Най-високата секвоя на света ще расте в Ботаническата...
Най-високата „ дама ” в фамилията на кипарисите – секвоя семпервиренс, която доближава 136 метра, ще бъде засадена в Ботаническата градина в Пловдив. Един от „ стопаните ”, който не спрял да наглежда грамадния парк през дългите години, в който той бе занемарен, я донесе като подарък на първата копка за възобновяване на зеленото сърце на града.
Васил Дъбов е теоретичен помощник на Аграрния университет от времето, в което той се е казвал Висш селскостопански институт. „ С празни ръце на такова място не се върви ”, изясни той, оставяйки до багера за първата копка подбрана селекция от три международно застрашени типове.
Сред тях се оказаха дребни екземпляри на гинко билоба, чиито „ родители ” порастват в ОУ „ Васил Петлешков ”, където Дъбов преподавал в миналото математика. Мета секвоя глиптостробоидес е другото растение, считано за живо зелено изкопаемо. „ То 60 млн. години не търпи еволюция, сходно на дървото гинко билоба, което пък 250 млн. години не се е променяло – тъй като в тях природата е постигнала съвършенство ”, изясни Дъбов. За секвоята колос, която доближава 136 м, литературата твърди, че не може да вирее по нашите земи, само че Дъбов е на път да обори това – отглежда на село един образец, който към този момент е достигнал 4 метра. „ Пише, че не може, само че ние ревизираме и става ”, засмя се ботаникът.
Има огромна фантазия за пловдивската Ботаническа градина – един ден да наподобява като „ посестримите ” си в Мадрид и Сингапур, където тези зелени оазиси не са изолирани сами по себе си, а са огромен пояс от дребни гори, който опасва целия град и прониква в него. Градът, в случай че няма бели дробове, не може да диша. А в случай че не може да диша, не може да е и смарт град, безапелационен е Дъбов.
И ректорът на Аграрния университет проф. Христина Янчева е оптимист за Ботаническата градина под тепетата, само че направи спогодба, че ще трябват най-малко 2-3 години, с цел да бъде съживена. Като начало с кмета и райкмета направиха алегорична първа копка, след която теренът ще се опаше с 1350-метрова ограда. Така хора от региона на Скобелева майка към този момент няма да звънят на Костадин Димитров в кметството на „ Тракия ”, че някой е запалил огън, нито пък ще влизат сводници и джебчии.
Още през 2015 година започнахме договаряния с общината за въстановяването на Ботаническата градина, спомни си проф. Янчева. Историята й обаче датира от още по-минало време – през 1946 година теренът е даден от локалната администрация на Държавния университет в Пловдив – прадядото на АУ. През 1957 година почнала действително работата по превръщането на петното в парадайс на ботаниката. Изоставено е от 1990 година През 2010 е актувано като обществена държавна благосъстоятелност. През годините градът е отхапал част от терена и от 250 декара през 70-те, сега той е действително 113 дка. След като преди 4 година АУ стартира диалози с общината за възобновяване на Ботаническата градина, Общинският съвет гласоподава 250 000 лева, с цел да бъде ограден теренът. Поставянето на оградата се забави, защото се наложи повторно да се афишира процедура за социална поръчка, изясни проф. Янчева.
Правят британска, японска градина и оранжерия с кактуси
Не са непокътнати архивни фотоси, по които Ботаническата градина да се възвърне в първичния й тип. Но все пак е изработен проект по какъв начин да наподобява, тъй че модерният й образ да се приближава до него. Заложено е пробутване на алеи, ще има дребна административна постройка, оранжерия за тропически типове и кактуси, място за церемонии и изнесени уроци с деца, а може би и езерце.
В момента катедра „ Ботаника ” на Аграрния университет прави разбор какво е съхранено от тогавашната флора. Открихме голям дъб, розоцветни шубраци, диворастящи ябълки и круши, по които са писани дисертации, описа доцент доктор Цветанка Райчева. При идващите намеси на терена би трябвало да се опазят кичестите шубраци, известни като майски сняг, някои голосеменни типове, азитаският кантоксилиум. В момента студент написа дипломна работа за Ботаническата градина, като обследва всичко непокътнато. Тя ще има историческа стойност – тъй като ще предложи цялостен списък на растителността там. Следващата стъпка ще е да се реши по какъв начин ще се обогатява и оформя тя, като има хрумвания и за кътове с британска и японска градина. Предвидени са също дребна административна постройка, оранжерия за тропически типове и кактуси, място за церемонии и просветителни занимания.
