Преди 110 години в Америка се провежда едва забележим държавен преврат
Не е имало по-марионетен американски президент от Джо Байдън след Удроу Уилсън от век
През 1910-1912г. Републиканската партия на Съединени американски щати губи надзор над Камарата на представителите и след това губи Сената и Белия дом. Демократът Удроу Уилсън става президент. И остава в Белия дом до началото на 1921 година Много наподобява на събитията от нашето време, когато републиканецът Доналд Тръмп отстъпва място на демократа Джо Байдън през 2020 година, а позицията на републиканците в двете камари на Конгреса доста отслабва.
Виждам паралели сред политическите събития в Съединените щати от интервала 1910-1912 година и събитията от края на второто и началото на третото десетилетие на XXI век.
Има доста доказателства, че успеха на Удроу Уилсън е реализирана с груби нарушавания на конституцията, посредством машинация, рушвет и изнудване. По създание успеха на Уилсън е резултат от държавен прелом. И превратът е проведен за реализиране на „ революционния “ проект под прикритието на марионетната фигура на „ национално определените “.
Ето най-значимите точки от този проект, които бяха изпълнени напълно или отчасти през 8-те години на президентство на Уилсън: основаването на Федералната аварийна система на Съединени американски щати (Американската централна банка), отприщване на международна война и делба на света, отслабването на суверенитета на националните страни и основаването на международно държавно управление.
По-конкретните точки от проекта са основаването на единна англосаксонска империя (Великобритания, Съединени американски щати, Канада, Австралия, Нова Зеландия), превръщането на царска Русия в страна, изцяло подвластна от Запада, основаване на институцията на наднационалната власт (по-късно Обществото на народите). Планът се ражда в недрата на тайното общество " Кръгла маса ", основано в края на XIX век от " диамантния крал " Сесил Роудс, зад което стоят банкерите на лондонското Сити, на първо място Ротшилд.
Не е имало по-марионетен американски президент от Джо Байдън след Удроу Уилсън от век насам. И някои детайлности от събитията преди повече от век допускат, че идването на Уилсън в Белия дом е последната фаза на държавен прелом.
Ключово събитие в историята на Съединени американски щати е тяхното освобождение от властта на английската корона, записано в Декларацията за самостоятелност през 1776 година Нито английските монарси, нито английските банкери могат да одобряват това. Британският съюз на короната и капитала слага задачата да върне Новия свят под контрола на Лондон.
Британският политически и финансов хайлайф основава своя лична мрежа от сътрудници в Новия свят, която се простира от Атлантическия до Тихия океан и включва освен северноамериканските щати, само че и Канада. Въпреки това, всички американски президенти, от Джордж Вашингтон до Уилям Тафт (27-мия президент), са последователи на запазването и укрепването на суверенитета и независимостта на Съединени американски щати от Англия. Сред тях имаше и такива, които самоуверено, с риск за живота си, се опълчват на опитите на английските сътрудници да подкопаят суверенитета на Америка. Например, седмият президент, Андрю Джаксън (престоял в Белия дом от 1829 до 1837 г.). Той самоуверено осуетява опитите на Сити да сътвори частна централна банка в Съединените щати с Ротшилд и други европейски банкери в столицата. Има доста опити за физическо премахване на този твърдоглав политик, само че той умира от естествена гибел. Но 16-ият президент Ейбрахам Линкълн (отседнал в Белия дом през 1861-65) е погубен. Американска революция 1861-65 е инициирана от Лондон. В Съединени американски щати стартира индустриализацията (в северните щати), а Лондон се нуждае от Новия свят единствено като суровина колония (по това време памукът е главната суровина, доставяна на Стария свят). Освен това Линкълн взема решение да емитира държавни банкноти в долари, което основава опасност за издаването на банкноти от частните банки. Смелият американски президент съумява да отсрочи събитията, които подкопават суверенитета на Америка за съвсем половин век.
28-ият президент Удроу Уилсън става първият безспорен президент-марионетка. Изминават по-малко от 10 месеца от момента, в който той влиза Белия дом (4 март 1913 г.) досега, в който Америка губи националния си суверенитет. Международният финансов интернационал, посредством своите сътрудници, съумя да прокара закона за Федералната аварийна система на Съединени американски щати в Конгреса. Всъщност този закон открива американската централна банка като частна корпорация, в чийто капитал би трябвало да вземат участие европейски банкери (предимно английски, а измежду британците - на първо място Ротшилд).
За тези трагични за Америка събития пишат мнозина: Юстас Мулинс в книгата “Тайните на Федералния резерв”, Ралф Епърсън в книгата “Невидимата ръка. Въвеждане в историята като заговор”, Антъни Сътън в книгата “Заговор на Федералния резерев”, Рон Пол в книгата “Да сложим завършек на Федералния резерв”.
