Нав се излекувал от рак и любовни мъки, за да го застигне накрая патрона на съседа
" Най-жестоки към мен са били дамите, които най-вече са ме обичали. Осъзнаването, че любовта може да е нещо извънредно грубо и хората, които през годините са ти казвали безчет пъти, че те обичат, те посичат, без да им мигне окото ". Това споделяше приживе психологът Иван Владимиров-Нав, който предходната седмица бе убит в кооперацията, в която живее от години с майка си, от собствен озлобен комшия (бивш полицай) с револвер.
Кървавата драма потресе цяла България, може би тъй като бе предизвестена. Само няколко месеца по-рано Нав, който е и създател на няколко книги за себепознание като " Две цигари ", " Смешна метафизика за занимателно разрастващи се ", " Четенето като многоброен оргазъм " и други, предизвести в тв изявление, че може да бъде погубен от нестабилния си съсед.
В свои изявленията през годините писателят и психолог споделя, че е имал извънредно тежко детство. Бил унизен по линия на татко си и схващане намерил единение от страна на майка си Слава Иванова. Тя била като стожер за него. Никога не го укорявала, нито му забранявала да се развива в житейските аспекти, които той желал. Затова и двамата били извънредно близки и живеели дружно във съдбовния апартамент на столичната улица " Черковна ".
Иван възнамерявал до няколко месеца да се изнесе от това жилище, защото таман бил приключил къщата, в която възнамерявал да се нанесе с неговата другарка, която другояче живеела във Варна.
Отношенията му с дамите не вървели по този начин безпрепятствено до преди този момент. Дори откакто се преместил да живее в Съединени американски щати, нашенецът продължавал да се усеща угнетен и подценен от дамите, с които ориста го срещала. След завършването на УНСС, компетентност " Международни дипломатически връзки ", той взема решение, че не желае да е депресирано момче и би трябвало да промени живота си. Преди това е бил в страната на неограничените благоприятни условия по линия на студентски бригади.
Харесало му, тъй като на младежите се давал късмет да се развиват и да изкарват пари. Записал " Психология на развиването " в Лас Вегас и заживял като същински безгрижник.
Точно тогава срещнал брачната половинка си, която също като него била с български корени. Двамата подхващат бизнес с медицински уреди и известно време живели видимо щастливо. По 10 пъти в годината ходели до Хаваите, забавлявали се и извън не личало, че нещо им липсва.
Вътрешно обаче фамилията било под пара. Жената на сензитивния Нав имала огромни условия и очаквала още по-високи резултати от развиването на бизнеса им. Иван пък бил " малко над материалното ". За него движимостите нямали по-високо значение от хората. Предпочитал да медитира, да се разхожда, да съзерцава природата, вместо да хвърля виталната си сила по 24 часа на денонощие в правене на бизнес. " Никога не съм бил захласнат от парите. Да, харесва ми по-удобния метод на живот, само че няма да се трансформира в плебей, с цел да имам повече и повече ", споделя той.
Тези леки несходства в характерите на съпрузите довели до разпад на фамилията. Иван Владимиров по този начин и не приел обстоятелството, че в живота му още веднъж има човек, който го напряга, тормози и диктува правила, по които да се живее.
" Бях жертва на детско принуждение, а след това на такова и в брака ми. И в двата случая елементарно простих и нищо не ми тежи. Единственият път, когато не можех да простя на непосредствен другар за нещо, се разболях от рак. Простих и се излекувах чудотворно без препоръчваната ми химиотерапия.
Лесно се натъкмявам на всички места и не се обвързвам към движимости и места. Всяко място е особено, когато умееш да превръщаш познатото в необичайно, посредством ловка промяна на вероятността. Често си представям, че съм извънземен, навестяващ Земята за пръв път. Имах толкоз тежки борби през годините - с рак и хепатит C, с отчасти ослепяване, с безчет изменничества и житейски обрати, че към този момент съм безусловно перде.
Знам кой съм и какво желая, и си го случвам с неизбежността на гравитацията ", споделя известният психолог, които за последния си земен мирис обикаляше телевизионните студиа, разяснявайки мъчителни за душата тематики.
45-годишният мъж вярваше, че Господ живее във всеки един от нас и искаше ориста да го срещне с други джедаи, с които заедно да трансформират действителността в по-добър свят. Мечтаел и за другарчета-конструктори, с които да творят светове. За страдание в късните часове на 8 февруари, когато е съдбовно прострелян от своя луднал комшия Румен Тонев, остава вечно в фантазиите си.
