнах много вътрешна опозиция. Но тя не беше тъй като имах потребност да се трансформира в някой различен, с цел да бъда обичана. Беше тъй като осъзнах, че израстването ми дава възприятие за цел и благоприятни условия.

По същия метод, в случай че имах дете, нямаше да го хуля за това, че има още да учи. Не трябваше да стимулирам смяната с отвращението, което изпитвах към себе си - вместо това можех да се насърча да се трансформира в по-силна и по-мъдра своя версия.

Можех постоянно да дефинирам области за усъвършенстване без да умозаключавам, че би трябвало да се трансформира, тъй като по начало съм сбъркана.

Ако не сте сигурни по какъв начин да определите разликата сред смяната, която се корени в срама и смяната, която се корени в любовта към себе си, запитайте се:

Искам ли да направя тази смяна, тъй като знам, че заслужавам резултатите, или тъй като се опасявам, че не съм задоволително добра/добър, в случай че не го направя?

> >

• Върнете си силата, която сте отстъпили на другите

Аз към момента желая да ме харесвате. Така е. Искам да мислите, че съм остроумна, и занимателна, и мъдра, и забавна, и почтена за вашето внимание.

Но напоследък се съсредоточвам повече върху вас и по-малко върху вашето утвърждение. Връщам се към времената, когато вие сте били остроумни, и занимателни, и мъдри, и забавни и съм признателна, че мога да ви дам своето внимание.

И че в случай че вие не се чувствате по този начин по отношение на мен - да, може да заболи. В дните, когато съм най-силна, мога да призная болката и да я оставя да протича през мен.

После ще си напомня, че мога да одобрявам себе си даже и вие да не ме харесвате. Така се случва, когато се научите да гледате на себе си през по-чисто и по-състрадателно стъкло: стартирате да виждате какъв брой прелестни и почтени за любов сте в действителност.

Аз съм несъвършена по толкоз доста способи. Правила съм повече неточности, в сравнение с помня или мога да проследя. Водя борби, които от време на време мисля, че би трябвало да преодолея изцяло.

Но съм предходна през доста неща. Била съм смазана - и всякога съм се изправяла. Продължавала съм да играя раздадените карти, когато е било по-лесно да се откажа. Учила съм и съм растяла в моменти, когато е било по-лесно да изпадна в застой.

Вече не се срамя от това каква съм била - горда съм, че съм пропътувала това странствуване.

Вече не се срамя от това, че съм несъвършена; горда съм, че съм задоволително смела, с цел да го приема и притежавам, и задоволително смирена, с цел да не спирам да пораствам.

Тази смяна във усещането ми оказа помощ да приема, че вие може да ме приемете, или не.

Аз ще ви покажа индивида, който съм, постоянно, когато намеря силата и смелостта да бъда достоверна. Може би тогава ще ме харесате. Ако не, може да заболи, само че всичко е наред. Защото до момента в който го претърпявам, ще обичам себе си.