След основаването на ФР е допустимо да се пристъпи към идната точка от проекта - отприщване на международна война. Случва се бързо. Послушният президент оказва политическа, икономическа и финансова помощ на Англия и съдружниците от Антантата. Лондон желае Америка да вземе директно присъединяване във военните интервенции още през 1914 година, само че Уилсън не съумява заради съпротивата на изолационистите. Америка е въвлечена във войната едвам през април 1917 година
Второто десетилетие на ХХ век е белязано от огромни промени в политическата надстройка на Съединени американски щати. Лостовете на властта в страната минават към главните акционери на Федералния запас, господарите на парите. И трите клона на държавната власт, като президента, се трансформират в придатък към тази власт. Проучване на времето на Уилсън в Белия дом демонстрира, че той рядко е стигал до дъното на нещата. Изглежда не разбирамного от Федералния запас. Само няколко години откакто се пенсионира, Уилсън осъзнава какво е направил, като подписва Закона за Федералния запас на 24 декември 1913 година (вижте неговите записи в дневника и мемоари).
Има още една нова детайлност в политическата надстройка на Съединени американски щати: при марионетния президент се появи админ, който диктува на жителя на Белия дом какво да каже, с кого да се срещне, какво да подпише. При Уилсън това е полковник Хаос. Това е псевдоним. Истинското име - Едуард Мандел Хаус, в армията, апропо, не е служил и не е имал звание полковник.
Хаус има податливост към писане. Най-известното му литературно произведение е футуристичният разказ “Филип Дрю, Администратор: История на утрешния ден, 1920-1935”. Романът е оповестен за първи път през 1912 година (за страдание до момента не е преведен на руски). Главният воин на романа е Филип Дрю, в действителност това е автопортрет на полковник Хаос. Филип Дрю дефинира, че сенатор Селвин ще бъде президент на Съединените щати (той ще заеме мястото на президента Рокланд, който бяга от страната, когато стартират бунтовете). Разчитайки на помощта на Джон Тор, „ висшия сановник на финансите “, Филип Дрю се трансформира в деспот: той диктува законите, съди и издава присъди. А на президента под админа е разрешено единствено да „ цари, само че не и да ръководи “.
Полковник Хаус е протеже на английските банкери и английската " черна аристокрация ", чиито представители в края на XIX век са събрани в тайното общество " Кръгла маса ". Самият полковник Хаус схваща добре своята задача, както проличава от романа му-автопортрет.
Оттогава всеки американски президент е имал свои лични „ админи “ като Филип Дрю (полковник Хаус). Известният британски публицист и публицист Дъглас Рийд (1895 - 1976) в своя труд " Великият проект на ХХ век " (1997) написа: " В романа “Филип Дрю, администратор” се показва институцията на съветниците, които ще диктува политиката на всички последващи президенти. Най-известният измежду всички съветници е Бернар Барух, който също взе участие в историята като един от пламенните спонсори на бъдещия президент (Джон Тор). Дъглас Рийд в детайли разказва финансовия търгаш и магнат Бернар Барух, който по-късно наследява полковник Хаус като " админ " и обслужва президентите Уорън Хардинг (1921-1923), Калвин Кулидж (1923-1929), Хърбърт Хувър (1929-1933), Франклин Рузвелт ( 1933-1945), Хари Труман (1945-1953).
Ако създадем паралели сред събитията отпреди 110 години и нашите дни, тогава би трябвало да признаем, че идването на Джо Байдън в Белия дом също наподобява на държавен прелом. И сигурно Байдън има собствен личен „ админ “, собствен лична „ полковник “. Просто още не знаем името му.
Превод: В. Сергеев
СПЕШНО И ВАЖНО ЗА ЧИТАТЕЛИТЕ НА ПОГЛЕД.ИНФО И ЗРИТЕЛИТЕ НА ПОГЛЕД ТВ!!!!!
ПРИСЪЕДИНЕТЕ съдебна експертиза КЪМ НАШИТЕ КАНАЛИ В " ТЕЛЕГРАМ " И В ЮТЮБ, ЗАЩОТО ИМА ОПАСНОСТ ДА БЛОКИРАТ СТРАНИЦАТА НИ ВЪВ ФЕЙСБУК ЗАРАДИ ПУБЛИКУВАНЕ НА НЕУДОБНА, НО ОБЕКТИВНА ИНФОРМАЦИЯ ЗА СЪБИТИЯТА!
Абонирайте се за Поглед Инфо и ПогледТВ:
Telegram канал: https://t.me/pogled
YouTube канал: https://tinyurl.com/pogled-youtube
Поканете и вашите другари да се причислят към тях, копирайки и разпространявайки този текст!?
