Най-малко 135 арменски военнослужещи са убити при сблъсъците с Азербайджан
Най-малко 135 арменски военнослужещи са убити тази седмица в най-жестоките погранични конфликти с Азербайджан след войната през 2020 година Това сочат най-новите данни, огласени през днешния ден от арменския министър председател Никол Пашинян и представена от Франс прес.
" До момента броят на убитите е 135. За злощастие това не е окончателното число. Има и доста ранени ", съобщи Пашинян на държавно съвещание.
При обстрели от Азербайджан е умрял и един кротичък гражданин, а други шестима са ранени, добави омбудсманът на Армения Кристина Григорян.
Така жертвите от двата лагера стават общо над 200.
От експлоадирането на конфликтите във вторник Баку е съобщил за 71 убити свои военни.
Пашинян назова недопустим всеки опит да се употребява делимитацията на границата сред двете страни за изложение на териториални искания. Азербайджанските военни би трябвало да се изтеглят от суверенната територия на Армения, сподели той пред министрите си.
Това са най-тежките бойни дейности сред двете страни от края на войната през 2020 година за противоречивия район Нагорни Карабах. Двете някогашни руски републики водиха през последните трийсет години две войни за тази територия. В първата - от началото на 90-те - починаха над 30 000 души, а във втората, през 2020 година, изгубена от Армения - повече от 6500. Новите борби демонстрират какъв брой е нажежена към момента обстановката и в противоречивия планински район, и на формалната граница сред страните.
Армения прикани интернационалната общественост да реагира. Европейският съюз, Съединени американски щати, Франция, Русия, Иран и Турция показаха мощна паника и насочиха апели за преустановяване на насилието.
В исторически комплицираните връзки сред Ереван и Баку към момента царува напрежение поради различията им по отношение на Нагорни Карабах - анклав с най-вече арменско население, отделил се от Азербайджан с поддръжката на Армения.
Новите конфликти заплашват мирния развой в района, протичащ под егидата на Европейски Съюз.
Ситуацията по границата сред Армения и Азербайджан остава прекомерно напрегната, сподели тази нощ Пашинян на съветския президент Владимир Путин в диалог по телефона. Според Ереван двамата са разискали " реализирането на решенията, взети във връзка " настояването на помощ от арменската страна, сезирала по случая Организацията на контракта за групова сигурност (ОДКС), съобщи ТАСС.
Говорителят на Кремъл Дмитрий Песков удостовери, че е имало подобен диалог.
В диалог по телефона с Пашинян държавният секретар на Съединени американски щати Антъни Блинкън удостовери готовността на Щатите да спомагат за мир и разговор сред Армения и Азербайджан, осведоми арменското държавно управление. Обсъдено е било и настояването за помощ, отправено от Армения в Съвета за сигурност на Организация на обединените нации.
На същите тематики Пашинян е разговарял и с френския президент Еманюел Макрон, който е удостоверил своята подготвеност да спомага за разговор и мир.
" До момента броят на убитите е 135. За злощастие това не е окончателното число. Има и доста ранени ", съобщи Пашинян на държавно съвещание.
При обстрели от Азербайджан е умрял и един кротичък гражданин, а други шестима са ранени, добави омбудсманът на Армения Кристина Григорян.
Така жертвите от двата лагера стават общо над 200.
От експлоадирането на конфликтите във вторник Баку е съобщил за 71 убити свои военни.
Пашинян назова недопустим всеки опит да се употребява делимитацията на границата сред двете страни за изложение на териториални искания. Азербайджанските военни би трябвало да се изтеглят от суверенната територия на Армения, сподели той пред министрите си.
Това са най-тежките бойни дейности сред двете страни от края на войната през 2020 година за противоречивия район Нагорни Карабах. Двете някогашни руски републики водиха през последните трийсет години две войни за тази територия. В първата - от началото на 90-те - починаха над 30 000 души, а във втората, през 2020 година, изгубена от Армения - повече от 6500. Новите борби демонстрират какъв брой е нажежена към момента обстановката и в противоречивия планински район, и на формалната граница сред страните.
Армения прикани интернационалната общественост да реагира. Европейският съюз, Съединени американски щати, Франция, Русия, Иран и Турция показаха мощна паника и насочиха апели за преустановяване на насилието.
В исторически комплицираните връзки сред Ереван и Баку към момента царува напрежение поради различията им по отношение на Нагорни Карабах - анклав с най-вече арменско население, отделил се от Азербайджан с поддръжката на Армения.
Новите конфликти заплашват мирния развой в района, протичащ под егидата на Европейски Съюз.
Ситуацията по границата сред Армения и Азербайджан остава прекомерно напрегната, сподели тази нощ Пашинян на съветския президент Владимир Путин в диалог по телефона. Според Ереван двамата са разискали " реализирането на решенията, взети във връзка " настояването на помощ от арменската страна, сезирала по случая Организацията на контракта за групова сигурност (ОДКС), съобщи ТАСС.
Говорителят на Кремъл Дмитрий Песков удостовери, че е имало подобен диалог.
В диалог по телефона с Пашинян държавният секретар на Съединени американски щати Антъни Блинкън удостовери готовността на Щатите да спомагат за мир и разговор сред Армения и Азербайджан, осведоми арменското държавно управление. Обсъдено е било и настояването за помощ, отправено от Армения в Съвета за сигурност на Организация на обединените нации.
На същите тематики Пашинян е разговарял и с френския президент Еманюел Макрон, който е удостоверил своята подготвеност да спомага за разговор и мир.
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