Ето къде у нас излиза най-скъпо да се прави бизнес
Най-скъпо в България излиза да се прави бизнес в общините по морето и в столицата, пише " 24 часа ". Това демонстрират сравнителните данни на Института за пазарна стопанска система (ИПИ), събирани за плана " 265 истории за стопанска система ".
В него се съпоставят 5 типа локални налози и такси, които се събират от съответните общини: патентният налог за търговия и за таксиметрови транспорти, налозите върху недвижимите парцели на компаниите и върху възмездното придобиване на имущество, както и данъкът за транспортните средства.
Най-скъпо е например да се наеме комерсиална площ в огромните градове и по морето, както и в обитаеми места към автомагистрали или ГКПП-та, където и търговията е най-оживена.
Законът за локалните налози и такси дава право на общините да дефинират годишния патентен налог за комерсиална дейност между 2 и 20 лева за всеки кв. метър комерсиална повърхност. Максимален е данъкът в столицата, Варна и Стара Загора, където е по 20 лева на квадратен метър, а също и в Хасково и Благоевград. Но в Пловдив и Бургас е по 18 лева
В доста от морските общини, изключително по Южното Черноморие, този патентен налог също е по 20 лева на квадратен метър годишно. Такъв образец са Несебър и Приморско. Но и в останалите морски общини е напълно малко по-нисък - 17 лева на кв. м е в Созопол, 15 лева в Балчик и така нататък
На пръстите на едната ръка се броят общините, които са приели долната граница на този патентен налог - 2 лева на кв. м. Например в крайната северозападна община Макреш или в намиращата се покрай Пловдив община Братя Даскалови, чийто общински център е едноименното село. Дори в най-малките родопски общини този налог е най-малко 3-4 лева
Той не би трябвало да се бърка с наема, който заплаща търговецът за помещението, нито с наемането на открити сергии по общинските пазари и борси - за тях общината дефинира други такси. Това е патентен налог, който се пресмята съгласно комерсиалната повърхност и по никакъв начин не зависи от оборотите на търговеца. Трябва да се има поради и това, че данъкът е единствено за търговия на дребно, настрана всяка община си дефинира патентен налог за други типове действия, да вземем за пример фризьорство, фитнеси, заложни къщи, автосервизи и така нататък
Данъкът върху недвижимите парцели на фирмите е другото огромно перо, от което общините получават обилни доходи. Според Закона за локалните налози и такси парцелите на компаниите може да се таксуват с сред 0,1 и 4,5 промила върху данъчната оценка на парцела или балансовата му стойност, с която е заприходен той в активите на компанията - ползва се по-голямото от двете.
В България има доста малцина общини, които се придържат към горната граница на този данък, и единици, които таксуват компаниите с максимума от 4,5 промила. В столицата да вземем за пример, където има огромно концентриране на бизнес парцели, налогът е единствено 1,875 промила. В Пловдив е 1,8, във Варна е 2, а в Бургас - 1,75 промила. Най-високата ставка на този данък - сред 4 и 4,5 промила, са въвели общини като Елин Пелин, Златица, Антон, Карлово, Девня, Аксаково, Садово, т.е. там, където има огромни и значими за стопанската система на страната предприятия или развити логистични бази и производства, които изискват огромни терени и здания.
Положението с патентния налог върху таксиметровата дейност е почти същото като при този за търговията, само че при него безспорен рекордьор е община Созопол - там таксиметровите водачи заплащат по 1000 лева лв. годишно на общината. Това е оптимално позволеният от закона размер на този налог, който се дължи за всяка кола, другояче минималният е 300 лева на година.
Повечето общини в страната се придържат към минималния предел, а при започване на пандемията даже го опростиха, тъй като при първия локдаун таксиметровите водачи се оплакаха, че хората всеобщо са спрели да употребяват таксита. Сега патентът за такситата още веднъж се събира, само че доста малко общински препоръки смеят да го вдигнат на повече от 300 лева годишно. В София той е 850 лева, в Пловдив е 750 лева, а в Бургас е 660 лева Почти на всички места другаде е по 300 лева.
