Научените уроци от разширяването на вятърните и слънчевите технологии от

Научените уроци от разширението на вятърните и слънчевите технологии от скъпа нишова алтернатива до един от най-евтините разновидности за произвеждане на електрическа енергия могат да работят като рамка за продължаващия напредък на енергийния преход и разширението му към нововъзникващите стопански системи. Това е заключението от нов отчет, оповестен тази седмица от Международната организация за възобновима сила (IRENA), стартиран в партньорство с индийското председателство на Г-20, озаглавен. Докладът се концентрира върху нуждата от на ниска цена финансиране в поддръжка на развиването на по-нови технологии за възобновима сила като зелен водород, предпазване на сила и офшорна вятърна сила както в разрастващите се пазарни стопански системи, по този начин и в напредналите към този момент страни на Запада. Още по тематиката 14 май 2023 ВЕИ 26 апр 2023 По-конкретно, евтиният капитал би трябвало да бъде разполагаем в задоволителни количества за всички пазари, без значение от тяхната лична дарба да генерират капитал и рисковете, присъщи на по-слабо развитите стопански системи, разяснява профилираното издание Reneweconomy. Идентифицирайки нуждата от развиване до промишлени равнища на набор от технологии и тяхната търгоска комерсиализация, с цел да се подкрепи по-добре декарбонизацията на световната електрическа мрежа, отчетът акцентира нуждата от разрастване на „ нови и нововъзникващи технологии за възобновима сила, като офшорната вятърна сила “. Именно вятърът в морето има капацитет да се развие и да се конкурира със слънчевата сила и производството на ток от наземни турбини. По същия метод, „ тези технологии, които са нужни, с цел да поддържат интервенциите на мрежата постоянни и надеждни, защото делът на изменчивото възобновимо електричество в енергийния микс се усилва, би трябвало да нарастват последователно “. По-конкретно отчетът изяснява за потребността от инвестиции в системи за предпазване на сила, както и в производството на чист водород. За постигането на тези цели са нужни вложения и мощни политики, с цел да се имитират и ускорят изискванията, които доведоха до конкурентоспособността на разноските на слънчевата и вятърната сила на сушата. Политиките за понижаване на риска би трябвало да работят ръка за ръка с понижен софтуерен риск посредством нововъведения и усъвършенствания и повишен опит на разработчиците, като всички те послужиха за понижаване на цената на капитала за слънчева и наземна вятърна сила досега. Но това не може да бъде единствено площадка за напреднали стопански системи с задоволително капитал, с цел да понижат разноските за нови ВЕИ технологии. Традиционният разбор на риска би трябвало да се развие, с цел да вземат поради по-големите проблеми, породени от нерешените въпроси по изменението на климата. Както се показва в отчета, политиците би трябвало да пренастроят метода, по който проучват риска от нови планове, с цел да включат и риска от безучастие. „ Например какви са рисковете, свързани с оставянето на огромна част от популацията отвън енергийния преход и софтуерното закъснение? Какви са рисковете задачите за стабилно развиване да не бъдат реализирани? “, питат създателите на IRENA. По този метод „ обществените фондове, в това число тези, които текат от световния север към световния юг, би трябвало да играят доста по-голяма роля в оправянето с несъответствието сред рисковете на частните вложители и рисковете за цялата стопанска система от неуспех в енергийния преход. “ „ Достъпът до финансиране в доста нововъзникващи стопански системи и стопански системи с ниски приходи не е задоволителен и постоянно е прекомерно безценен, с цел да се форсира енергийният преход с нужната скорост “, считат създателите на отчета. „ Следователно намаляването на цената на капитала за финансиране на енергийния преход става по-решаващо от всеки път. “ Ето за какво ще бъде нужен на ниска цена капитал за финансиране на планове даже на пазари, които в миналото са били считани за прекомерно „ рискови “, с цел да подсигуряват незабавна и печеливша възвръщаемост. Кредиторите също би трябвало да са подготвени да отпускат по-големи суми, „ намалявайки потребността от по-скъп личен капитал “. Ще са нужни обаче повече от мощна обществена политика и вложения, с цел да се притегли нужното голямо количество частни капитали. Подробен разбор на енергийния преход, оповестен през 2022 година от IRENA, откри, че светът ще би трябвало да влага 131 трилиона щатски $, с цел да реализира пътя за декарбонизация на 1,5°C – към 33 трилиона щатски $ повече, в сравнение с е планувано според актуалните държавни политики. За да се посрещнат тези големи количества вложения, са нужни обществени и частни капитали, които да работят дружно. „ Публичният бранш може също по този начин да ускори ролята си в даването на концесионно финансиране, което оказва помощ за „ натрупването “ на капитал от частния бранш “, се показва още в отчета. „ На този „ разбъркан “ финансов метод за катализиране на институционален капитал в огромни мащаби в посока енергийния преход ще би трябвало да се обърне по-голямо внимание. Целта е да се активизират финансовите запаси, нужни за прехода. “ Необходими са също по този начин непрекъснати вложения в нововъведения, с цел да се поддържа нужното непрекъснато понижаване на разноските в тази посока. Според отчета „ политиките би трябвало да се реалокират на нова предавка, с цел да поддържат ускореното внедряване, производството на веригата за доставки и икономиите от мащаба. А те водят до понижаване на разноските по време на осъществяването на плана. „ Стабилната политическа среда, която включва политики за понижаване на риска на планове, е от решаващо значение за отключването на размера на на ниска цена финансиране, което би понижило в допълнение разноските за произвеждане на електрическа енергия и би подобрило конкурентоспособността на нововъзникващите технологии “, аргументират се от IRENA. Докладът приключва с редица рекомендации към членовете на Г-20 и други страни, които да вземат под внимание, когато вършат своите политики. Пълният отчет можете да