Най-масовото измиране на Земята е причинено от изгарянето на въглища?
Най-масовото измиране на Земята може би е породено от изгарянето на въглища , написа " Гардиън ", базирайки се на ново геоложко изследване.
Новото проучване в американския щат Юта подсказва, че главната причина за всеобщото измиране на животни в края на интервала Перм е изгарянето на въглища , запалени от магма.
До момента планетата е минала през пет всеобщи измирания на животни и растения, като учените се безпокоят, че ние сме на път към шестото. Най-смъртоносното е било преди 252 милиона години в края на геоложкия интервал Перм, наричано Голямото измиране. Тогава 90% от морските и 70% от сухоземните типове умират. Около 10 милиона години са били нужни за възобновяване на живота на Земята по-късно пагубно събитие.
Учените са предложили няколко теории за това всеобщо измиране, в това число Земята е ударена от метеорит, отравяне с живак, раздробяване на озоновия пласт и киселинен дъжд. Голяма вулканична интензивност в Сибир се подозира, че е изиграла основна роля за всеобщото измиране в края на интервала Перм.
Наскоро геологът лекар Бенджамин Бъргър е открил скален пласт в Юта, който може да се е образувал по време на Перм и на Триас и който може да хвърли светлина върху повода за Голямото измиране.
Според специалиста внезапният спад на равнищата калциев карбонат подсказва, че водата в океаните е била киселинна. Океаните в този интервал евентуално са били една голяма мъртва зона поради липса на О2.
Бъргър е открил високи равнища на живак и олово в пробите си, които съответстват с края на Перм. И в проби от други места от същия интервал са открити следи от живак. Оловото и живакът не се свързват с вулканична пепел, само че те са второстепенен артикул на изгарящи въглища. Експертът също е открил смяна от по-тежкия въглерод-13 към по-лекия въглерод-12 - крайните резултати от горящите въглища.
Перм е краят на интервала Карбон или благосъстоянието на интервала на въглища. Много огромни залежи са се образували по време на Карбон, в това число в Азия. Предишно изследване сподели, че Голямото измиране в действителност не е съвпаднало с началото на вулканичните изригвания в Сибир и приключването на лава, а по-скоро 300 000 години по-късно. Според Бъргър магмата е запалила находищата с въглища.
Това от своя страна е предизвикало серия от събития, които са довели до най-голямото измиране на планетата. Серните излъчвания са основали киселинен дъжд, който е умъртвил горите. Въглеродните излъчвания са окислили океаните и са затоплили планетата, убивайки множеството морски типове. Мъртвите тела са подхранвали бактерия, която пък е произвела отровен газ водороден сулфид, който е умъртвил още живи същества. Затоплянето на океаните е довело до появяването на метан, който в допълнение е ускорил световното стопляне.
Новото проучване в американския щат Юта подсказва, че главната причина за всеобщото измиране на животни в края на интервала Перм е изгарянето на въглища , запалени от магма.
До момента планетата е минала през пет всеобщи измирания на животни и растения, като учените се безпокоят, че ние сме на път към шестото. Най-смъртоносното е било преди 252 милиона години в края на геоложкия интервал Перм, наричано Голямото измиране. Тогава 90% от морските и 70% от сухоземните типове умират. Около 10 милиона години са били нужни за възобновяване на живота на Земята по-късно пагубно събитие.
Учените са предложили няколко теории за това всеобщо измиране, в това число Земята е ударена от метеорит, отравяне с живак, раздробяване на озоновия пласт и киселинен дъжд. Голяма вулканична интензивност в Сибир се подозира, че е изиграла основна роля за всеобщото измиране в края на интервала Перм.
Наскоро геологът лекар Бенджамин Бъргър е открил скален пласт в Юта, който може да се е образувал по време на Перм и на Триас и който може да хвърли светлина върху повода за Голямото измиране.
Според специалиста внезапният спад на равнищата калциев карбонат подсказва, че водата в океаните е била киселинна. Океаните в този интервал евентуално са били една голяма мъртва зона поради липса на О2.
Бъргър е открил високи равнища на живак и олово в пробите си, които съответстват с края на Перм. И в проби от други места от същия интервал са открити следи от живак. Оловото и живакът не се свързват с вулканична пепел, само че те са второстепенен артикул на изгарящи въглища. Експертът също е открил смяна от по-тежкия въглерод-13 към по-лекия въглерод-12 - крайните резултати от горящите въглища.
Перм е краят на интервала Карбон или благосъстоянието на интервала на въглища. Много огромни залежи са се образували по време на Карбон, в това число в Азия. Предишно изследване сподели, че Голямото измиране в действителност не е съвпаднало с началото на вулканичните изригвания в Сибир и приключването на лава, а по-скоро 300 000 години по-късно. Според Бъргър магмата е запалила находищата с въглища.
Това от своя страна е предизвикало серия от събития, които са довели до най-голямото измиране на планетата. Серните излъчвания са основали киселинен дъжд, който е умъртвил горите. Въглеродните излъчвания са окислили океаните и са затоплили планетата, убивайки множеството морски типове. Мъртвите тела са подхранвали бактерия, която пък е произвела отровен газ водороден сулфид, който е умъртвил още живи същества. Затоплянето на океаните е довело до появяването на метан, който в допълнение е ускорил световното стопляне.
Източник: news.bg
КОМЕНТАРИ