На Борисов се скъсиха краката
Най-много се лъже преди избори, по време на война и след лов. За изборите няма подозрение, тъй като доста пъти сме проверявали и резултатът е бил еднакъв. Сега обаче сме във война, както ни сподели министър председателят Бойко Борисов, и получихме опция да проверим втората част на тази мъдрост. И тя излезе вярна, тъй като се задейства друга мъдрост: На лъжата краката са къси.
Правителството реши за наше положително да ни забрани оповестяване на " погрешни информации ". Така щяло да ни пази от непотребни страхове по време на пандемията, а след нея щяло да ни пази от погрешни мисли за властта. Само че породи непредвиден проблем: кой може да каже кое е погрешна информация, т.е. дезинформация?
В претекстовете си, с които наложи несъгласие на части от Закона за изключителното състояние, президентът Румен Радев означи: " Няма формулировка за погрешна информация ". Нищо не им пречеше на депутатите да допишат една формулировка, само че не го направиха и без пердах се отхвърлиха да бранят атакувания текст. А можеха най-малко да опитат. За задачата трябваше просто да се базират на формулировка на понятието " информация " и да кажат, че нейното отричане е дезинформация (от френското désinformation - не-информация).
Но наподобява някой се бе усетил да огледа най-малко в Уикипедия, където се споделя, че за информацията " не съществува единна формулировка, а има относително необятен кръг от смисли в другите области на знанието ". С други думи тя не предстои на дефиниране, тъй като е разбиране от върховен порядък, посредством което се дефинират други понятия, а самата тя може единствено да бъде описвана посредством тях, само че не и дефинирана.
Ако им се вижда комплицирано, депутатите можеха най-малко да се замислят какво вършат самите те в залата. Управляващото болшинство твърди едно, а опозицията - противоположното. Както се споделя: Тебе - неистина, мене - истина. Който не е прав, би трябвало да предстои съгласно по този начин гласувания закон на затвор до 3 години и санкция до 10 000 лв.. Представете си каква хубост: защото правото (правдата) е на страната на по-силния (мнозинството), опозицията щеше да е за затвор още на другия ден след изборите, в случай че възнамеряваше да опонира на ръководещите. Парламентарният мандат щеше да минава непосредствено в период за излежаване.
Президентът, който няма вътрешна съпротива в своята институция, може да приказва каквото мисли. Например: " Законът нападна последните останки от свободата на словото. " Както всеки български жител и той има право да чете, слуша и гледа каквото му харесва. Ако тези останки от свободно слово съдържат истини, които не обслужват ръководещите и по тази причина не им харесват, най-вероятно казусът е в самите ръководещи. Въпросът е за какво ни докараха до такава степен, да се задоволяваме с останки?
Правителството реши за наше положително да ни забрани оповестяване на " погрешни информации ". Така щяло да ни пази от непотребни страхове по време на пандемията, а след нея щяло да ни пази от погрешни мисли за властта. Само че породи непредвиден проблем: кой може да каже кое е погрешна информация, т.е. дезинформация?
В претекстовете си, с които наложи несъгласие на части от Закона за изключителното състояние, президентът Румен Радев означи: " Няма формулировка за погрешна информация ". Нищо не им пречеше на депутатите да допишат една формулировка, само че не го направиха и без пердах се отхвърлиха да бранят атакувания текст. А можеха най-малко да опитат. За задачата трябваше просто да се базират на формулировка на понятието " информация " и да кажат, че нейното отричане е дезинформация (от френското désinformation - не-информация).
Но наподобява някой се бе усетил да огледа най-малко в Уикипедия, където се споделя, че за информацията " не съществува единна формулировка, а има относително необятен кръг от смисли в другите области на знанието ". С други думи тя не предстои на дефиниране, тъй като е разбиране от върховен порядък, посредством което се дефинират други понятия, а самата тя може единствено да бъде описвана посредством тях, само че не и дефинирана.
Ако им се вижда комплицирано, депутатите можеха най-малко да се замислят какво вършат самите те в залата. Управляващото болшинство твърди едно, а опозицията - противоположното. Както се споделя: Тебе - неистина, мене - истина. Който не е прав, би трябвало да предстои съгласно по този начин гласувания закон на затвор до 3 години и санкция до 10 000 лв.. Представете си каква хубост: защото правото (правдата) е на страната на по-силния (мнозинството), опозицията щеше да е за затвор още на другия ден след изборите, в случай че възнамеряваше да опонира на ръководещите. Парламентарният мандат щеше да минава непосредствено в период за излежаване.
Президентът, който няма вътрешна съпротива в своята институция, може да приказва каквото мисли. Например: " Законът нападна последните останки от свободата на словото. " Както всеки български жител и той има право да чете, слуша и гледа каквото му харесва. Ако тези останки от свободно слово съдържат истини, които не обслужват ръководещите и по тази причина не им харесват, най-вероятно казусът е в самите ръководещи. Въпросът е за какво ни докараха до такава степен, да се задоволяваме с останки?
Източник: segabg.com
КОМЕНТАРИ