Защо не можем да стигнем европейците?
Не доближават вложения и служащи
Европейската комисия (ЕК) разгласява годишния си отчет за България за 2018 година, в който се прави изчерпателен обзор по отношение на предотвратяването и коригирането на макроикономическите несъответствия. Всъщност това е повсеместен разбор на общественото и икономическо положение на страната. Много от посочените проблеми са явни, само че задачата на отчета е те да се слагат във фокуса на ръководещите с цел да се вземат ограничения за разрешаването им.
Увеличението на заплатите и по-бързото асимилиране на средствата от Европейски Съюз се чака да даде подтик на икономическия напредък на станата, написа в отчета на Европейска комисия. Но изоставаме от редица други страни във връзка с догонването на приходите в Европейски Съюз. Разликата в брутния вътрешен артикул (БВП) на глава от популацията по отношение на междинното ниво за Европейски Съюз понижа с съвсем 13 процентни пункта сред 2006 година и 2017 година Процесът на доближаване се забави след международната финансова рецесия от 2008 година, само че от 2014 година насам се възобнови и растежът стана по-динамичен, показва Европейска комисия.
Сближаването с Европейски Съюз и Еврозоната обаче е по-бавно спрямо други страни членки със сравними първични нива на приходите все още на присъединението им (напр. в Литва, Румъния и Полша). По тази причина се усили изоставането на България във връзка с действителните приходи по отношение на някои сходни страни, написа в отчета на Европейска комисия. Но каква е повода за това. Българите не желаят да работят или има нещо друго, се питаме всички ние. А Брюксел дава отговор на въпроса. Растежът на Брутният вътрешен продукт беше миропомазан от подобренията в продуктивността, само че е стеснен от скромното повишаване на вложенията и заетите, показват от Европейска комисия. Което ясно демонстрира, че продуктивността на труда нараства, само че догонваме постепенно развитите страни поради липса на вложения и на хора, които желаят да работят за предлаганите в страната заплати.
Приносът на продуктивността за растежа на Брутният вътрешен продукт се е нараснал от 2014 година насам, за разлика от намаляващия принос на натрупването на капитал, което е на най-ниското си ниво от 10 години насам, написа в отчета на Европейска комисия. Частните вложения не се възвърнаха изцяло след интернационалната финансова рецесия и спаднаха още повече през 2013-2014 година Въпреки последователното възобновяване на обществените вложения, което стартира през 2017 година, не се планува акционерният капитал да нарасне доста в средносрочен проект заради редица структурни спънки пред бизнеса и вложенията, чието превъзмогване ще отнеме време, написа в отчета на Европейска комисия. Приносът на заетостта, въпреки и позитивен от 2015 година насам, остава слаб, което отразява относително бавното увеличение на работната мощ.
За разлика от българските работодатели, специалистите от Европейска комисия не виждат проблем в нарастването на заплатите в страната. Значителното нарастване на заплатите към момента не е основало инфлационен напън, написа в отчета на Европейска комисия.
Възнагражденията за заетите лица са се нараснали с 7,8% през 2017 година и се чака да набъбнат с 8,3% през 2018 година Разходите за труд за единица продукция се усилиха с 4,6% през 2017 година (спрямо 2,3% през 2016 г.).
Въздействието на позитивните резултати на пазара на труда не е отмерено публикувано измежду популацията. По-специално, хората без работа в продължение на повече от година, неактивните младежи, ромите и тези, които живеят в по-бедни райони и в селски региони не престават да са изправени пред обилни компликации при намирането на работа. Общият % на младежите, които не вземат участие в никаква форма на претовареност, обучение или образование и делът на неактивното население в границите на тази група са към момента огромни. Недостигът на умения и несъответствията сред тяхното търсене и предложение не престават да бъдат предизвикателство. Досега слабото присъединяване в дейните ограничения по заетостта и незадоволителното внимание, което се отделя на образованието, не спомагат за възстановяване на обстановката, показват от Европейска комисия.