Доброволци садят 10 000 минзухари
Още тази пролет следва в ботаническата градина да бъдат засадени 10 000 минзухари в границите на поредна доброволческа акция там. Двигател на акциите за пречистване, които се организират през уикендите, е Наталия Елис – украинка, за чието семейство Пловдив е нов дом и място за развиване в софтуерния бизнес. Пазейки загатна за Ботаническата градина в Одеса, като пристигнала под тепетата Наталия питала първо къде е тукашната. Заварила плевели и нечистотия, основала Facebook група и задействала интернационалната тайфа от компанията си да поставя непринуден труд. „ Тук би трябвало да идват и деца, с цел да виждат по какъв начин от едно семе може да израсне нещо и да живее. Много е значима тази прочувствена връзка и имам вяра, че учебните заведения ще се включат във възобновяване и озеленяването ”, изрази вяра Наталия. С сътрудниците й ще употребяват контактите си по целия свят, с цел да дойдат тук още забавни типове. Даже готвят основаване на фондация, която да се заеме с това. После ще дойдат и туристите, уверена е Елис.
Нова улица сред „ Източен ” и „ Тракия ”
Нова улица ще минава край Ботаническата градина и ще свърже регион „ Източен ” с „ Тракия ”, разгласи райкметът Костадин Димитров. Тя ще се оформи с широчина 10,5 м и тротоари с ширина 2,5 м. Сега единствената връзка е просека, която потегля с асфалт и минава в черна пътека. Новият път ще е от бул. „ Цариградско шосе ” до бл. 5 в „ Тракия ”, посочи Димитров. Още от първия си мандат като райкмет той пробва да възвърне Ботаническата градина, като поканил и доброволци да вземат участие в облагородяването. Надявам се хората да одобряват плана с наслада, сподели той.
Градоначалникът Иван Тотев пък акцентира, че пловдивските вузове, въпреки да са самостоятелни, си партнира с локалната власт. Възстановената Ботаническа градина ще вдигне равнището на АУ, като даде опция на студенти и учени за научна работа, а е и нещо, което пловдивчани заслужават, сподели той. Подчерта също какъв брой значимо е включването на доброволците, защото по този начин взе участие и локалната общественост. За идващите действия в Ботаническата градина ще се търсят пари по разнообразни планове, както и държавно финансиране.
Снимки: Атанас Кънев
Васил Дъбов е теоретичен помощник на Аграрния университет от времето, в което той се е казвал Висш селскостопански институт. „ С празни ръце на такова място не се върви ”, изясни той, оставяйки до багера за първата копка подбрана селекция от три международно застрашени типове.
Сред тях се оказаха дребни екземпляри на гинко билоба, чиито „ родители ” порастват в ОУ „ Васил Петлешков ”, където Дъбов преподавал в миналото математика. Мета секвоя глиптостробоидес е другото растение, считано за живо зелено изкопаемо. „ То 60 млн. години не търпи еволюция, сходно на дървото гинко билоба, което пък 250 млн. години не се е променяло – тъй като в тях природата е постигнала съвършенство ”, изясни Дъбов. За секвоята колос, която доближава 136 м, литературата твърди, че не може да вирее по нашите земи, само че Дъбов е на път да обори това – отглежда на село един образец, който към този момент е достигнал 4 метра. „ Пише, че не може, само че ние ревизираме и става ”, засмя се ботаникът.
Има огромна фантазия за пловдивската Ботаническа градина – един ден да наподобява като „ посестримите ” си в Мадрид и Сингапур, където тези зелени оазиси не са изолирани сами по себе си, а са огромен пояс от дребни гори, който опасва целия град и прониква в него. Градът, в случай че няма бели дробове, не може да диша. А в случай че не може да диша, не може да е и смарт град, безапелационен е Дъбов.
И ректорът на Аграрния университет проф. Христина Янчева е оптимист за Ботаническата градина под тепетата, само че направи спогодба, че ще трябват най-малко 2-3 години, с цел да бъде съживена. Като начало с кмета и райкмета направиха алегорична първа копка, след която теренът ще се опаше с 1350-метрова ограда. Така хора от региона на Скобелева майка към този момент няма да звънят на Костадин Димитров в кметството на „ Тракия ”, че някой е запалил огън, нито пък ще влизат сводници и джебчии.
