„Тренд“: Българите са с ниско доверие в медиите, 56 % смятат, че 111 място по свобода на словото е заслужено
Най-слабо се интересуват от медии и надлежно най-слабо са осведомени групата от хора на възраст сред 18 и 29 година и над 70 година Като цяло обаче българите имат ниско доверие в медиите. Това разгласи Димитър Ганев от Изследователски център „ Тренд “, базирайки се на данни от извършено национално представително изследване, в границите на Медийната стратегия Югоизточна Европа на фондация „ Конрад Аденауер “, за публичните настройки на българите към медиите в страната, съобщи кореспондент на БГНЕС.
Политологът показа резултатите в онлайн събитие, в което взеха присъединяване националният представител от ГЕРБ, член на Комисията по културата и медиите Тома Биков, София Владимирова от Съвета за електронни медии, Стоян Михалев, член на Националното управление на ДСБ и ръководителят на Асоциацията на европейските публицисти Ирина Недева.
Димитър Ганев стартира с посочването на това къде се намира България в класацията за свободата на словото на „ Репортери без граници “ за 2020 година, където страната ни се подрежда на 111 място измежду общо 180.
„ Попитахме дали това място е справедливо – 56% показват, че мястото е справедливо. Само 18% споделят, че това е по – скоро несправедливо или изцяло несправедливо “, уточни той.
От данните излиза наяве, че 29% имат по-ниско доверие отпреди, 48% не са трансформирали позицията си, 15% не могат да преценяват, а едвам 8% са повишили доверието си в тях.
С най-високо доверие се употребяват частните малките екрани – 54%, следвани от Българска национална телевизия с 38%, обществените и новинарските интернет портали с по 31%, БНР със 17%, частните радиостанции с 14%, списанията и вестниците с 10%, а 19% от запитаните не могат да преценяват. Ганев прецизира, че Българска национална телевизия се подрежда незабавно след частните малките екрани, защото интервюираните са можели да избират повече от един индикатор.
„ Това, което прави усещане е, че доверие в обществените медии имат по-скоро младежите, тъй като те употребяват тези източници. Над 60 и 70 годишните имат по-високо доверие, от междинното, в публичната телевизия “, декларира той.
Данните демонстрират още, че 65% се усещат добре осведомени, от тях 14% декларират, че са чудесно осведомени, а най-слабо са осведомени младите.
„ Средните генерации са най-информирани “, прецизира Ганев и прибавя, че по време на изследването хората 61% от интервюираните показват, че се осведомят от частни малките екрани, 46% от Българска национална телевизия, 37% от обществени мрежи, 31% новинарски интернет портали, 18% БНР, 13% частни радиа, 11% от списания и вестници, а 7% не се осведомят, до момента в който 6% не могат да преценяват.
Политологът показа резултатите в онлайн събитие, в което взеха присъединяване националният представител от ГЕРБ, член на Комисията по културата и медиите Тома Биков, София Владимирова от Съвета за електронни медии, Стоян Михалев, член на Националното управление на ДСБ и ръководителят на Асоциацията на европейските публицисти Ирина Недева.
Димитър Ганев стартира с посочването на това къде се намира България в класацията за свободата на словото на „ Репортери без граници “ за 2020 година, където страната ни се подрежда на 111 място измежду общо 180.
„ Попитахме дали това място е справедливо – 56% показват, че мястото е справедливо. Само 18% споделят, че това е по – скоро несправедливо или изцяло несправедливо “, уточни той.
От данните излиза наяве, че 29% имат по-ниско доверие отпреди, 48% не са трансформирали позицията си, 15% не могат да преценяват, а едвам 8% са повишили доверието си в тях.
С най-високо доверие се употребяват частните малките екрани – 54%, следвани от Българска национална телевизия с 38%, обществените и новинарските интернет портали с по 31%, БНР със 17%, частните радиостанции с 14%, списанията и вестниците с 10%, а 19% от запитаните не могат да преценяват. Ганев прецизира, че Българска национална телевизия се подрежда незабавно след частните малките екрани, защото интервюираните са можели да избират повече от един индикатор.
„ Това, което прави усещане е, че доверие в обществените медии имат по-скоро младежите, тъй като те употребяват тези източници. Над 60 и 70 годишните имат по-високо доверие, от междинното, в публичната телевизия “, декларира той.
Данните демонстрират още, че 65% се усещат добре осведомени, от тях 14% декларират, че са чудесно осведомени, а най-слабо са осведомени младите.
„ Средните генерации са най-информирани “, прецизира Ганев и прибавя, че по време на изследването хората 61% от интервюираните показват, че се осведомят от частни малките екрани, 46% от Българска национална телевизия, 37% от обществени мрежи, 31% новинарски интернет портали, 18% БНР, 13% частни радиа, 11% от списания и вестници, а 7% не се осведомят, до момента в който 6% не могат да преценяват.
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