Структурните проблеми на пазара на труда могат да попречат на устойчивостта на икономическия напредък в средносрочен проект. Намаляващото население в трудоспособна възраст съставлява дълготрайна спънка за разрастване на капацитета на стопанската система. Несъответствията сред търсените и предлаганите умения и квалификации пречат на действието на пазара на труда, макар наклонността към повишение на квалификацията. Равнището на недекларирания труд остава високо, което има съществено отражение върху данъчните доходи, изискванията на труд и адекватността на приходите след пенсиониране, написа в отчета на Европейска комисия.
Растежът на стопанската система към момента не е задоволително приобщаващ, с цел да се понижи бедността и икономическите и обществените неравенства, показват още от Европейска комисия. В България нивата на беднотия и неравноправие на приходите са едни от най-високите в Европейски Съюз. Почти една четвърт от популацията разполага с приход под нивото, несъмнено като „ риск от беднотия “. Крайната беднотия, измерена посредством индикатори като извънредно неприятни жилищни условия за фамилии с деца на обществена прехрана, понижава, само че продължава да е измежду най-големите в Европейски Съюз. Неравенството в приходите на популацията в трудоспособна възраст е малко по-високо от междинното за Европейски Съюз. А резултатът от налозите и обществените заплащания върху намаляването на неравенството е измежду най-слабите в Европейски Съюз. Това се дължи частично на релативно слабия преразпределителен резултат от плоския подоходен налог, както и на относително ниското ниво на разноските за обществена протекция и неналичието на механизъм за по-добро ориентиране и актуализиране на обществените прехвърляния към нуждаещите се, написа в отчета на Европейска комисия.
Неравенството във връзка с опциите e също по този начин огромно. Достъпът до обществени услуги се характеризира с огромни разлики сред селските и градските региони, както и сред районите. Ниското качество на образованието и опазването на здравето за някои групи, в това число ромите, са различен движещ фактор за неравенството, без значение от района. Неравенствата във връзка с опазването на здравето, измервани посредством разликата в неудовлетворените потребности от медицински прегледи сред семействата с най-високите и най-ниските приходи, намаляваха през последните години, само че остават над междинното равнище за Европейски Съюз. Друг фактор е мощната последователност сред поколенията на обществените и стопански условия на живот. Бедността измежду децата с родители с ниска подготовка е 15 пъти по-голяма, в сравнение с измежду децата с висококвалифицирани родители. Социално-икономическият генезис на родителите наподобява оказва мощно влияние върху просветителните резултати на учениците. Нивото на цифровите умения като цяло е измежду най-ниските в Европейски Съюз и е доста друго измежду обособените социално-икономически групи, което усилва общественото изключване и неравенството на опциите.
Въпреки настоящото понижаване на задлъжнялостта, дългът на частния бранш остава огромен в съпоставяне със сходни страни от района. Дългът на частния бранш е понижен от 132% от Брутният вътрешен продукт през 2013 година на 105% от Брутният вътрешен продукт през 2016 година Намаляването на високото ниво на корпоративна задлъжнялост се затруднява от непълната промяна на нормативната уредба за оповестяване в неплатежоспособност и към момента неразвития второстепенен пазар на необслужвани заеми, показват от Европейска комисия. Един по-развит пазар на необслужваните заеми би могъл да улесни освобождението на банките от тях и преструктурирането на жизнеспособни предприятия.
Реформата на нормативната уредба за оповестяване в неплатежоспособност напредна, само че още не е приключена. През декември 2016 година Народното събрание одобри промени в Търговския закон и Закона за особените залози, с които бяха въведени нови правила за преструктуриране на стопанската активност. Процедурата влезе в действие на 1 юли 2017 година Но към момента липсват някои детайли, нужни за една функционираща нормативна уредба, по-специално правила за даване на втори късмет на бизнесмените и потребителите в рационален период след оповестяване в неплатежоспособност, написа в отчета на Европейска комисия.
