Как да си изградиш нови навици пo правилния начин ?
Навиците са извънредно значими за нашия триумф, в случай че желаеме да реализираме положителна смяна:
- Ако си създадем навика да упражняваме постоянно, ще сме в отлична форма.
- Ако си създадем навика да се храним по-добре, ще сме по-здрави.
- Ако си създадем навика да четем всеки ден, ще сме по-идейни и любопитни.
Това са едни от най-популярните и мечтани привички, само че за какво е толкоз мъчно да си ги изградим?
За страдание, нормално всякога се повтаря едно и също – обещаваме си, че ще сме съществени, само че след няколко седмици нормално нарушаваме обещанията, които сме дали пред себе си и се връщаме към старите нездравословни привички.
Защо се получава по този начин?
Причината да е толкоз мъчно да си изградим нови привички, се корени в неверния метод.
Какво вършат 99% от хората? Поставят си огромна, амбициозна цел и имат прекомерно огромни упования още от началото.
Например, споделяме си, че желаеме да упражняваме 4-5 пъти седмично по 60 минути, да четем по 20 страници дневно и да съблюдаваме съвършен хранителен режим…
Но в случай че досега не сме тренирали въобще, не сме се хранили здравословно и не сме чели постоянно, вършим прекомерно огромна крачка отвън зоната си на комфорт. Подсъзнанието ни стартира да се съпротивлява против мисълта да създадем толкоз внезапни промени.
В един миг просто се отхвърляме от нереалистичните си, амбициозни цели, тъй като нямаме постоянството да се придържаме към тях всеки ден.
В тази публикация ще ви споделя един напълно друг метод, който ще преобърне визиите ви на 180 градуса. Оказва се, че построяването на нови привички не е толкоз мъчно, стига да го вършим по верния метод!
Какъв е верният метод да си изградиш нови навици?
Колкото по-драстична е една смяна, толкоз повече противодействие ще изпитваме против нея.
Следователно в случай че желаеме да си изградим нови привички и да се променим трайно в позитивна посока, би трябвало да създадем измененията толкоз плавни и неусетни, че подсъзнанието ни даже да не ги забележи!
В книгата си " Силата на дребните крачки " давам това решение и в този момент ще го споделя небрежно с вас в скъсен вид.
Вместо да си слагаме огромни, нереалистични цели, е по-добре да си сложим дребни, постижими такива, които да не ни се костват заплашителни. Трябва да подхващаме толкоз дребни крачки всеки ден, че да е невероятно да си намираме оправдания. Реакцията ни би трябвало да е: " Само това ли? ".
Ето няколко образеца:
- Вместо да четем по 20 страници, дано си сложим за цел да четем по 2 дневно.
- Вместо да упражняваме по 60 минути, дано си сложим за цел да упражняваме по 5 минути всеки ден
- Вместо да пием по 2-3 литра вода дневно, дано си сложим за цел просто да пием по една чаша заран, откакто се събудим.
Може би се питате какъв е смисълът да си слагаме такива малки цели? Как това би ни помогнало да напредваме?
Истината е, че когато си сложим толкоз дребни цели, по този начин реализираме нещо доста значимо – стопираме да се опасяваме от това да стартираме. Много по-лесно е да стартираме една 5-минутна подготовка, в сравнение с 60-минутна такава.
В първия случай възприетата компликация на задачата е доста по-ниска и подсъзнанието ни не ни стопира да я стартираме. Казваме си с подигравка: " Всеки може да прочете 2 страници даже и в най-натоварения ден. Това е смешно. Естествено че мога да го направя! " – и просто го вършим. А в другия случай си слагаме огромна цел, само че се проваляме...
Кое в последна сметка е по-важното: да имаме огромна, амбициозна цел и да не вършим нищо, тъй като се опасяваме от нея, или да имаме смешна, даже жалка по-размер цел, само че да съумяваме да я реализираме всеки ден без изключение?