В средата на ноември 2022 година Иван гостува в предаването на Би Ти Ви " Преди обед ". Поканен е като психолог и коментатор на ликвидиране по комшийски в къща на Женския пазар. Причината за стрелбата е врата в коридора, която един от съседите не желал да бъде инсталирана. Пророчески в ефира на водещите Сашо Кадиев и Деси Стоянова прозвучаха думите му: " Хора, един ден аз мога да бъда погубен от съседа си. Един ден, в случай че умра да знаете, че най-вероятно той ще ме е умъртвил ", напомня HotArena.
Пред феновете на дребния екран споделя и техника на дишане, която оказва помощ при депресии. Кръстил я е 4-7-8. Четири секунди се поема въздух през носа, по-късно дъхът се задържа за 7 секунди и постепенно се издиша за 8 секунди. Техниката работи при депресивни положения. Много добре работи и за добър сън, в случай че се практикува преди лягане, прецизира психологът.
Владимиров беше безапелационен, че експанзията измежду хората придобива изключителна свирепост. За да се избави от съседа си той взел решение да напусне жилището си в София. Купил имот в Ихтиман и почнал да строи къща, с цел да може да се радва на тишина и успокоение, несъмнено, и да медитира. Домът му бил съвсем приключен и възнамерявал напролет да се нанесе да живее там с новата си другарка, с която се срещнали преди няколко месеца, и с която нещата потръгнали. В последния си ден Иван бил точно с нея.
Трябвало да бъдат в Народния спектакъл, само че представлението било отсрочено поради болен артист. Затова отишли на ресторант и повече от 3 часа си говорили. След това се качил на велосипеда и се прибрал в кооперацията, където го причаква съседа с оръжието.
Роденият през 1977 година мъж се занимаваше с философия, логика на психиката, източни учения и разнообразни изкуства. Обичаше и да спортува. Казваше, че обичаното му занятие е да учи себе си и света. Чувствал се същински жив, когато помагал на някого да се развива.
В писателят се възхищава от душевността на слона, събрана в очите му и написа:
" Слонът има необикновено око. Можеш да се абстрахираш от всичките му останали хубости и просто да го гледаш доста от близко, осъществявайки свръхнаситен контакт, какъвто рядко се случва с човек. Толкова ми хареса това създание, че ми се прииска да срещна човек със слонска душа, а освен със слонска памет или слонски крайници. Слонът ми е непосредствен и по друга причина. Защото постоянно ми се случва да съм като слон в стъкларски магазин ".
Кървавата драма потресе цяла България, може би тъй като бе предизвестена. Само няколко месеца по-рано Нав, който е и създател на няколко книги за себепознание като " Две цигари ", " Смешна метафизика за занимателно разрастващи се ", " Четенето като многоброен оргазъм " и други, предизвести в тв изявление, че може да бъде погубен от нестабилния си съсед.
В свои изявленията през годините писателят и психолог споделя, че е имал извънредно тежко детство. Бил унизен по линия на татко си и схващане намерил единение от страна на майка си Слава Иванова. Тя била като стожер за него. Никога не го укорявала, нито му забранявала да се развива в житейските аспекти, които той желал. Затова и двамата били извънредно близки и живеели дружно във съдбовния апартамент на столичната улица " Черковна ".
Иван възнамерявал до няколко месеца да се изнесе от това жилище, защото таман бил приключил къщата, в която възнамерявал да се нанесе с неговата другарка, която другояче живеела във Варна.
Отношенията му с дамите не вървели по този начин безпрепятствено до преди този момент. Дори откакто се преместил да живее в Съединени американски щати, нашенецът продължавал да се усеща угнетен и подценен от дамите, с които ориста го срещала. След завършването на УНСС, компетентност " Международни дипломатически връзки ", той взема решение, че не желае да е депресирано момче и би трябвало да промени живота си. Преди това е бил в страната на неограничените благоприятни условия по линия на студентски бригади.
Харесало му, тъй като на младежите се давал късмет да се развиват и да изкарват пари. Записал " Психология на развиването " в Лас Вегас и заживял като същински безгрижник.
Точно тогава срещнал брачната половинка си, която също като него била с български корени. Двамата подхващат бизнес с медицински уреди и известно време живели видимо щастливо. По 10 пъти в годината ходели до Хаваите, забавлявали се и извън не личало, че нещо им липсва.