През 1910-1912г. Републиканската партия на Съединени американски щати губи надзор над Камарата на представителите и след това губи Сената и Белия дом. Демократът Удроу Уилсън става президент. И остава в Белия дом до началото на 1921 година Много наподобява на събитията от нашето време, когато републиканецът Доналд Тръмп отстъпва място на демократа Джо Байдън през 2020 година, а позицията на републиканците в двете камари на Конгреса доста отслабва.
Виждам паралели сред политическите събития в Съединените щати от интервала 1910-1912 година и събитията от края на второто и началото на третото десетилетие на XXI век.
Има доста доказателства, че успеха на Удроу Уилсън е реализирана с груби нарушавания на конституцията, посредством машинация, рушвет и изнудване. По създание успеха на Уилсън е резултат от държавен прелом. И превратът е проведен за реализиране на „ революционния “ проект под прикритието на марионетната фигура на „ национално определените “.
Ето най-значимите точки от този проект, които бяха изпълнени напълно или отчасти през 8-те години на президентство на Уилсън: основаването на Федералната аварийна система на Съединени американски щати (Американската централна банка), отприщване на международна война и делба на света, отслабването на суверенитета на националните страни и основаването на международно държавно управление.
По-конкретните точки от проекта са основаването на единна англосаксонска империя (Великобритания, Съединени американски щати, Канада, Австралия, Нова Зеландия), превръщането на царска Русия в страна, изцяло подвластна от Запада, основаване на институцията на наднационалната власт (по-късно Обществото на народите). Планът се ражда в недрата на тайното общество " Кръгла маса ", основано в края на XIX век от " диамантния крал " Сесил Роудс, зад което стоят банкерите на лондонското Сити, на първо място Ротшилд.
Не е имало по-марионетен американски президент от Джо Байдън след Удроу Уилсън от век насам. И някои детайлности от събитията преди повече от век допускат, че идването на Уилсън в Белия дом е последната фаза на държавен прелом.
Ключово събитие в историята на Съединени американски щати е тяхното освобождение от властта на английската корона, записано в Декларацията за самостоятелност през 1776 година Нито английските монарси, нито английските банкери могат да одобряват това. Британският съюз на короната и капитала слага задачата да върне Новия свят под контрола на Лондон.
Британският политически и финансов хайлайф основава своя лична мрежа от сътрудници в Новия свят, която се простира от Атлантическия до Тихия океан и включва освен северноамериканските щати, само че и Канада. Въпреки това, всички американски президенти, от Джордж Вашингтон до Уилям Тафт (27-мия президент), са последователи на запазването и укрепването на суверенитета и независимостта на Съединени американски щати от Англия. Сред тях имаше и такива, които самоуверено, с риск за живота си, се опълчват на опитите на английските сътрудници да подкопаят суверенитета на Америка. Например, седмият президент, Андрю Джаксън (престоял в Белия дом от 1829 до 1837 г.). Той самоуверено осуетява опитите на Сити да сътвори частна централна банка в Съединените щати с Ротшилд и други европейски банкери в столицата. Има доста опити за физическо премахване на този твърдоглав политик, само че той умира от естествена гибел. Но 16-ият президент Ейбрахам Линкълн (отседнал в Белия дом през 1861-65) е погубен. Американска революция 1861-65 е инициирана от Лондон. В Съединени американски щати стартира индустриализацията (в северните щати), а Лондон се нуждае от Новия свят единствено като суровина колония (по това време памукът е главната суровина, доставяна на Стария свят). Освен това Линкълн взема решение да емитира държавни банкноти в долари, което основава опасност за издаването на банкноти от частните банки. Смелият американски президент съумява да отсрочи събитията, които подкопават суверенитета на Америка за съвсем половин век.
28-ият президент Удроу Уилсън става първият безспорен президент-марионетка. Изминават по-малко от 10 месеца от момента, в който той влиза Белия дом (4 март 1913 г.) досега, в който Америка губи националния си суверенитет. Международният финансов интернационал, посредством своите сътрудници, съумя да прокара закона за Федералната аварийна система на Съединени американски щати в Конгреса. Всъщност този закон открива американската централна банка като частна корпорация, в чийто капитал би трябвало да вземат участие европейски банкери (предимно английски, а измежду британците - на първо място Ротшилд).
За тези трагични за Америка събития пишат мнозина: Юстас Мулинс в книгата “Тайните на Федералния резерв”, Ралф Епърсън в книгата “Невидимата ръка. Въвеждане в историята като заговор”, Антъни Сътън в книгата “Заговор на Федералния резерев”, Рон Пол в книгата “Да сложим завършек на Федералния резерв”.
