Наясно съм, че да се оплаквам от съда пред съда

Наясно съм, че да се окайвам от съда пред съда е съвсем „ causa perduta “. Надявам се обаче, че в съда въпреки всичко има доблестни съдии, които са на висотата, отговорността и морала, които се изискват от позицията, която заемат и няма да се подадат на „ вътрешноведомствения “ интерес в несъгласие с правото на жителите да получат правораздаване в рационален период.Това написах по отношение на подадена от мен молба за установяване период при бавност, защото формирано на 15.02.2023 година дело в Софийски градски съд е планувано за 14.12.2023 година, т.е. за след 10 месеца (преди беше планувано за 21.02.2024 година, само че съдът го пренасрочи с цели два месеца по-рано).Цялото мнение до Върховен касационен съд: " ДОВЪРХОВНИЯ КАСАЦИОНЕН СЪДпо ч. гр. дело № 1535/2023 година, Градска канализация, IV отделениеС Т А Н О В И Щ Еoт Методи ЛаловУВАЖАЕМИ ЧЕНОВЕ НА СЪДЕБНИЯ СЪСТАВ,На уеб страницата на Върховен касационен съд е налично Разпореждане № 54/19.04.2023 година по ч. гр. дело № 1535/2023 година на Върховен касационен съд, Градска канализация, IV поделение, с което съдията-докладчик Мария Христова е разпоредила „ да се изиска от Софийски градски съд информация за графика на правосъдните съвещания и плануваните за разглеждане каузи на ІІ-В въззивен състав на Софийски градски съд и тези на съдия-докладчика по в.г.д.№1768/2023г. на Софийски градски съд, както и информация за междинната натовареност на съдиите във Въззивно поделение – Граждански сформира на Софийски градски съд, за интервала от 19.04.2023 година до 14.12.2023 година “Производството по глава 19 от Граждански процесуален кодекс е характерно контролно произвеждане, целящо да се обезпечи разглеждането на делата в рационален период, съгласно условията на член 7, алинея 1 от Закон за съдебната власт, член 13 от Граждански процесуален кодекс и член 6, § 1 от КЗПЧОС. В него съдът, който преглежда делото, по което е подадена молба за установяване период при бавност, показва мнението си по молбата и ги изпраща неотложно до горестоящия съд. Следователно процесуалният прийом, посредством които следеният съд показва своята позиция и доставя горестоящият съд с нужната информация за случая, която може да бъде във формата за информации за натовареност, е лимитиран в член 255, алинея 2, изр. 2 от Граждански процесуален кодекс.В ЕПЕП няма данни съдията-докладчик на II-А въззивен състав (делото към този момент не се преглежда от ІІ-В въззивен състав, след отводи) да е изразил мнение, респ. същото да е снабдено с информация за междинната натовареност на съдиите във Въззивно поделение – Граждански сформира на Софийски градски съд, и графика на правосъдните съвещания и плануваните за разглеждане каузи от състава, разглеждащ възз. гр. дело № 1768/2023 година на Софийски градски съд, II-А състав. Затова делото следва да бъде решено и без тази информация.Отделно от гореизложеното, песимистичен съм от практическа позиция, че Върховен касационен съд ще може да направи справедлив извод за сходството на дейностите на съдията-докладчик от Софийски градски съд въз основа на графика и плануваните от него каузи за инструкции от него интервал. Да се прави извод за сходство със закона въз основа на систематичното държание на съдията, от бездействието на който страната се оплаква, което от своя страна може също да е незаконосъобразно, е прекомерно подозрително. Ако съдията докладчик не уплътнява графика си адекватно; в случай че не заседава редовно през януари, декември и в интервали отвън правосъдната ваканция; в случай че не насрочва подобен брой каузи във всяко правосъдно съвещание, че да обезпечи разглеждането им в рационален срок; в случай че заседава единствено половин ден два пъти седмично; ще одобри ли Върховен касационен съд, че и в съответния случай не е налице нарушаване, защото частното държание на съдията-докладчик подхожда на систематичното му, нищо, че и то е в нарушаване на закона?Наясно съм, че да се окайвам от съда пред съда е съвсем „ causa perduta “. Надявам се обаче, че в съда въпреки всичко има доблестни съдии, които са на висотата, отговорността и морала, които се изискват от позицията, която заемат и няма да се подадат на „ вътрешноведомствения “ интерес в несъгласие с правото на жителите да получат правораздаване в рационален период. Насрочването на формирано на 15.02.2023 година дело в Софийски градски съд за 14.12.2023 година, т.е. за след 10 месеца (преди пренасрочването му същото беше планувано за 21.02.2024 г.) е в несъгласие с член 7, алинея 1 от Закон за съдебната власт, член 13 от Граждански процесуален кодекс и член 6, § 1 от КЗПЧОС и това е ясно и без каквито и да е информации за натовареност. В тази връзка се постанова да посоча още веднъж, че възможните управнически и организационни неблагополучия на Софийски градски съд, на Висш съдебен съвет и на който и да е орган на правосъдната система, неналичието на качества за ръководство на работните процеси и впрочем, не могат да бъдат за сметка и във щета на жителите, които устоят правосъдната система с налозите си. Отделен въпрос е, че не съм чул ръководителят на Софийски градски съд Алексей Трифонов, нито съдиите от Софийски градски съд да са изразявали в последните години обществено позиция, че са претрупани, че нямат подобаващи условия на работа и настоятелно да изискват от Висш съдебен съвет да им обезпечи нужните запаси и условия за работа.Методи Лалов, фейсбук