В него се съпоставят 5 типа локални налози и такси, които се събират от съответните общини: патентният налог за търговия и за таксиметрови транспорти, налозите върху недвижимите парцели на компаниите и върху възмездното придобиване на имущество, както и данъкът за транспортните средства.
Най-скъпо е например да се наеме комерсиална площ в огромните градове и по морето, както и в обитаеми места към автомагистрали или ГКПП-та, където и търговията е най-оживена.
Законът за локалните налози и такси дава право на общините да дефинират годишния патентен налог за комерсиална дейност между 2 и 20 лева за всеки кв. метър комерсиална повърхност. Максимален е данъкът в столицата, Варна и Стара Загора, където е по 20 лева на квадратен метър, а също и в Хасково и Благоевград. Но в Пловдив и Бургас е по 18 лева
В доста от морските общини, изключително по Южното Черноморие, този патентен налог също е по 20 лева на квадратен метър годишно. Такъв образец са Несебър и Приморско. Но и в останалите морски общини е напълно малко по-нисък - 17 лева на кв. м е в Созопол, 15 лева в Балчик и така нататък
На пръстите на едната ръка се броят общините, които са приели долната граница на този патентен налог - 2 лева на кв. м. Например в крайната северозападна община Макреш или в намиращата се покрай Пловдив община Братя Даскалови, чийто общински център е едноименното село. Дори в най-малките родопски общини този налог е най-малко 3-4 лева
Той не би трябвало да се бърка с наема, който заплаща търговецът за помещението, нито с наемането на открити сергии по общинските пазари и борси - за тях общината дефинира други такси. Това е патентен налог, който се пресмята съгласно комерсиалната повърхност и по никакъв начин не зависи от оборотите на търговеца. Трябва да се има поради и това, че данъкът е единствено за търговия на дребно, настрана всяка община си дефинира патентен налог за други типове действия, да вземем за пример фризьорство, фитнеси, заложни къщи, автосервизи и така нататък
Данъкът върху недвижимите парцели на фирмите е другото огромно перо, от което общините получават обилни доходи. Според Закона за локалните налози и такси парцелите на компаниите може да се таксуват с сред 0,1 и 4,5 промила върху данъчната оценка на парцела или балансовата му стойност, с която е заприходен той в активите на компанията - ползва се по-голямото от двете.
В България има доста малцина общини, които се придържат към горната граница на този данък, и единици, които таксуват компаниите с максимума от 4,5 промила. В столицата да вземем за пример, където има огромно концентриране на бизнес парцели, налогът е единствено 1,875 промила. В Пловдив е 1,8, във Варна е 2, а в Бургас - 1,75 промила. Най-високата ставка на този данък - сред 4 и 4,5 промила, са въвели общини като Елин Пелин, Златица, Антон, Карлово, Девня, Аксаково, Садово, т.е. там, където има огромни и значими за стопанската система на страната предприятия или развити логистични бази и производства, които изискват огромни терени и здания.
Положението с патентния налог върху таксиметровата дейност е почти същото като при този за търговията, само че при него безспорен рекордьор е община Созопол - там таксиметровите водачи заплащат по 1000 лева лв. годишно на общината. Това е оптимално позволеният от закона размер на този налог, който се дължи за всяка кола, другояче минималният е 300 лева на година.
Повечето общини в страната се придържат към минималния предел, а при започване на пандемията даже го опростиха, тъй като при първия локдаун таксиметровите водачи се оплакаха, че хората всеобщо са спрели да употребяват таксита. Сега патентът за такситата още веднъж се събира, само че доста малко общински препоръки смеят да го вдигнат на повече от 300 лева годишно. В София той е 850 лева, в Пловдив е 750 лева, а в Бургас е 660 лева Почти на всички места другаде е по 300 лева.
Източник: varna24.bg
КОМЕНТАРИ