Още през 2015 година започнахме договаряния с общината за въстановяването на Ботаническата градина, спомни си проф. Янчева. Историята й обаче датира от още по-минало време – през 1946 година теренът е даден от локалната администрация на Държавния университет в Пловдив – прадядото на АУ. През 1957 година почнала действително работата по превръщането на петното в парадайс на ботаниката. Изоставено е от 1990 година През 2010 е актувано като обществена държавна благосъстоятелност. През годините градът е отхапал част от терена и от 250 декара през 70-те, сега той е действително 113 дка. След като преди 4 година АУ стартира диалози с общината за възобновяване на Ботаническата градина, Общинският съвет гласоподава 250 000 лева, с цел да бъде ограден теренът. Поставянето на оградата се забави, защото се наложи повторно да се афишира процедура за социална поръчка, изясни проф. Янчева.
Правят британска, японска градина и оранжерия с кактуси
Не са непокътнати архивни фотоси, по които Ботаническата градина да се възвърне в първичния й тип. Но все пак е изработен проект по какъв начин да наподобява, тъй че модерният й образ да се приближава до него. Заложено е пробутване на алеи, ще има дребна административна постройка, оранжерия за тропически типове и кактуси, място за церемонии и изнесени уроци с деца, а може би и езерце.
В момента катедра „ Ботаника ” на Аграрния университет прави разбор какво е съхранено от тогавашната флора. Открихме голям дъб, розоцветни шубраци, диворастящи ябълки и круши, по които са писани дисертации, описа доцент доктор Цветанка Райчева. При идващите намеси на терена би трябвало да се опазят кичестите шубраци, известни като майски сняг, някои голосеменни типове, азитаският кантоксилиум. В момента студент написа дипломна работа за Ботаническата градина, като обследва всичко непокътнато. Тя ще има историческа стойност – тъй като ще предложи цялостен списък на растителността там. Следващата стъпка ще е да се реши по какъв начин ще се обогатява и оформя тя, като има хрумвания и за кътове с британска и японска градина. Предвидени са също дребна административна постройка, оранжерия за тропически типове и кактуси, място за церемонии и просветителни занимания.
Доброволци садят 10 000 минзухари
Още тази пролет следва в ботаническата градина да бъдат засадени 10 000 минзухари в границите на поредна доброволческа акция там. Двигател на акциите за пречистване, които се организират през уикендите, е Наталия Елис – украинка, за чието семейство Пловдив е нов дом и място за развиване в софтуерния бизнес. Пазейки загатна за Ботаническата градина в Одеса, като пристигнала под тепетата Наталия питала първо къде е тукашната. Заварила плевели и нечистотия, основала Facebook група и задействала интернационалната тайфа от компанията си да поставя непринуден труд. „ Тук би трябвало да идват и деца, с цел да виждат по какъв начин от едно семе може да израсне нещо и да живее. Много е значима тази прочувствена връзка и имам вяра, че учебните заведения ще се включат във възобновяване и озеленяването ”, изрази вяра Наталия. С сътрудниците й ще употребяват контактите си по целия свят, с цел да дойдат тук още забавни типове. Даже готвят основаване на фондация, която да се заеме с това. После ще дойдат и туристите, уверена е Елис.
Нова улица сред „ Източен ” и „ Тракия ”
Нова улица ще минава край Ботаническата градина и ще свърже регион „ Източен ” с „ Тракия ”, разгласи райкметът Костадин Димитров. Тя ще се оформи с широчина 10,5 м и тротоари с ширина 2,5 м. Сега единствената връзка е просека, която потегля с асфалт и минава в черна пътека. Новият път ще е от бул. „ Цариградско шосе ” до бл. 5 в „ Тракия ”, посочи Димитров. Още от първия си мандат като райкмет той пробва да възвърне Ботаническата градина, като поканил и доброволци да вземат участие в облагородяването. Надявам се хората да одобряват плана с наслада, сподели той.
Градоначалникът Иван Тотев пък акцентира, че пловдивските вузове, въпреки да са самостоятелни, си партнира с локалната власт. Възстановената Ботаническа градина ще вдигне равнището на АУ, като даде опция на студенти и учени за научна работа, а е и нещо, което пловдивчани заслужават, сподели той. Подчерта също какъв брой значимо е включването на доброволците, защото по този начин взе участие и локалната общественост. За идващите действия в Ботаническата градина ще се търсят пари по разнообразни планове, както и държавно финансиране.
Снимки: Атанас Кънев
Източник: marica.bg
КОМЕНТАРИ