Шок за нашенеца! И най-скапаната заводска ракия е по-добра от домашната!
Научният помощник Владислав Ташков е химик, който 17 години се е занимавал с проучване на храни и питиета в Центъра по хигиена – София. От 8 години работи в Университетска болница “Лозенец ” (Правителствена болница), където сега е шеф бранш „ Токсикология “. Той показа шокиращи за българина обстоятелства, свързани с домашната ракия – едно от най-харесваните неща за нашата маса.
„ Аз не пия, само че проучвам алкохолите и наблюдението ми е, че даже и най-скапаната винпромска ракия е по-качествена от най-изпипаната домашна ракия.
Причината за това е крайният стадий на дестилацията. Никой котел, колкото и добре да е изработен, няма така наречен степен на делене, която да успее да отдели в оптималната степен метиловият алкохол и по-тежките ферментационни алкохоли, които имат наркотично, нервнопатологично и неврнотоксично деяние “, твърди ученият.
„ Освен метилов алкохол, домашната ракия съдържа и други нездравословни субстанции. Най-проблемното измежду тях е етилацетатът. На метиловия алкохол противоотрова е етиловият.
Тоест, в случай че ти изпиеш 10 мл метанол, следва да умреш, само че в случай че налееш тези 10 мл в едно шише с различен алкохол, даже цялостно с бира, няма да умреш. Етиловият алкохол ще се свърже със съответните дейни центрове, метиловият алкохол няма да може да се включи в метаболизма и посредством бъбреците ще се изхвърли с урината.
Токсичното деяние на метиловия алкохол се свежда до това, че той унищожава очния, слуховия нерв, поразява мозъка и с това се предизвиква гибел. Леталната доза е към 10-ина грама. Но той не е толкоз заплашителен. Проблемен е етилацетатът. Той се получава, тъй като в един миг ферментацията (б. р. – в селски условия) бива изпусната и тя от алкохолна потегля към оцетна “, споделя Ташков.
Когато стартира дестилацията на джибри (б. р. – варене в казана) – на ферментационна маса, в която има оцетна киселина, етиловият алкохол и оцетната киселина се свързват до етилацетат, който е естер (както са мазнините). Той непосредствено отива в черния дроб и нарушава извънредно съществено мастния продан на организма. Това е едно от нещата, които потенцират проблемите при хората с алкохолна цироза. Най-простото решение, което при всеки, даже най-треторазреден производител, се счита за нещо обикновено, е да постави в джибрите някакво количество алкално вещество, примерно сода за самун (сода бикарбонат).
Пропорцията е следната – на 10 кг джибри, 1 пакетче от 100 гр. сода за самун, т.е. – 0.1%. Свързва се с оцетната киселина и става натриев ацетат или калциев ацетат, който е сол и при дестилацията остава в джибрите, не минава с парите в алкохола. След което, при дестилацията, остава единствено етилацетатът, който се е получил в процеса на самата ферментация. Но той е малко и не е в положение да нанесе значими провали върху организма.
Разбира се, надяваме се, че индивидът не пие доста “, споделя експертът.
„ Световната здравна организация споделя, че дневната консумация, изразена като чист етилов алкохол, не би трябвало да е по-голяма от 20 мл. на ден. (б. р. – съгласно лекарските стандарти границата зависи и от тежестта на индивида и др.).
Тоест почти една дребна ракия 40 градуса или една бутилка бира, или 2 чаши вино. Но! Не се прецизира какъв брой дълго може да продължава това – какъв брой години?
Друг любопитен факт е, че в случай че изпиеш 20 гр. чист алкохол, няма да надскочиш 0.5-те промила, които са обект на внимание от страна на законодателя при пътно-транспортно произшествие. Има и алкохолни проби, за които могат да те уволнят от работа “, допълвай той.
„ Много хора не престават да настояват, че домашната ракия, даже да не е сварена по всички правила, им е по-вкусна от купешката. Това е проблем, който се следи и при кафетата у нас.
Българинът харесва кафетата с блудкавия усет. Никъде по света обаче не пият сходни кафета. Това си някаква е наша, локална, балкано-анадолска, отечествено-работническо-селска специфичност.
Навремето, да вземем за пример виетнамските кафета се смятаха за първо качество, тъй като българският държавен стандарт разглеждаше кафетата по качество съгласно наличието на кофеин. Но това не е главното. Едно кафе може да бъде както декофеинизирано, по този начин и изкуствено рекофеинизирано “, приключва Владислав Ташков.
