„Красивацата и звярът“ е наръчник за уредените бракове в историята
Най-вероятно сте гледали този филм под формата на анимирана версия на Дисни, а преди няколко години Ема Уотсън изигра още веднъж хубавицата и ни сподели за следващ път по какъв начин любовта може да се прояви в някои доста странни форми. И макар хубостта, която се ражда пред камера, не би трябвало да забравяме, че приказките имат своята тъмна страна. За образец можем да дадем историята на Кристофър Робин и премеждията с дребното плюшено мече.
И до през днешния ден синът на А.А. Милн – Кристофър Робин Милн – несъмнено не харесва творението на татко си, даже го ненавижда, тъй като целият му живот продължава да се свързва с тази книга и да му основава главоболия. Това никога не му пречи да прибира всички пари от творението на татко си, само че тази история ще описваме различен път.
Зад магията на киното можем да забележим и историята на „ Магьосника от Оз “, която се ражда в една доста забавна обстановка от американската история. Да не забравяме и дребната нимфа, която освен не съумява да завоюва своя обичан, а и приключва по-много драматичен метод своя живот. Реално видяно, Дисни освен пренаписва приказките, само че и с голям триумф съумява да изкриви истинската концепция, която създателят Джовани Франческо Страпарола се пробва да внедри.
Нека не забравяме, че положителната реклама и концепция са тези, които бихме могли да открием. Самата приказка идва от фолклора на Западна Европа и се споделя в най-различни форми, Джовани написа първата версия през 1550 година, а неговата френска колежка Габриела-Сюзан дьо Вилньоф основава френската версия през 1740 година Не можем да приказваме за авторски права или засягане на ползи, откакто двамата са живяли с съвсем 2 века разлика. Около 17 години по-късно Жан-Мари Льопринс дьо Бомон пренаписва и доста редуцира версията, по която по-късно Дисни ще направи акомодация.
Снимка: IMDB
И тъкмо тук се раждат някои доста съществени проблеми. Както нормално, сценаристите на една от най-големите компании за анимационни филми, не помнят доста същинската история и пропущат особените детайлности. Версията на Вилньов, която остава формалният източник за ентусиазъм е доста друга от това, което човек гледа през днешния ден. Първата изненада е фактът, че звярът няма нищо общо с оня, който откриваме на екрана. Авторката го разказва като извънредно жестока композиция сред слон и риба.
Първата среща с бащата на хубавицата стартира очарователно. Звярът съумява да хване изгубелият се човечец със своя хобот и да го увие добре към врата, пробвайки се внезапно да спре притока на О2. Първата френска версия пък ще ни покаже, че става въпрос за звяр, който съчетава в себе си чертите на мечка, бик или тигър. Като интерпретация може да бъде разказан като раздразним, злобен дъртак, чиято същинска същина е заровена надълбоко под злия темперамент. До тук добре, само че каква е същинската история и за какво тази приказка става толкоз известна?
Отговорът се крие в наблюденията на анализаторката Мария Татар, която отбелязва, че тук главната концепция е да се покаже на младите девойки, че не би трябвало да се тормозят от уредените бракове. С други думи, всяка дама ще получи опция да опитоми своя звяр, само че с тази разлика, че на финалът той няма да се трансформира в красивия принц. Практически цялата приказка е основана като справочник за дамата, която скоро ще получи своя звяр и дано не забравяме, че всички екстри като палат и голяма библиотека са доста пресилена реклама и не постоянно се извършват.
Не инцидентно дьо Бомон написа, че единственият метод да се случи любовта сред двете страни е с уважаване на пристрастеностите на другия (звяра) и отдаване на неговата воля. Ако се чудите за какво тъкмо звяр, дано не забравяме, че Татар прави забавно проучване и открива, че с изключение на зверове, участват и жаби-принцове, кучета-булки, принцеси-птици и други странни комбинации. Подобни могат да се открият във фолклора на Индия, Иран, Норвегия, Ирландия и други. Сякаш всички виждат импулсът към животните и желаят да прибавят стойност към този тип връзки. Не би трябвало да се изненадваме, човешката цивилизация има съществени мотиви, с които не би трябвало да се гордее.
Не е ли малко необичайно, че точно тази детска приказка проповядва в дребните момиченца концепцията, че би трябвало да се опасяват от другия, да се опасяват да напущат дома, да образуват нови връзки с различен сътрудник? Това е книга, която възпитава дребните девойки да бъдат положителни домакини и надлежно да не престават рода с допустимо най-хубавата версия, която намерят. В този случай обаче приказваме за уредени бракове и в предишното точно те са се считали за най-успешни.
Да, дамата е била разменна момента, с която се реализират обилни триумфи и това може да бъде проследено още от античността. Не би трябвало да забравяме, че борбата сред буржоата и аристокрацията изненадва безусловно всеки човек, затова всичко е в границите на естественото. Освен това горката Бела е въплъщение на безусловно всичко свято, тя е лишена от минусите на нейните сестри, които са алчни, извратени и порочни. Изведнъж точно тя е най-хубавият и кадърен материал за женитба.
