Увеличават се случаите на сигнали за деца в риск
Най-много позвънявания на Националната телефонна линия за деца са за физически и душевен тормоз
Увеличават се случаите на сигнали за деца в риск. Това демонстрират данните на Държавната организация за протекция на детето. За миналата година те са били 1052, което е малко над 3% повече по отношение на миналата. Най-много позвънявания на Националната телефонна линия за деца са за физически и душевен тормоз.
Елевтерия-Мария е измежду децата, станали жертва на експанзия. Вербална.
„ Имала съм преживелица, която е по-агресивна. Трябваше да взема някакви ограничения, да вземем за пример да спра да вървя в столовата за обяд, тъй като там ми се подиграваха някои от децата ”, описа пред Елевтерия - Мария Юлиян Михайлова от 6 клас.
Спасителен пояс в такива обстановки е шерването. Училищните психолози споделят, че децата нормално се обръщат към тях, тъй като желаят да избягат от нещо, което се случва у дома.
„ Всъщност са доста децата, които се пробват да прикриват какво тъкмо се е случило, най-често казусът е в фамилиите и за жалост тук рефлектира ”, споделя Вирджиния Трайкова, педагогичен консултант.
„ Милият родител, който с усмивка ни приказва, изслушва, у дома става звяр. Всъщност всяко такова принуждение в един миг трансформира душeвността на човек, отношението към другите и за мен това е зрънцето на множеството закононарушения ”, изясни още Трайкова.
„ Много е ужасно, да, само че се радваме, че ние сме тук и те разчитат на нас като на някой възрастен, който на момента ще реагира ”, сподели Мария Михайлова, педагогичен консултант.
За миналата година на Националната телефонна линия за деца са получили повече от 28 000 позвънявания. Най-често от деца сред 14 и 17 години.
„ Най-много са деца, претърпели психическо и физическо принуждение. На второ място са децата, които са се почувствали подценени, неглижирани ”, изясни Теодора Иванова от Държавната организация за протекция на детето.
А има и такива, които са били склонни на крайни дейности.
„ Подобен образец за такова дете, което е участвало на раздялата на своите родители, не знае по какъв начин да реагира и се усеща отговорно и гълтам безсистемно медикаменти. Веднага е подаден сигнал, медицинските управляващи се намесват. И това е единствено един от тези случаи ”, изясни Теодора Иванова.
Затова експертите приканват да се приказва. Защото мълчанието ще докара до по-тежки последствия.
Увеличават се случаите на сигнали за деца в риск. Това демонстрират данните на Държавната организация за протекция на детето. За миналата година те са били 1052, което е малко над 3% повече по отношение на миналата. Най-много позвънявания на Националната телефонна линия за деца са за физически и душевен тормоз.
Елевтерия-Мария е измежду децата, станали жертва на експанзия. Вербална.
„ Имала съм преживелица, която е по-агресивна. Трябваше да взема някакви ограничения, да вземем за пример да спра да вървя в столовата за обяд, тъй като там ми се подиграваха някои от децата ”, описа пред Елевтерия - Мария Юлиян Михайлова от 6 клас.
Спасителен пояс в такива обстановки е шерването. Училищните психолози споделят, че децата нормално се обръщат към тях, тъй като желаят да избягат от нещо, което се случва у дома.
„ Всъщност са доста децата, които се пробват да прикриват какво тъкмо се е случило, най-често казусът е в фамилиите и за жалост тук рефлектира ”, споделя Вирджиния Трайкова, педагогичен консултант.
„ Милият родител, който с усмивка ни приказва, изслушва, у дома става звяр. Всъщност всяко такова принуждение в един миг трансформира душeвността на човек, отношението към другите и за мен това е зрънцето на множеството закононарушения ”, изясни още Трайкова.
„ Много е ужасно, да, само че се радваме, че ние сме тук и те разчитат на нас като на някой възрастен, който на момента ще реагира ”, сподели Мария Михайлова, педагогичен консултант.
За миналата година на Националната телефонна линия за деца са получили повече от 28 000 позвънявания. Най-често от деца сред 14 и 17 години.
„ Най-много са деца, претърпели психическо и физическо принуждение. На второ място са децата, които са се почувствали подценени, неглижирани ”, изясни Теодора Иванова от Държавната организация за протекция на детето.
А има и такива, които са били склонни на крайни дейности.
„ Подобен образец за такова дете, което е участвало на раздялата на своите родители, не знае по какъв начин да реагира и се усеща отговорно и гълтам безсистемно медикаменти. Веднага е подаден сигнал, медицинските управляващи се намесват. И това е единствено един от тези случаи ”, изясни Теодора Иванова.
Затова експертите приканват да се приказва. Защото мълчанието ще докара до по-тежки последствия.
Източник: dunavmost.com
КОМЕНТАРИ