Европейската комисия (ЕК) разгласява годишния си отчет за България за 2018 година, в който се прави изчерпателен обзор по отношение на предотвратяването и коригирането на макроикономическите несъответствия. Всъщност това е повсеместен разбор на общественото и икономическо положение на страната. Много от посочените проблеми са явни, само че задачата на отчета е те да се слагат във фокуса на ръководещите с цел да се вземат ограничения за разрешаването им.
Увеличението на заплатите и по-бързото асимилиране на средствата от Европейски Съюз се чака да даде подтик на икономическия напредък на станата, написа в отчета на Европейска комисия. Но изоставаме от редица други страни във връзка с догонването на приходите в Европейски Съюз. Разликата в брутния вътрешен артикул (БВП) на глава от популацията по отношение на междинното ниво за Европейски Съюз понижа с съвсем 13 процентни пункта сред 2006 година и 2017 година Процесът на доближаване се забави след международната финансова рецесия от 2008 година, само че от 2014 година насам се възобнови и растежът стана по-динамичен, показва Европейска комисия.
Сближаването с Европейски Съюз и Еврозоната обаче е по-бавно спрямо други страни членки със сравними първични нива на приходите все още на присъединението им (напр. в Литва, Румъния и Полша). По тази причина се усили изоставането на България във връзка с действителните приходи по отношение на някои сходни страни, написа в отчета на Европейска комисия. Но каква е повода за това. Българите не желаят да работят или има нещо друго, се питаме всички ние. А Брюксел дава отговор на въпроса. Растежът на Брутният вътрешен продукт беше миропомазан от подобренията в продуктивността, само че е стеснен от скромното повишаване на вложенията и заетите, показват от Европейска комисия. Което ясно демонстрира, че продуктивността на труда нараства, само че догонваме постепенно развитите страни поради липса на вложения и на хора, които желаят да работят за предлаганите в страната заплати.
Приносът на продуктивността за растежа на Брутният вътрешен продукт се е нараснал от 2014 година насам, за разлика от намаляващия принос на натрупването на капитал, което е на най-ниското си ниво от 10 години насам, написа в отчета на Европейска комисия. Частните вложения не се възвърнаха изцяло след интернационалната финансова рецесия и спаднаха още повече през 2013-2014 година Въпреки последователното възобновяване на обществените вложения, което стартира през 2017 година, не се планува акционерният капитал да нарасне доста в средносрочен проект заради редица структурни спънки пред бизнеса и вложенията, чието превъзмогване ще отнеме време, написа в отчета на Европейска комисия. Приносът на заетостта, въпреки и позитивен от 2015 година насам, остава слаб, което отразява относително бавното увеличение на работната мощ.
За разлика от българските работодатели, специалистите от Европейска комисия не виждат проблем в нарастването на заплатите в страната. Значителното нарастване на заплатите към момента не е основало инфлационен напън, написа в отчета на Европейска комисия.
Възнагражденията за заетите лица са се нараснали с 7,8% през 2017 година и се чака да набъбнат с 8,3% през 2018 година Разходите за труд за единица продукция се усилиха с 4,6% през 2017 година (спрямо 2,3% през 2016 г.).
Въздействието на позитивните резултати на пазара на труда не е отмерено публикувано измежду популацията. По-специално, хората без работа в продължение на повече от година, неактивните младежи, ромите и тези, които живеят в по-бедни райони и в селски региони не престават да са изправени пред обилни компликации при намирането на работа. Общият % на младежите, които не вземат участие в никаква форма на претовареност, обучение или образование и делът на неактивното население в границите на тази група са към момента огромни. Недостигът на умения и несъответствията сред тяхното търсене и предложение не престават да бъдат предизвикателство. Досега слабото присъединяване в дейните ограничения по заетостта и незадоволителното внимание, което се отделя на образованието, не спомагат за възстановяване на обстановката, показват от Европейска комисия.
