Назад във времето основният проблем беше хероинът, сега по-скоро е

Назад във времето главният проблем беше хероинът, в този момент по-скоро е синтетичната дрога, използвана от по-младите хора

По случай 70-годишнината на Центъра за психологично здраве „ Проф. доктор Иван Темков “ в Бургас, която се отбелязва през днешния ден, беседваме с шефа на лечебното заведение доктор Надя Желязкова. Д-р Надя Желязкова е част от екипа от 1990 година – от цели 32 години, и е предходна през всички стадии на професионалната стълбица – като специализант, ординатор, шеф на поделение и като шеф на ЦПЗ към този момент 11-а година.

- Д-р Желязкова, разкажете ни за тези 70 години, които отбелязва ЦПЗ-Бургас.

- Лечебното заведение е основано през 1952 година от две извънредно амбициозни дами – доктор Димитрина Коларова и здравната сестра Стоянова. Създават Областния психо-неврологичен диспансер, както тогава се е наричал. Той се е намирал в някогашната Немска болница. По-късно се местят в Арестантското поделение на Окръжна болница. Следва основаването на Отделение с 15 кревати в някогашния Кожно-венерически диспансер, който се намираше зад Трета поликлиника и преместването в доста по-добри условия в постройката на някогашния Френски интернат до Централна гара, където се е помещавало до 1990 година Тогава там се основава извънредно съвременен за тези години диспансер – с две отделения, мъжко и женско, трудотерапия, културотерапия, дневен стационар. Това става мотив изявени професори като проф. Темков, Станкушев, Стоименов, да посещават Бургаския психодиспансер, тъй като сме били емблема за метода, по който би трябвало да съществува психологичната помощ.

Така е до 1989 година, когато настъпват демократичните промени. Тогава се дава късмет за психиатричната помощ в Бургас. Благодарение на напъните на сътрудници, на общественици и на тогавашния кмет на Бургас се преместваме през 1991 година в постройката в Приморския парк, която покрива всички стандарти за лекуване. Така пациентите са в града, както е по европейски условия, а постройката е ситуирана в парк, което пък е добре за лекуващите се там. Има и задоволително място да бъдат одобрявани по-голям брой нуждаещи се от помощ.

Лечебното заведение в този момент има 5 съществени структури и стационарни отделения. Първото поделение се намира на първите 4 етажа и е за лекуване на незабавни психиатрични положения и е с 48 кревати. Второто поделение се намира на идващите 4 етажа и е за лекуване на хора с тежки психологични разстройства. Следващите 3 етажа са поделение за лекуване на зависимости и хора с гранични положения и зависимости към алкохол, опиати, хазарт и така нататък Четвъртата конструкция е Дневният стационар. Разполагаме и с подобен за пълнолетни пациенти, и с подобен за деца до 18-годишна възраст. Последното звено от лечебната активност е Приемно-диагностичното такова, където са ситуирани кабинетите на амбулаторните психиатри. Разбира се, имаме и административно-стопански блок, където работи личният състав, занимаващ се с стопански и счетоводни услуги, които поддържат работата ни.

70-те години, които Центърът отбелязва, са извънредно сериозна годишнина, която заслужава да бъде маркирана освен от сътрудниците, само че и от бургаската общност, тъй като това е единствената конструкция, която обслужва цели 13 общини. Нашите пациенти са от район, който е с обитаем от към 400 000 души. Имаме пациенти и от цялата страна, изключително през лятото. Напоследък, несъмнено, и украински бежанци.

- Различават ли се методът и лекуването на българи и чужденци, които попадат при Вас?

- Психичните болести са избран % на всички болести на всички места по света. Това значи, че няма разлика в лекуването на българи и чужденци и всички получават същите права – всичко, което е належащо за лекуването и грижата за тях, без значение дали става въпрос за стационарно, или амбулаторно лекуване.

- Расте ли броят на пациентите с всяка минала година? През последните 30 години имаме чувството, че от ден на ден хора губят вярната посока?

- За година през ЦПЗ минават над 10 000 пациенти за амбулаторни прегледи. В стационарните звена на легло се лекуват над 3000 пациенти приблизително на година. Ние сме единствената такава конструкция на територията на Бургаска област.

За същинските душевни болести като шизофренията, биполярните разстройства, маниите, депресиите – те са в стационарен % от популацията. Например за шизофренията се смята, че 1% от хората развиват такава. През последните години имаме извънредно повишен брой на пациентите с тревожни разстройства. Ковид подкрепя това. Броят на хората с обсесивно-компулсивни под паника разстройства, генерализирана тревога се усили фрапантно и по време на коронавирус, и при пациенти, прекарали коронавирус и развили тип тревога. Ако има повишаване на броя на пациентите, то е в тази посока – тревога.

- С каква база разполагате все още и какъв брой души работят тук?

- Лечебното заведение разполага със 132 кревати и 118 легломеста към дневния стационар, и 30 места за детския дневен стационар. Тази активност се обслужва от 20 лекари, към 45 медицински сестри, 20 санитари, трима психолози, трима обществени служащи, административен блок от към 5 души, поддръжка на лечебното заведение. Като цяло общо личният състав е 107 души.

- Има ли дефицит на лекари в ЦПЗ, по наши наблюдения специалността Ви не е от най-предпочитаните?

