Не е важно как гласуват избирателите, а кой брои гласовете.

Не е значимо по какъв начин гласоподават гласоподавателите, а кой брои гласовете. Този откъс, приписван на Сталин, стартира да изветрява с намесата на машините. Редица експерти настояват, че няма по-сигурно от гласуването на „ банкомата “ (както на по-прост език изясняват същността на устройството в махалите). Но освен сложността на машината за представителите на малцинствата е напът да спъне вота. Освен вялата предизборна акция, която се следи на два пъти тази година на всички места - за изборите на 4 април и за идните в неделя, прави усещане друго. Нито един представител на политическа партия не си направи труда да влезе в махалата и да се срещне със своите платени или не гласоподаватели. Всички помним по какъв начин в предходни години политически водачи си правеха ПР на гърба на малцинствата. Ако не друго, най-малко разговаряха с тях и ги лъжеха в очите. А в този момент разчитат единствено и само на търговията без лице. Това е доста стеснителен развой, откъдето и да го погледнем. Ако излезем отвън махалите, политическите партии останаха боси откъм метод, скъсаха всевъзможни връзки с гласоподавателите, няма я полемиката, няма го конфликта на визии и хрумвания. Лидери и водачи на листи обикалят на турне, срещат се с по двама-трима почитатели и пускат финалните надписи на акцията. По законите на физиката сходно отношение среща противопоставяне и то се показва в безспорна незаинтересованост към политическия живот в страната. Това доста ясно проличава по интензивността на гласоподавателите в изборния ден и по резултатите след неговия край. А когато политиката отсъства от всекидневието на хората, тя стартира да се „ самоконтролира “ на правилото на хаоса. Виновни има и те са от двете страни на барикадата. Ти пасуваш, аз се възползвам. Ти пасуваш, аз закупувам. Ти гласуваш, аз бездействам. Може би най-точната дума е безразсъден кръговрат.

Ако приказваме за пазаруването на вота, би трябвало да споменем и опциите за бойкот. Първото се смята за способ на мощните, а второто - на слабите в играта. Хората с парите се пробват да манипулират вота, насочвайки го в мечтана посока с финикийски тласъци. Вторите, осъзнали безсилието си, търсят всевъзможни способи да саботират вота и то без да влагат необикновен паричен, а мисловен запас.

Тихата война сред двете групировки с една и съща цел - неуспех на изборите, в действителност остава в периферията. Докато едните въртят пазарлък за цената на вота, другите се чудят ще могат ли да прецакат картите за гласоподаване с „ Каноконлит “. Докато едните спят умерено, раздали пачки за поддръжката в изборния ден, другите ровят из нета и се съветват с компютърни спецове по какъв начин може да се блокират устройствата за гласоподаване. На другия водят война Министерство на вътрешните работи и прокуратурата - структурите, които би трябвало да подсигуряват почтени избори в страната на законите. Вместо да ударят дружно като пестник по купения избор, те се бият между тях с доводи кой на кого пречи във войната против търговията с гласове и опорочаването на изборния развой и демокрацията.