Най-древната цивилизация в Европа е процъфтяла на територията на България

Най-древната цивилизация в Европа е процъфтяла на територията на България и част от Балканите от 6200 година до 4500 г пр.н.е. Този безспорен факт се признава от всички международно известни откриватели.

Хиляди години преди разцвета на Гърция и Рим, даже доста по-рано от възникването на първите градове в Месопотaмия и Египет, в долното течение на Дунава и Предбалкана е живял народ, изпреварил своето време в аспекти като търговията, изкуството и техниката.

В последните години в доста профилирани американски издания означават, че в интервала на своя подем цивилизацията Стара Европа е била едно от най-развитите места на света. Един от забавните обстоятелства, който се загатва непрекъснато, е че през 1972 година край Варна е открит Варненският некропол и неговото халколитно богатство.

Комплексът в Дуранкулак пък е главно неолитно населено място със своите 1 200 гроба. В себе си те съдържат най-голямото открито праисторическо богатство в Югоизточна Европа.

Хората, обитавали Северозападното Черноморие, са били високо развита общественост. Техните обичаи и навици са навлезли в културното завещание на тракийската етнокултурна общественост, както и в по-късните древногръцки цивилизации. Най-старата от тях е Микенската цивилизация - към 2700–1120 прочие Хр.

Способността да основават, употребяват и схващат символичните предмети като статуетки, дефинира хората живели по тези земи като извънредно развити. Подобни дарба сплотява актуалните хора с хората от неолита и художниците от палеолита.

Доказателства за това са хилядите експонати от многото обекти у нас - златни, медни и керамични мостри като гривни, статуетки и съдове. Те са колкото неповторими, толкоз и обхванати с антични мистерии, култове и легенди.

Освен предмети у нас са открити и най-старите йероглифи, познати на света. Това става при разкопаване на селищната могила край село Караново. Намерен е глинен щемпел, чиято възраст се дефинира на 3500 – 3000 година пр.н.е. Още по-стари са знаците върху малко глинено съдче, открито край село Градешница, от 3500 – 4000 година пр.н.е. Шумерската книжовност, считана до неотдавна за най-древната, поражда към 3100 година пр.н.е.

Наскоро немският академик Харалд Харман, който е посветил кариерата си на културната история, археомитология и история на писмеността, счита, че най-старата книжовност в света се намира на плочките, открити в село Търтърия в Румъния.

Тези археологически открития потвърждават, че Балканите са люлката на цивилизацията. Тези земи са били населявани от една високо развита просвета, доста по-стара от месопотамските цивилизации. Тази просвета, обитаваща земите на днешна Сърбия, Македония, България, Румъния, Гърция, като и елементи от Украйна и Унгария, е наречена от учените „ староевропейска ”.

Нейната поява по отношение на данните се отнася към 7 хиляди прочие Хр. Предполага се, че думи, които до момента са били считани за старогръцки, в действителност са „ староевропейски “. Те даже се употребяват и през днешния ден - камина, маслина, керамика, метал, химн и други