Лечението, условията и правните гаранции, предлагани на психиатрични пациенти и

Лечението, изискванията и правните гаранции, предлагани на психиатрични пациенти и поданици на обществени заведения в България, остават в противоречие с рекомендациите на Съвета на Европа. Това сочи нов отчет на Комитета за битка с изтезанията (CPT) към Съвета на Европа, представен от БГНЕС.

През август 2020 година делегацията на CPT е посетила за първи път Държавната психиатрична болница „ Св. Иван Рилски “ и Държавната психиатрична болница „ Царев Брод “, както и Държавната психиатрична болница в Бяла, посетена преди този момент от CPT през 2006 година Посетени са за първи път и домове за обществени грижи за хора със забавено развиване в селата Куделин и Самуил и дома за обществени грижи за лица с психологични разстройства в село Говежда, оповестява на уеб страницата си Съветът на Европа.

Във всички посетени лечебни заведения и домове за обществени грижи делегацията е получила доказателства за тормоз на пациентите и пребиваващите в домовете от личния състав – санитарите (възпитателите, помощния персонал) са били вербално груби с пациентите и живущите, блъскали ги, удряли ги, ритали ги и ги биели с пръчки. Охранителите на вратите в обществените домове на Куделин и Говежда носели и понякога удряли живеещите там с дървени пръчки (пръчки, съответстващи на описанията, дадени от жителите, са били открити от делегацията в кабинетите на личния състав и в трите заведения).

Що се отнася до изискванията на живот, Комитетът отбелязва, че е направено известно възобновяване и в трите психиатрични лечебни заведения, изключително в Царев брод, и че материалните условия в Бяла са се подобрили от последното посещаване през 2006 година Относно посетените обществени домове, Самуил е обезпечил приемлив вътрешен интериор и даже санитарни пространства в доста стаи, само че изискванията на живот и санитарните пространства в Куделин и Говежда изискват доста усъвършенстване.

И в трите посетени лечебни заведения е открит несъответстващ и постоянно извънредно непълен брой чиновници в отделението. Броят на клиничния личен състав също е изцяло непълен, с цел да отговори на многото потребности на пациентите с психо-социално лекуване и рехабилитация.

„ За страдание констатациите от визитата през 2020 година демонстрират, че българските управляващи към момента не съумяват да схванат напълно смисъла на съответния брой чиновници и нуждата да работят изрично, с цел да отстранят този минус “, съобщи Комитетът. „ Постоянният дефицит на личен състав основава усещането, че в Министерството на здравеопазването грижите за психологичното здраве не се правят оценка достатъчно; явно би трябвало да се даде по-висок приоритет за вложения и развиване.”

И в обществените домове броят на медицинските сестри и санитарите е изцяло непълен. Изглежда заради ниските заплати и компликациите в привличането и задържането на личен състав за работа в много отдалечени заведения, професионалното качество на личния състав, изключително на санитарите, наподобява лошо; това, в композиция с несъответстващо отношение и контрол, безспорно усилва риска от принуждение и тормоз.

Що се отнася до режима и лекуването, налични за психиатричните пациенти, атмосферата в доста от отделенията и в трите посетени лечебни заведения е по-малко от лечебна и даже потискаща. Много пациенти не са имали или са били с доста стеснен достъп до всекидневно придвижване навън. Освен това редица юридически способени пациенти, които са подписали единодушието си за формуляри за хоспитализация и към момента се смятат за доброволци, декларират, че желаят да изоставен, само че нямат право да го създадат, и по този метод са, де факто, арестувани срещу волята си.

Ограничителното съоръжение също е неуместно и предизвиква болежка на арестуваните пациенти. Най-обезпокоителна обстановка е открита в Царев брод, където макар съществуването на вярно проектирани подплатени предпазни колани, пациентите са били държани в кревати с железни вериги за китките и глезена с катинари, постоянно в продължение на дни. Използването на сходно съоръжение също е открито и в обществения дом в Куделин, а вериги и катинари, съответстващи на описанията на жителите, са открити в офиса на защитата на заведението. „ Мнозина биха повярвали, че такова отношение е било отстранено от заведенията за психологично здраве в Европа преди повече от век. Подобна срамна процедура е изцяло неприемлива и елементарно може да се смята за нечовешка и унизителна; би трябвало да спре неотложно “, упорства Комитетът.

Пандемията COVID-19 остава сериозен риск за уязвимите пациенти и жителите. Комитетът предлага на българските управляващи да разработят характерна и всеобхватна тактика за реагиране на пандемията COVID-19 в психиатрични лечебни заведения и институции за обществени грижи, да преразгледат цялостната възбрана за визити на пациенти в психиатричните лечебни заведения, учредени в отговор на пандемията COVID-19 през март 2020 година и да подхващат стъпки, с цел да подсигуряват, че пациентите могат да получат такива визити. Освен това Комитетът предлага съществено да се обмисли въвеждането на финансиран от страната режим на постоянно PCR тестване на целия личен състав (и на всеки психиатричен пациент или гражданин на обществени грижи).

„ Подходът на българските управляващи за обезпечаване единствено на храна на хора с увреждания и психологично заболели три пъти дневно и покрив над главата им е извънредно непълен и явно би трябвало незабавно да бъде преразгледан “, съобщи Комитетът.

„ Продължаването на съществуването на такива заведения за обществени грижи в България не е жизнеспособно. Комитетът мощно поддържа проекта на българските управляващи за затваряне на редица заведения за обществени грижи до 2022 година и създаване на подобаващи публични грижи. Освен това Комитетът настоятелно приканва българските управляващи бързо да ускорят програмата си за закриване на останалите остарели обществени заведения, изкоренявайки нуждата от тях допустимо най-скоро. Преди такова затваряне, Комитетът приканва българските управляващи да подхващат съответни и незабавни ограничения, ориентирани към отстояване на човешкото достолепие на всички лица, настанени в съществуващите домове за обществени грижи.