Най-неудачно бе да се лекува Ковид във всички болници
Най-неудачното решение от началото на епидемията в България е лекуването на заболели от COVID-19 във всички лечебни заведения, без да са обезпечени " чисти лечебни заведения ". Това сподели пред публицисти проф. Христо Хинков, шеф на Националния център по публично здраве и разбори, цитирайки данни от разбор, който беше предоставен от министъра на опазването на здравето. Анализирани са дейностите, свързани със здравното обслужване в интервала от 1 март 2020 година до 31 май 2021 година, в подтекста на епидемията. По думите на проф. Хинков рецесията е била ръководена по-скоро политически, по-малко с медицински метод и причини. Политическите решения са били свързани с корпоративни ползи - затваряне на учебни заведения, само че не и на игрални зали, уточни той.
В оценения интервал България е била на едно от челните места в Европейски Съюз и в света по смъртни случаи. Една от аргументите за високата смъртност е, че страната ни влезе в епидемията с доста болно население, изключително от хронични болести - най към този момент сърдечно-съдови, уточни проф.Хинков. Втората причина е нереформираната и неоптимизирана система на опазването на здравето, третата - ръководството, което нямаше ясна конструкция и визия, добави още проф. Хинков.
Трябва да се укрепи болничната помощ, би трябвало изясненост за това какъв брой инфекциозни отделения са нужни в страната, би трябвало да се обезпечат кислородни системи, предложи проф.Хинков. Анализът демонстрира, че едвам в края на предходната година са били обезпечени спомагателни 150 млн. лева за лечебните заведения.
Данните за незабавната здравна помощ демонстрират, че всеки трети, обслужен от " незабавен " екип, е бил приет в болница поради COVID-19, добави той. По думите му " стряскащо високо равнище " е имало измежду заболелите медици, работещи в незабавните центрове. Не е положително положението на материално-техническата база на незабавните центрове, сподели още той. Изводите от разбора демонстрират, че работещите в незабавна помощ с наличния си запас са създали всичко, което е трябвало да бъде изпълнено.
Анализът на държавните решения е посочил, че тактиката на правитеството е била да затваря цели лечебни заведения без да се мисли за останалите заболели - по какъв начин и къде ще се лекуват. От икономическа позиция за някои от решенията на Министерски съвет не излиза наяве за какво едни браншове са облагодетелствени за сметка на други, а Планът за противопоставяне на епидемията е признат чак в края на 2020 година, дружно с проекта за имунизирането.
Огромна работа е направил Националният действен щаб, означи проф.Хинков, само че уточни, че съставът на Щаба не е бил изцяло съответен във връзка с дилемите, които е трябвало да извършва, защото са липсвали инфекционисти и вирусолози, които да трансформират решенията, тъй че да са съобразени с здравната логичност.
В оценения интервал България е била на едно от челните места в Европейски Съюз и в света по смъртни случаи. Една от аргументите за високата смъртност е, че страната ни влезе в епидемията с доста болно население, изключително от хронични болести - най към този момент сърдечно-съдови, уточни проф.Хинков. Втората причина е нереформираната и неоптимизирана система на опазването на здравето, третата - ръководството, което нямаше ясна конструкция и визия, добави още проф. Хинков.
Трябва да се укрепи болничната помощ, би трябвало изясненост за това какъв брой инфекциозни отделения са нужни в страната, би трябвало да се обезпечат кислородни системи, предложи проф.Хинков. Анализът демонстрира, че едвам в края на предходната година са били обезпечени спомагателни 150 млн. лева за лечебните заведения.
Данните за незабавната здравна помощ демонстрират, че всеки трети, обслужен от " незабавен " екип, е бил приет в болница поради COVID-19, добави той. По думите му " стряскащо високо равнище " е имало измежду заболелите медици, работещи в незабавните центрове. Не е положително положението на материално-техническата база на незабавните центрове, сподели още той. Изводите от разбора демонстрират, че работещите в незабавна помощ с наличния си запас са създали всичко, което е трябвало да бъде изпълнено.
Анализът на държавните решения е посочил, че тактиката на правитеството е била да затваря цели лечебни заведения без да се мисли за останалите заболели - по какъв начин и къде ще се лекуват. От икономическа позиция за някои от решенията на Министерски съвет не излиза наяве за какво едни браншове са облагодетелствени за сметка на други, а Планът за противопоставяне на епидемията е признат чак в края на 2020 година, дружно с проекта за имунизирането.
Огромна работа е направил Националният действен щаб, означи проф.Хинков, само че уточни, че съставът на Щаба не е бил изцяло съответен във връзка с дилемите, които е трябвало да извършва, защото са липсвали инфекционисти и вирусолози, които да трансформират решенията, тъй че да са съобразени с здравната логичност.
Източник: banker.bg
КОМЕНТАРИ