Структурните проблеми на пазара на труда могат да попречат на устойчивостта на икономическия напредък в средносрочен проект. Намаляващото население в трудоспособна възраст съставлява дълготрайна спънка за разрастване на капацитета на стопанската система. Несъответствията сред търсените и предлаганите умения и квалификации пречат на действието на пазара на труда, макар наклонността към повишение на квалификацията. Равнището на недекларирания труд остава високо, което има съществено отражение върху данъчните доходи, изискванията на труд и адекватността на приходите след пенсиониране, написа в отчета на Европейска комисия.
Растежът на стопанската система към момента не е задоволително приобщаващ, с цел да се понижи бедността и икономическите и обществените неравенства, показват още от Европейска комисия. В България нивата на беднотия и неравноправие на приходите са едни от най-високите в Европейски Съюз. Почти една четвърт от популацията разполага с приход под нивото, несъмнено като „ риск от беднотия “. Крайната беднотия, измерена посредством индикатори като извънредно неприятни жилищни условия за фамилии с деца на обществена прехрана, понижава, само че продължава да е измежду най-големите в Европейски Съюз. Неравенството в приходите на популацията в трудоспособна възраст е малко по-високо от междинното за Европейски Съюз. А резултатът от налозите и обществените заплащания върху намаляването на неравенството е измежду най-слабите в Европейски Съюз. Това се дължи частично на релативно слабия преразпределителен резултат от плоския подоходен налог, както и на относително ниското ниво на разноските за обществена протекция и неналичието на механизъм за по-добро ориентиране и актуализиране на обществените прехвърляния към нуждаещите се, написа в отчета на Европейска комисия.
Неравенството във връзка с опциите e също по този начин огромно. Достъпът до обществени услуги се характеризира с огромни разлики сред селските и градските региони, както и сред районите. Ниското качество на образованието и опазването на здравето за някои групи, в това число ромите, са различен движещ фактор за неравенството, без значение от района. Неравенствата във връзка с опазването на здравето, измервани посредством разликата в неудовлетворените потребности от медицински прегледи сред семействата с най-високите и най-ниските приходи, намаляваха през последните години, само че остават над междинното равнище за Европейски Съюз. Друг фактор е мощната последователност сред поколенията на обществените и стопански условия на живот. Бедността измежду децата с родители с ниска подготовка е 15 пъти по-голяма, в сравнение с измежду децата с висококвалифицирани родители. Социално-икономическият генезис на родителите наподобява оказва мощно влияние върху просветителните резултати на учениците. Нивото на цифровите умения като цяло е измежду най-ниските в Европейски Съюз и е доста друго измежду обособените социално-икономически групи, което усилва общественото изключване и неравенството на опциите.
Въпреки настоящото понижаване на задлъжнялостта, дългът на частния бранш остава огромен в съпоставяне със сходни страни от района. Дългът на частния бранш е понижен от 132% от Брутният вътрешен продукт през 2013 година на 105% от Брутният вътрешен продукт през 2016 година Намаляването на високото ниво на корпоративна задлъжнялост се затруднява от непълната промяна на нормативната уредба за оповестяване в неплатежоспособност и към момента неразвития второстепенен пазар на необслужвани заеми, показват от Европейска комисия. Един по-развит пазар на необслужваните заеми би могъл да улесни освобождението на банките от тях и преструктурирането на жизнеспособни предприятия.
Реформата на нормативната уредба за оповестяване в неплатежоспособност напредна, само че още не е приключена. През декември 2016 година Народното събрание одобри промени в Търговския закон и Закона за особените залози, с които бяха въведени нови правила за преструктуриране на стопанската активност. Процедурата влезе в действие на 1 юли 2017 година Но към момента липсват някои детайли, нужни за една функционираща нормативна уредба, по-специално правила за даване на втори късмет на бизнесмените и потребителите в рационален период след оповестяване в неплатежоспособност, написа в отчета на Европейска комисия.
Източник: trud.bg
КОМЕНТАРИ