Вътрешно обаче фамилията било под пара. Жената на сензитивния Нав имала огромни условия и очаквала още по-високи резултати от развиването на бизнеса им. Иван пък бил " малко над материалното ". За него движимостите нямали по-високо значение от хората. Предпочитал да медитира, да се разхожда, да съзерцава природата, вместо да хвърля виталната си сила по 24 часа на денонощие в правене на бизнес. " Никога не съм бил захласнат от парите. Да, харесва ми по-удобния метод на живот, само че няма да се трансформира в плебей, с цел да имам повече и повече ", споделя той.
Тези леки несходства в характерите на съпрузите довели до разпад на фамилията. Иван Владимиров по този начин и не приел обстоятелството, че в живота му още веднъж има човек, който го напряга, тормози и диктува правила, по които да се живее.
" Бях жертва на детско принуждение, а след това на такова и в брака ми. И в двата случая елементарно простих и нищо не ми тежи. Единственият път, когато не можех да простя на непосредствен другар за нещо, се разболях от рак. Простих и се излекувах чудотворно без препоръчваната ми химиотерапия.
Лесно се натъкмявам на всички места и не се обвързвам към движимости и места. Всяко място е особено, когато умееш да превръщаш познатото в необичайно, посредством ловка промяна на вероятността. Често си представям, че съм извънземен, навестяващ Земята за пръв път. Имах толкоз тежки борби през годините - с рак и хепатит C, с отчасти ослепяване, с безчет изменничества и житейски обрати, че към този момент съм безусловно перде.
Знам кой съм и какво желая, и си го случвам с неизбежността на гравитацията ", споделя известният психолог, които за последния си земен мирис обикаляше телевизионните студиа, разяснявайки мъчителни за душата тематики.
45-годишният мъж вярваше, че Господ живее във всеки един от нас и искаше ориста да го срещне с други джедаи, с които заедно да трансформират действителността в по-добър свят. Мечтаел и за другарчета-конструктори, с които да творят светове. За страдание в късните часове на 8 февруари, когато е съдбовно прострелян от своя луднал комшия Румен Тонев, остава вечно в фантазиите си.
В средата на ноември 2022 година Иван гостува в предаването на Би Ти Ви " Преди обед ". Поканен е като психолог и коментатор на ликвидиране по комшийски в къща на Женския пазар. Причината за стрелбата е врата в коридора, която един от съседите не желал да бъде инсталирана. Пророчески в ефира на водещите Сашо Кадиев и Деси Стоянова прозвучаха думите му: " Хора, един ден аз мога да бъда погубен от съседа си. Един ден, в случай че умра да знаете, че най-вероятно той ще ме е умъртвил ", напомня HotArena.
Пред феновете на дребния екран споделя и техника на дишане, която оказва помощ при депресии. Кръстил я е 4-7-8. Четири секунди се поема въздух през носа, по-късно дъхът се задържа за 7 секунди и постепенно се издиша за 8 секунди. Техниката работи при депресивни положения. Много добре работи и за добър сън, в случай че се практикува преди лягане, прецизира психологът.
Владимиров беше безапелационен, че експанзията измежду хората придобива изключителна свирепост. За да се избави от съседа си той взел решение да напусне жилището си в София. Купил имот в Ихтиман и почнал да строи къща, с цел да може да се радва на тишина и успокоение, несъмнено, и да медитира. Домът му бил съвсем приключен и възнамерявал напролет да се нанесе да живее там с новата си другарка, с която се срещнали преди няколко месеца, и с която нещата потръгнали. В последния си ден Иван бил точно с нея.
Трябвало да бъдат в Народния спектакъл, само че представлението било отсрочено поради болен артист. Затова отишли на ресторант и повече от 3 часа си говорили. След това се качил на велосипеда и се прибрал в кооперацията, където го причаква съседа с оръжието.
Роденият през 1977 година мъж се занимаваше с философия, логика на психиката, източни учения и разнообразни изкуства. Обичаше и да спортува. Казваше, че обичаното му занятие е да учи себе си и света. Чувствал се същински жив, когато помагал на някого да се развива.
В писателят се възхищава от душевността на слона, събрана в очите му и написа:
" Слонът има необикновено око. Можеш да се абстрахираш от всичките му останали хубости и просто да го гледаш доста от близко, осъществявайки свръхнаситен контакт, какъвто рядко се случва с човек. Толкова ми хареса това създание, че ми се прииска да срещна човек със слонска душа, а освен със слонска памет или слонски крайници. Слонът ми е непосредствен и по друга причина. Защото постоянно ми се случва да съм като слон в стъкларски магазин ".
Източник: inews.bg
КОМЕНТАРИ