Корпоративната данъчна революция на ОИСР
Най-богатите страни в света оферират набор от правила, които ще прекроят корпоративното данъчно облагане на мултинационалните компании. Прилагането им ще освободи капацитет за спомагателни данъчни доходи в размер до 100 милиарда щ. $ годишно в световен проект.
Става въпрос за оповестения на 12 октомври за обществено разискване и забележки двустълбов данъчен модел на Организацията за икономическо сътрудничество и раз, договарянията по който бяха забавени поради пандемията от COVID-19. По време на срещата на финансовите министри и на ръководителите на централните банки на Г-20 на 14 октомври той още веднъж бе включен в дневния ред на идните промени. Окончателното политическо съглашение и утвърждение на "революционния данъчен модел " се чака да бъде реализирано в средата на 2021-а.
Предлаганите промени от Организацията за икономическо сътрудничество и раз биха разрешили на данъчните управляващи по света да усилят с 4% годишните доходи от корпоративни данъци. Сключването на политическа договорка по данъчните промени ще е и първият огромен тест за идващия собственик на Белия дом след президентските избори през ноември, тъй като Съединени американски щати са главната спънка пред политическия прогрес на договарянията.
По време на видеоконференция на 12 октомври генералният секретар на Организацията за икономическо сътрудничество и раз - Анхел Гурия - съобщи, че "без световно, учредено на консенсус решение, рискът от по-нататъшни некоординирани и едностранни ограничения пораства с всеки минал ден ". Гурия добави, че "евентуален неуспех на договарянията ще докара до данъчни войни, които ще прераснат в търговски тъкмо когато международната стопанска система е подложена на неправдоподобен напън ". Подобен отрицателен излаз ще отнеме 1% от световния Брутният вътрешен продукт.
Моделът на Организацията за икономическо сътрудничество и раз съдържа два съществени стълба.
Те би трябвало да подсигуряват:
- че мултинационалните компании заплащат корпоративни налози върху облагите си там, където развиват активност и
- че не могат да ги трансферират в данъчните убежища, изплъзвайки се от данъчните управляващи по света.
Първият дирек революционизира метода за корпоративно облагане
Високо рентабилните мултинационални групи, в това число американските софтуерни колоси и европейските компании за първокласни артикули, би трябвало да разпределят част от световните си облаги на страните, в които живеят клиентите им, даже продажбите да са осъществени отдалечено. Този детайл първоначално ще има дребен резултат, само че ще е фундаментална смяна на сегашната система, при която корпоративният налог се пресмята и заплаща на база физическото местонахождение на корпорацията.
Допълнителните доходи от първия дирек няма да са основни, само че той ще преразпределя към 100 милиарда щ. $ начислени корпоративни данъци по света и ще подсигурява, че компании като "Гугъл ", "Амазон " и "Фейсбук " ще внасят повече налози в Европа и в разрастващите се страни, а "Мерцедес Бенц " и "Луи Вюитон Мое Енеси " ще заплащат повече в Съединени американски щати .
Според оценките на създателите на промяната, от този детайл ще завоюват стопанските системи с невисок, междинен и висок стандарт на живот, а капиталовите центрове ще изгубят.
С вторият дирек се вкарва минимална ефикасна корпоративна данъчна ставка, която всеки мултинационален състезател би трябвало да заплаща, без значение от адресната регистрация на централата си.
Това значи, че в случай че компанията се намира в данъчно леговище с ниски корпоративни налози, другите страни ще имат право да събират данъци в размер на световния най-малко, с което ще охладят апетита да се трансферират облаги в юрисдикции с преференциални данъчни системи.
От въвеждането на двата стълба на новата система ще се получават годишно по 100 милиарда $ повече доходи от корпоративни налози без да се покачват данъчните ставки , пресмятат специалистите на Организацията за икономическо сътрудничество и раз, в това число сумите, които Вашингтон към този момент събира от сходен механизъм, който вкара едностранно. (Бел. ред. - Става въпрос за норматива GILTI, който се ползва за облагите на задграничните поделения на американски компании от нематериални активи като патенти, търговски марки и други. Той бе въведен, с цел да се попречи на американските корпорации да изнасят облаги от Съединени американски щати като употребяват интелектуална благосъстоятелност и сега те са длъжни да заплащат ефикасен най-малък налог от 10.5%, който след 2025-а ще стане 13.125 %.)
Увеличението на успеваемостта на събираемост на корпоративните налози ще ограничи вложенията на мултинационалните групи, само че в рамките под 0.1% от световния Брутният вътрешен продукт, по сметки на Организацията за икономическо сътрудничество и раз. Докато алтернативата: "некоординирани и едностранни данъчни ограничения и покачване на наказателните данъци и търговски разногласия " ще има надалеч по-разрушителен резултат в размер на 1% от международния Брутният вътрешен продукт, предизвестяват специалистите на организацията.
За да се реализира съглашение обаче, идната американска администрация би трябвало да се съгласи щатските компании да не одобряват първия дирек на новия модел като непринуден. За това упорстват най-много Англия и Франция, до момента в който други европейски страни са склонни да одобряват договорка единствено за втория дирек.
