Не съм сигурен в нищо друго, освен в светостта на сърцето ~ Джон КИЙТС
„ най-сетне с теб! Тъй нежна е нощта,
на своя престол Луна щастлива свети
***
само че долу не поглежда тя –
небесен мирис, в треви и мъх впримчен,
едвам неразбираем зрак насам довее. ”
(Из „ Ода на Славея ”)
С тези стихове на Кийтс, стартира великия разказ на Фицджералд „ Нежна е нощта ”. Английският стихотворец е роден на 31 октомври 1795 година в Лондон. Той е една от най-ярките фигури в поезията на романтизма дружно с Лорд Байрон и Пърси Биш Шели. Поемите му са добре признати от критиците, само че едвам в края на XIX век, години след неговата гибел, Кийтс получава справедливо самопризнание и се трансформира в един от най-обичаните британски поети. Неговото изтънчено перо основава „ Ода на славея “, „ Ода за Фани “, „ За морето “, „ За есента ” и други. Едва 25-годишен, поетът умира от туберкулоза. Погребан е в протестантското гробище в Рим. Неговото последно предпочитание е на надгробния му камък да написа: „ Тук лежи този, чието име е написано във водата ”.
(John Keats, portrait by Joseph Severn, 1821-1823)
Не съм сигурен в нищо друго, с изключение на в светостта на сърцето и искреността на въображението.
Дайте ми книги, френско вино, плодове, хубаво време и музика на някого, който не познавам, която да се чува през вратата.
Четенето прави всички ни имигранти. Взима ни от вкъщи и ни отнася надалеч, само че най-важното – намира ни дом на всички места.
Любовта е моята вяра – бих починал за нея.
Чутите мелодии са сладки, само че нечутите са най-сладки.
Проблемите на света не могат да се решат от скептици и циници, чиито взор е стеснен от действителността. Нуждаем се от човек, който да мечтае за неща, които в никакъв случай не са били.
Това, което въображението вижда като хубост, би трябвало да бъде истина.
Ще се изкача над облаците и ще живея!
Нищо не е същинско, до момента в който не се преживее.
(John Keats by William Hilton)
„ Любов, най-сладък дом на моя боязън
на наслада и вяра, и тъга!
Ще донесеш ти в идващия мрак
усмивката на сладостта,
брилянтна като утринта.
С очи смирени, грабващи без жалост,
изгубени в изумен час,
се вглеждам аз, се вглеждам аз. ”
(Из „ Ода за Фани ”)
„ То нещо свое постоянно си шепти,
само че внезапно могъщо се издува
и в хилядите пещери нахлува,
и дълго там ревът му див кънти. ”
(Из „ Морето ”)
Аз съм във екстаз от индивида, само че не обичам хората.
Никога не съм се страхувал от неуспеха. По-скоро бих се провалил, в сравнение с да не бъда измежду великите.
Моето въображение е манастир, а аз съм неговият духовник.
Нищо не е несъмнено в този свят.
В младостта си хората смятат, че имат неотменно право на благополучие.
Лорд Байрон разказва това, което вижда, а аз – това, което си представям. Моята задача е най-трудна.
Поезията на земята в никакъв случай няма да почине.
Философията реже крилата на ангела.
В прелестното е истината, а в истината – красотата.
Хората си мислят, че мъртви най ще страдат.
(John Keats by Joseph Severn)
„ Сезон на плодотворна влага и на дни мъгливи, –
приятелка предана на слънце, сеещо живот,
ти с него грижиш се да трупаш и да благославяш
лозите, що край него обикалят, с доста плод, –
под ябълките на дома дърветата извити,
и зрялост в плодовете на надълбоко ти ръсиш, –
издуваш тиквите, закръгляш ти в този момент кората
на семките със сладка ядка, – другите красиш,
и още други късни цветове ти за пчелите, -
до момента в който мислят, че ще траят дълго топли дните, –
че лятото извърши им килийките космати. ”
(Из „ На Есента ”)
Изображения: Wikipedia