Ето за какво участва и розата като детайл, който в предишното символизира религия. За разлика от останалите, тя въобще не желае облекла и бижута, възвишена е до толкоз, че има вяра в любовта. Разбира се, откакто розата е откъсната от двореца на звяра, той не търси пленник, а желае гибелта на дъщерите. Съответно те не са изпратени, с цел да го обикнат или да се оженят за него, те са изпратени на сигурна гибел. В този ред на мисли не би трябвало да забравяме, че точно най-чистата става доброволец – още веднъж. Но какво тъкмо е било посланието?
Предпочитаме да влезем в брак, с цел да спасим фамилията – това е благородно дело, изключително откакто идва с такава сериозна всеотдайност. И още веднъж подсещаме, зверовете са тези хора, които могат да закупят безусловно всичко и в този миг влагат в своята бъдеща брачна половинка, гарантирайки благоденствие на нейното семейство. Историята на Купидон и Психея е също очарователна в този ред на мисли. Психея би трябвало да се влюби в звяр, който обаче не може да вижда.
Снимка: By François Gérard – 1. Unknown source2. gallerix.ru, Public Domain, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=924671
Условието е, че звярът ще идва през нощта и надлежно ще прави обич с нея. Изкушена от типа на това създание, Психея получава съвет от сестра си да употребява лампа и да се опита да го види. Светлината разкрива тайната и демонстрира облика на Купидон – най-красивият от всички вероятни богове. Следват редица тежки тествания, дадени от Венера, с които да се потвърди любовта сред двамата. Не би трябвало да забравяме, че Купидон може да се показва като благо и нежно херувимче, само че в действителността и той има доста човешки черти и както виждаме, от време на време употребява своя лък за персонална полза.
Другата значима история в тази приказка е, че звярът може да се окаже един от най-желаните хора на света. Разбира се, статистически това въобще не се подсигурява и постоянно следват разочарования, само че какво толкоз. Ганската история за „ Момичето и човекът-хиена “ ни демонстрира по какъв начин млада дама отхвърля да се омъжи за определения от родителите ѝ и потегля след млад, хубав и мощен момък, който в следствие се оказва звяр. И няколко пъти я трансформира в дърво, по-късно в басейн и най-после в камък. Да, националното творчество на Гана не е от най-вълнуващите литературни образци, само че какъв е изводът и по какъв начин приключва приказката?
„ Историята на нейните инциденти се споделя на всички и затова и до през днешния ден не се разрешава на дамата сама да избере своя брачен партньор. И до през днешния ден децата слушат и се подчиняват на своите родители, тъй като точно те са мъдрите. “
Очевидно са и бедните, изключително откакто всеки организиран брак идва със съществено количество финикийски знаци. И по този начин, дамите са непрекъснато опитомявани и подготвяни за света, който ще открият, в случай че изберат сами брачна половинка си. Момчетата получават нужната информация за дивата женска природа. Когато в някои приказки дамите са трансформиращи, те постоянно се трансформират на финала в изключителни съпруги и домакини, до момента в който не можем да отречем наличието на дивата им природа.
В приказката за девиците-лебеди, един ловджия вижда по какъв начин красиви млади дами смъкват своите плебеи от пера и се къпят във водата. Докато хубостта им кара цялата природа да трепери, ловецът крие една от робите. След като дамите се обличат, трансформират се в лебеди и отлитат, единствената без облекла остава и би трябвало да се омъжи за ловеца. Живеят щастливо, имат две деца и всичко е прелестно, до момента в който девойката не открива още веднъж своята одеждa и не отлита. Урокът тук? Никога не забравяйте, че дамите имат своята красива дива природа в себе си.
Според някои критици, тук ясно се подсказва, че нито една жена не изгаря от предпочитание да бъде родител и стопанка и както постоянно се случва в този тип приказки, постоянно дивата природа принуждава дамите да изоставен и да потърсят своята независимост. Не сме сигурни, само че най-вероятно сте чели приказката за Синята Брада, в която основният воин или антигонист има синя брада, както се подразбира, само че все пак е уединен. След като се дами за следващ път за госпожица от другото имение, той дава всички благосъстояния, с които разполага, а те в действителност са доста.
Бракът върви прелестно, до момента в който брачната половинка не открива тюрма с убитите предходни дами. И по този начин се оказва, че звярът, който дава охолоство и хубост, на практика има и доста други тъмни секрети. Каква е връзката? Героинята го избира сама. Следователно можем да забележим по какъв начин приказките са инструмент за младите, които занапред стартират да опознават света.
В тях се крие доста добре закодирано известие, което Дисни умерено може да даде за чиста момента. В някои страни тази процедура продължава да се случва и даже минава границите на рационалното. Пример може да дадем с уредените бракове в Йемен, където 50-годишен мъж може да се ожени за 8-годишно дете. Едва ли брачната половинка е чела приказката за „ Красивацата и звярът “, само че занапред ще би трябвало да я живее.