- Българското опазване на здравето е с хронично недофинансиране. Резултатът от това е, че имаме продължителен дефицит на лекари, медицински сестри и личен състав като цяло. На всички е известно по какъв начин огромна част от тях приключват образованието си и се изнасят на открито, където не знам дали ще се усещат по-добре, само че ще получават по-високи заплати.

В последните 3 години се следи едно леко оживление в посока оставане на сътрудници в България и предпочитане на нашата компетентност. Психиатрията не е съвременна компетентност, не е високо платена, заради което неотдавна бях прелестно сюрпризирана – имаме шестима нови сътрудници. Това са извънредно надарени, амбициозни и положително настроени младежи и мисля, че повода те да дойдат тук, че те са избрали града. Имаме специализанти от Варна, Търговище, Свиленград. Това е комплимент както за лечебното заведение, по този начин и за Бургас като цяло.

- Расте ли броят на пациентите, които използват синтетични опиати, след което отключват разнообразни психологични положения?

- Да, усилва се потокът от пациенти, които получават психологични разстройства, развиват психози вследствие на корист с психотични субстанции. Това не постоянно са краткотрайни положения. Обичайно психозите, които следим в следствие от коктейли от разнообразни наркотични субстанции, са доста неприятни. Обикновено са свързани с някое престъпно действие, с интервенция на полиция, с наложително довеждане при нас. Трудно излизат такива хора от психозата. За страдание няма по какъв начин и да проследим дали това психотично положение се повтаря във времето. Много постоянно тези пациенти, когато бъдат изписани от тук, не престават използването на опиатите. Така те рано или късно още веднъж идват при нас с следващата неуравновесеност. Но не можем да кажем дали тя е породена като разследване на първата корист без да е повтаряна тя, или след поредна такава, която е станала причина за новата неуравновесеност. За да можем да бъдем сигурни какъв е дълготрайният резултат на опиатите върху душeвността, би следвало да имаме надеждна информация, че този човек повече не е употребил опиати. А такава нямаме.

Първо пациентите в никакъв случай не са откровени в положението, в което ги довеждат, не описват и в детайли по какъв начин са стигнали до неуравновесеност. Назад във времето главният проблем беше хероинът, в този момент по-скоро са синтетичните опиати, които за жалост съставляват интерес за по-младите хора. Сега пазарът е кондензиран с голямо многообразие от опиати и е по-различно от времената, когато се ползваше единствено хероин, кокаин или марихуана. Просто опиатът е този, който отключва психотичните положение при от ден на ден първоначални за нас пациенти и това са младежи.

- Каква е междинната възраст на пациентите, които идват при Вас в такова положение?

- Нямам информация за възрастта. При нас всекидневно постъпват пълнолетни мъже или дами. Слава Богу, че не идват и деца. Това не значи, че не злоупотребяват, само че пък нещата не са ескалирали до там да стигнат до неуравновесеност. Обичайно стигмата към психологичните болести и към лечебното заведение като цяло си стои до момента – по какъв начин ще отида на лекуване в Психото?

- Какво бихте споделили на децата, които са любопитни да пробват някакъв тип дрога?

- Усилията би трябвало да бъдат ориентирани към това да не се случва, а не когато се случи, какво да вършат. Според мен първо е ролята на фамилията – когато родителите обяснят на децата си за какво не трябва да го вършат и че всеки ден вършим избори. Ако приготвят децата си вкъщи и в учебно заведение да вършат съзнателен избор, знаейки до какво ще докара използването на наркотичното вещество. Това би трябвало да е съзнателен избор. Да, зависи и от другарската среда. Преди 30 години 9 екипа от ЦПЗ правихме конгреси антидрога по учебните заведения, само че това време отмина.

- Какъв е регламентът и трябват ли съгласно Вас съществени законови промени, с които да бъде по-добре уредена системата, касаеща психологичното здраве и институциите да сътрудничат по-лесно между тях?

- Нашият ангажимент към пациента, който е психотичен и има потребност от лекуване, стартира, когато той или тя бъде доведен при нас. Всеки може да пристигна непринудено. Ако обаче не желае, тогава околните би трябвало да напишат тъжба до Районна прокуратура, след което се прави информация при нас. Ако не се е лекувал при нас, му се изпраща покана да пристигна в 3-дневен период при психиатър. Ако е наш пациент и съгласно държанието му, потегля екип, който включва полицейска кола и нашата кола за спешна помощ, с цел да вземат пациента от мястото, където е. Влизането в дома на пациента е ангажимент на полицията.

Когато прокуратурата е постановила лицето да бъде доведено за обзор, откакто това стане, лекарят преценява в действителност ли този човек има психологично заболяване и в случай че има такова, предлагаме на пациента да остане при нас непринудено. Ако се съгласи, това е добре. Ако не – би трябвало да имаме разпореждане от съда за наложително задържане до 72 часа. След това съдът въз основата на съдебно-психиатрична експертиза се произнася – този човек къде и какъв брой време би трябвало да се лекува. Срокът за задържане нормално е сред 1 и 3 месеца и доста рядко 6 месеца.

А за законовите промени не съм аз лицето, което би трябвало да каже. Аз съм доктор. Хората, които работим тук, си обичаме пациентите. Няма по какъв начин да искаш да работиш тази сложна и неблагодарна компетентност. Никой не желае нашите пациенти на никое място. Който и да пристигна в лечебното заведение, оглежда се, върви и бърза да си тръгне. Ние сме си избрали тази компетентност, обичаме пациентите си и се грижим за тях.