Без вина и без страст нищо нямаше да се придвижва напред
Не бива да проклинаме пристрастеностите, които правят всичко; тъй като без виновност и без пристрастеност нищо нямаше да се придвижва напред.
Любовта, колкото и да е безнадеждна, не е единствено проклинание и камшик, само че постоянно е сладостно блуждение, нравствен напредък и богато богатство, което не желае да бъда скривано. Любовта, и най-несподелената, е срамна и велика горделивост, по тази причина любовните премеждия са особени премеждия и още никой не се е разкайвал, че ги изпитал.
Няма лек против пристрастеността. Единственото, което би я овлядало е, в случай че още в самото начало, преди да се е разпалила до дъно, съумее да избяга от това, което я провокира.
Напразни са очакванията й, че тя ще може да се обуздае сама, че ще спре пред непозволеното или единствено едва-едва ще го допре, че ще резервира формите на благоприличието или че единствено малко ще ги наруши.
Не избяга ли, остане ли да лицезре това, което я възбужда, не, влудява, пристрастеността не знае лимити, правила, условности, тя желае всичко и го желае отново и още веднъж.
За пристрастеността няма мир, до момента в който не се реализира, нито успокоение, до момента в който не вземе всичко. А и това не е за дълго, тъй като предметът на пристрастеността, колкото и да се има, безкрайно влече към себе си.
Страстта не има вяра на гръмки обети и на тържествени обещания. Всяка вътрешна опозиция става безсмислена, щом види и усети своя предмет.
Дълг, виновност, отговорност, позор, опасност, злополука – за всичко това след това, за след това да останат острите зъби на съвестта, разкаянието, гнетът на другата, на рационалната сфера.
А в този момент, сега, тя е сама, една, и целият свят е в нея, в нея и в това, на което се е обрекла.
Горчива човешка истина е, че високо духовно-мисловното единствено мъчно, трудно и надали е способно да се съпротивява на постоянно естественото.
Почтеността на нравите, публичните споразумения малко могат по отношение на дълбоката, тъмна и безмълвна съвест на плътта.
Труден е изборът сред достойнството на духа и достойнството на плътта. Изкушението е всечовешко и прачовешко, то идва от изворите на безкрайната страст.
Страстта и изкушението извират от тъмното, от дълбинното, от оргаистичното – от тази страна на човешката природност, принадлежността на индивида към скотски продуктивното, материализираната в него сила на виталното.
създател: Исак Паси