Става въпрос за оповестения на 12 октомври за обществено разискване и забележки двустълбов данъчен модел на Организацията за икономическо сътрудничество и раз, договарянията по който бяха забавени поради пандемията от COVID-19. По време на срещата на финансовите министри и на ръководителите на централните банки на Г-20 на 14 октомври той още веднъж бе включен в дневния ред на идните промени. Окончателното политическо съглашение и утвърждение на "революционния данъчен модел " се чака да бъде реализирано в средата на 2021-а.
Предлаганите промени от Организацията за икономическо сътрудничество и раз биха разрешили на данъчните управляващи по света да усилят с 4% годишните доходи от корпоративни данъци. Сключването на политическа договорка по данъчните промени ще е и първият огромен тест за идващия собственик на Белия дом след президентските избори през ноември, тъй като Съединени американски щати са главната спънка пред политическия прогрес на договарянията.
По време на видеоконференция на 12 октомври генералният секретар на Организацията за икономическо сътрудничество и раз - Анхел Гурия - съобщи, че "без световно, учредено на консенсус решение, рискът от по-нататъшни некоординирани и едностранни ограничения пораства с всеки минал ден ". Гурия добави, че "евентуален неуспех на договарянията ще докара до данъчни войни, които ще прераснат в търговски тъкмо когато международната стопанска система е подложена на неправдоподобен напън ". Подобен отрицателен излаз ще отнеме 1% от световния Брутният вътрешен продукт.
Моделът на Организацията за икономическо сътрудничество и раз съдържа два съществени стълба.
Те би трябвало да подсигуряват:
- че мултинационалните компании заплащат корпоративни налози върху облагите си там, където развиват активност и
- че не могат да ги трансферират в данъчните убежища, изплъзвайки се от данъчните управляващи по света.
Първият дирек революционизира метода за корпоративно облагане
Високо рентабилните мултинационални групи, в това число американските софтуерни колоси и европейските компании за първокласни артикули, би трябвало да разпределят част от световните си облаги на страните, в които живеят клиентите им, даже продажбите да са осъществени отдалечено. Този детайл първоначално ще има дребен резултат, само че ще е фундаментална смяна на сегашната система, при която корпоративният налог се пресмята и заплаща на база физическото местонахождение на корпорацията.
Допълнителните доходи от първия дирек няма да са основни, само че той ще преразпределя към 100 милиарда щ. $ начислени корпоративни данъци по света и ще подсигурява, че компании като "Гугъл ", "Амазон " и "Фейсбук " ще внасят повече налози в Европа и в разрастващите се страни, а "Мерцедес Бенц " и "Луи Вюитон Мое Енеси " ще заплащат повече в Съединени американски щати .
Според оценките на създателите на промяната, от този детайл ще завоюват стопанските системи с невисок, междинен и висок стандарт на живот, а капиталовите центрове ще изгубят.
С вторият дирек се вкарва минимална ефикасна корпоративна данъчна ставка, която всеки мултинационален състезател би трябвало да заплаща, без значение от адресната регистрация на централата си.
Това значи, че в случай че компанията се намира в данъчно леговище с ниски корпоративни налози, другите страни ще имат право да събират данъци в размер на световния най-малко, с което ще охладят апетита да се трансферират облаги в юрисдикции с преференциални данъчни системи.
От въвеждането на двата стълба на новата система ще се получават годишно по 100 милиарда $ повече доходи от корпоративни налози без да се покачват данъчните ставки , пресмятат специалистите на Организацията за икономическо сътрудничество и раз, в това число сумите, които Вашингтон към този момент събира от сходен механизъм, който вкара едностранно. (Бел. ред. - Става въпрос за норматива GILTI, който се ползва за облагите на задграничните поделения на американски компании от нематериални активи като патенти, търговски марки и други. Той бе въведен, с цел да се попречи на американските корпорации да изнасят облаги от Съединени американски щати като употребяват интелектуална благосъстоятелност и сега те са длъжни да заплащат ефикасен най-малък налог от 10.5%, който след 2025-а ще стане 13.125 %.)
Увеличението на успеваемостта на събираемост на корпоративните налози ще ограничи вложенията на мултинационалните групи, само че в рамките под 0.1% от световния Брутният вътрешен продукт, по сметки на Организацията за икономическо сътрудничество и раз. Докато алтернативата: "некоординирани и едностранни данъчни ограничения и покачване на наказателните данъци и търговски разногласия " ще има надалеч по-разрушителен резултат в размер на 1% от международния Брутният вътрешен продукт, предизвестяват специалистите на организацията.
За да се реализира съглашение обаче, идната американска администрация би трябвало да се съгласи щатските компании да не одобряват първия дирек на новия модел като непринуден. За това упорстват най-много Англия и Франция, до момента в който други европейски страни са склонни да одобряват договорка единствено за втория дирек.
Източник: banker.bg
КОМЕНТАРИ