След основаването на ФР е допустимо да се пристъпи към идната точка от проекта - отприщване на международна война. Случва се бързо. Послушният президент оказва политическа, икономическа и финансова помощ на Англия и съдружниците от Антантата. Лондон желае Америка да вземе директно присъединяване във военните интервенции още през 1914 година, само че Уилсън не съумява заради съпротивата на изолационистите. Америка е въвлечена във войната едвам през април 1917 година
Второто десетилетие на ХХ век е белязано от огромни промени в политическата надстройка на Съединени американски щати. Лостовете на властта в страната минават към главните акционери на Федералния запас, господарите на парите. И трите клона на държавната власт, като президента, се трансформират в придатък към тази власт. Проучване на времето на Уилсън в Белия дом демонстрира, че той рядко е стигал до дъното на нещата. Изглежда не разбирамного от Федералния запас. Само няколко години откакто се пенсионира, Уилсън осъзнава какво е направил, като подписва Закона за Федералния запас на 24 декември 1913 година (вижте неговите записи в дневника и мемоари).
Има още една нова детайлност в политическата надстройка на Съединени американски щати: при марионетния президент се появи админ, който диктува на жителя на Белия дом какво да каже, с кого да се срещне, какво да подпише. При Уилсън това е полковник Хаос. Това е псевдоним. Истинското име - Едуард Мандел Хаус, в армията, апропо, не е служил и не е имал звание полковник.
Хаус има податливост към писане. Най-известното му литературно произведение е футуристичният разказ “Филип Дрю, Администратор: История на утрешния ден, 1920-1935”. Романът е оповестен за първи път през 1912 година (за страдание до момента не е преведен на руски). Главният воин на романа е Филип Дрю, в действителност това е автопортрет на полковник Хаос. Филип Дрю дефинира, че сенатор Селвин ще бъде президент на Съединените щати (той ще заеме мястото на президента Рокланд, който бяга от страната, когато стартират бунтовете). Разчитайки на помощта на Джон Тор, „ висшия сановник на финансите “, Филип Дрю се трансформира в деспот: той диктува законите, съди и издава присъди. А на президента под админа е разрешено единствено да „ цари, само че не и да ръководи “.
Полковник Хаус е протеже на английските банкери и английската " черна аристокрация ", чиито представители в края на XIX век са събрани в тайното общество " Кръгла маса ". Самият полковник Хаус схваща добре своята задача, както проличава от романа му-автопортрет.
Оттогава всеки американски президент е имал свои лични „ админи “ като Филип Дрю (полковник Хаус). Известният британски публицист и публицист Дъглас Рийд (1895 - 1976) в своя труд " Великият проект на ХХ век " (1997) написа: " В романа “Филип Дрю, администратор” се показва институцията на съветниците, които ще диктува политиката на всички последващи президенти. Най-известният измежду всички съветници е Бернар Барух, който също взе участие в историята като един от пламенните спонсори на бъдещия президент (Джон Тор). Дъглас Рийд в детайли разказва финансовия търгаш и магнат Бернар Барух, който по-късно наследява полковник Хаус като " админ " и обслужва президентите Уорън Хардинг (1921-1923), Калвин Кулидж (1923-1929), Хърбърт Хувър (1929-1933), Франклин Рузвелт ( 1933-1945), Хари Труман (1945-1953).
Ако създадем паралели сред събитията отпреди 110 години и нашите дни, тогава би трябвало да признаем, че идването на Джо Байдън в Белия дом също наподобява на държавен прелом. И сигурно Байдън има собствен личен „ админ “, собствен лична „ полковник “. Просто още не знаем името му.
Превод: В. Сергеев
СПЕШНО И ВАЖНО ЗА ЧИТАТЕЛИТЕ НА ПОГЛЕД.ИНФО И ЗРИТЕЛИТЕ НА ПОГЛЕД ТВ!!!!!
ПРИСЪЕДИНЕТЕ съдебна експертиза КЪМ НАШИТЕ КАНАЛИ В " ТЕЛЕГРАМ " И В ЮТЮБ, ЗАЩОТО ИМА ОПАСНОСТ ДА БЛОКИРАТ СТРАНИЦАТА НИ ВЪВ ФЕЙСБУК ЗАРАДИ ПУБЛИКУВАНЕ НА НЕУДОБНА, НО ОБЕКТИВНА ИНФОРМАЦИЯ ЗА СЪБИТИЯТА!
Абонирайте се за Поглед Инфо и ПогледТВ:
Telegram канал: https://t.me/pogled
YouTube канал: https://tinyurl.com/pogled-youtube
Поканете и вашите другари да се причислят към тях, копирайки и разпространявайки този текст!?
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