Тази статия съдържа (аргументи за) спойлери
Най-накрая съм в сигурност. Със забавяне започнах да чета шпионските трилъри на Мик Херън от Slough House и ги гълтах със скорост по две аргументи. Първото е, че в действителност са доста положителни. Второто е, като се има поради, че първият от поредицата излезе преди десетилетие и половина и че първият епизод на Slow Horses, телевизионната акомодация, към този момент е на две години, бях изложен на непрекъснат риск основни елементи да бъдат развалени за мен, в случай че щракна върху неверната връзка или попаднах на неверен диалог на работното място. Сега съм отвън обсега на акомодациите, мога да не бързам: или най-малко мога да ги чета без боязън от спойлери.
Романите от Къщата на Слау са изключително рискови, тъй като са задоволително положителни, с цел да желаят хората да приказват за тях по-късно, само че главната част от удоволствието от първия път е да не знаем какво ще се случи по-късно. Приятният добре изработен отпадък, като по-късните романи на Рипли, може да бъде занимателно четиво, само че възможностите някой да желае да приказва за него надъл...
Прочетете целия текст »
