Най-сетне съм на родна земя. Това е най-важното и се

" Най-сетне съм на родна земя. Това е най-важното и се веселя, че съумях да се върна от този пъкъл, от войната. Това е най-страшното нещо, което съм преживявал, даже и за късите 5-6 дни. Но в действителност това ще остави вечно един доста тежък щемпел ", сподели пред Българска национална телевизия Васко Младенов.

Българският тенисист, който работеше като треньор в Украйна, прекара първите дни на войната в Киев и след доста инциденти съумя да се прибере в България.

Българска национална телевизия беседва с него и преди няколко дни, до момента в който беше в бомбоубежището на един хотел. Днес той описа за претърпяното и сложната евакуация.

" Помня суматохата на хората, помня гърмежите, сирените. Този тон на сирените е нещо доста ужасно и притеснително, тъй като всички би трябвало незабавно да избягат в убежища. хората пред супермаркетите се пробват да си вземат вода, храна. Страшна е цялата обстановка ", показа Младенов.

Той описа, че е отпътувал в Киев през ноември предходната година. Мислел, че това е една добра стъпка, тъй като Киев бил напредничав град. По думите му никой не е очаквал, че по този начин ще се развият нещата.

" Имаше някаква ескалация. Част от хората отпътуваха за западна Украйна. Работата им го позволяваше. Но болшинството от хората останаха в града, тъй като те въпреки всичко са привързани към някакви задания и отговорности. Така че животът си вървеше обикновено - заведения, празници, заведения за хранене ", спомня си Младенов.

В сряда вечерта, преди първата офанзива, той даже бил поканен на рожден ден. По думите му хората са доста уплашени, само че и доста сплотени.

" В момента моите другари са в мазетата. Има ракетни удари всяка нощ в Киев, в Одеса, в Харков. И това, което някой споделя, че няма война, това е парадокс. В момента това, което се случва в Киев и в Украйна е пъкъл. Една част от моите другари се крият по мазетата, а друга част се пробват да избягат от страната и стоят с дни на границата с Полша. Сега си писах с една другарка, която към този момент четвърти ден не може да излезе от Украйна ", описа Васко Младенов.

Той показа, че е изгубил връзка с много другари, които сега нямат мобилна връзка, нямат ток и не знае дали имат храна и вода.

" И тези хора, които споделят, че няма война - поради тях пристигнах тук, с цел да опиша какво става в Украйна. Знам, че сега в Украйна умират почтени хора всеки ден и това е нещо, което би трябвало да спре. Трябва да помогнем с каквото можем ", прикани тенисистът.

Според Младенов можем да помогнем с филантропична помощ и с заслон за бежанци. Има доста мои другари, които провеждат събиране на помощи и му се обаждат, с цел да оферират настаняване.

След това той се върна към първите дни от войната.

" Реших оптимално бързо да се изтегля от моя апартамент, който е на левия бряг на Киев - да се изтегля на десния на втория ден от войната. Просто знаех, че може да бъдат наранени мостовете, а в случай че те бъдат разрушени, аз към този момент няма да мога да се придвижа наникъде. И това беше най-хубавото ми решение ", спомня си Младенов.

Разказа, че 52 часа е пътувал към България, от които е спал единствено два часа. Един от рейсовете се е изгубил, след това са го намерили. Имало е и пукотевица.

" В този миг просто си спомних живота си небрежно. Наистина беше доста ужасно. Но нашите водачи в действителност са герои. Те заслужават медали. Те взимаха решения под непрекъснато напрежение, необикновено верни решения. Без сън, тези хора ни возиха 52 часа зад кормилото. Ако ни гледат нашите водачи бих желал да благодаря на всеки един от тях. И дори бих желал да се срещна с тях ", изрече своята признателност треньорът по тенис, който съобщи, че в този момент ще продължи да работи в България.

Целия роман за ужаса на войната и сложната евакуация вижте във видеото.