Уникално в Созопол: Откриха най-голямата фамилна гробница
Най-голямата фамилна гробница, известна до момента от изследванията на аполонийския некропол беше открита от археолози частен парцел в ситуиран по северния скат на възвишението " Буджака ", южно от Созопол. Откритието е сензационно и е дело на екип под управлението на доктор Теодора Богданова, Димитър Недев и Александър Баралис, оповестиха от Община Созопол.
Съоръжението е от вида " гробница - перибулос " и има правоъгълна форма и размери 6.2 х 8 м. Външните стени са от солидни добре завършени квадри без заварка.
В размера на гробницата се разкриха скелетните остатъци на три индивида - две дами и един мъж, евентуално членове на знатна аполонийска фамилия. Два от гробовете са от вида " цистови гробове " при които правоъгълната гробна камера и покритието и са от солидни каменни блокове. В централно разположения гроб е открит нищожен гробен инвентар - желязна ножица, бронзова стригила (универсален апарат за разчистване на тялото) и гърненце.
Стените на гробната камера са оцветени в алено (цветът на прераждането). Анализът на находките води до научната догадка, че гробът е на жена. Аналогично гробно оборудване е разположено в югоизточния ъгъл на гробницата. В него са положени останките на субект от мъжки пол с по-богати и разнородни гробни блага - две бронзови стригили, олпе и лекити (съдове за благовония).
Върху покритието на втория гроб, на каменна платформа са положени останките на жена. Това е най-късното заравяне, осъществено в размера на гробницата, след което е насъбран могилният насип. На повърхността на могилата са открити натрошеени чернолакови съдове и чиния с пробито дъно, сложена с устието надолу.
Това са непокътнати следи от постпогребални ритуали (т. нар. тризни), с които античните, посредством възлияния и други ритуални дейности са изразявали почитта си към духовете на мъртвите. В края на IV - началото на III век прочие Хр. се датира гробът оголен южно, отвън размера на гробницата.
Това е цистов гроб без покритие на камерата с нищожен гробен инвентар - сребърна монета на Аполония (т. нар. " Харонов обол " ), стригила и глинен алабастрон. Извън стените на гробницата са регистрирани четири обредни огнища, свързани с постпогребалните традиции. Те съставляват остатъци от погребални угощения, които се правили в памет на мъртвите в интервала най-често от третия ден след гибелта (в деня на погребението), на деветия - до тридесетия ден.
Съоръжението е от вида " гробница - перибулос " и има правоъгълна форма и размери 6.2 х 8 м. Външните стени са от солидни добре завършени квадри без заварка.
В размера на гробницата се разкриха скелетните остатъци на три индивида - две дами и един мъж, евентуално членове на знатна аполонийска фамилия. Два от гробовете са от вида " цистови гробове " при които правоъгълната гробна камера и покритието и са от солидни каменни блокове. В централно разположения гроб е открит нищожен гробен инвентар - желязна ножица, бронзова стригила (универсален апарат за разчистване на тялото) и гърненце.
Стените на гробната камера са оцветени в алено (цветът на прераждането). Анализът на находките води до научната догадка, че гробът е на жена. Аналогично гробно оборудване е разположено в югоизточния ъгъл на гробницата. В него са положени останките на субект от мъжки пол с по-богати и разнородни гробни блага - две бронзови стригили, олпе и лекити (съдове за благовония).
Върху покритието на втория гроб, на каменна платформа са положени останките на жена. Това е най-късното заравяне, осъществено в размера на гробницата, след което е насъбран могилният насип. На повърхността на могилата са открити натрошеени чернолакови съдове и чиния с пробито дъно, сложена с устието надолу.
Това са непокътнати следи от постпогребални ритуали (т. нар. тризни), с които античните, посредством възлияния и други ритуални дейности са изразявали почитта си към духовете на мъртвите. В края на IV - началото на III век прочие Хр. се датира гробът оголен южно, отвън размера на гробницата.
Това е цистов гроб без покритие на камерата с нищожен гробен инвентар - сребърна монета на Аполония (т. нар. " Харонов обол " ), стригила и глинен алабастрон. Извън стените на гробницата са регистрирани четири обредни огнища, свързани с постпогребалните традиции. Те съставляват остатъци от погребални угощения, които се правили в памет на мъртвите в интервала най-често от третия ден след гибелта (в деня на погребението), на деветия - до тридесетия ден.
Източник: dir.bg
КОМЕНТАРИ