Тристранният съвет не постигна съгласие по проектобюджетите на НЗОК и ДОО за 2023 г.
Националният съвет за тристранно съдействие не реализира единодушие по плановете за бюджет на НЗОК и ДОО за 2023 година, предава Българска телеграфна агенция.
Проектът на НЗОК беше подсилен от синдикалните организации, само че част от работодателските организации не показаха поддръжката си.
Проектът планува бюджетът на НЗОК за 2023 година да бъде 7 027 213,6 хиляди лева
За първична извънболнична здравна помощ се плануват близо 445 млн.лв., за профилирана извънболнична здравна помощ – 447 млн. лева, за дентална помощ – 265 млн. лева, за болнична помощ – 3 269 млн. лева, за медико-диагностични действия – 175 млн. лева, за медикаменти, медицински произведения и диетични храни – 1 692 млн. лева и други, сподели и.д. шефът на НЗОК доктор Йорданка Пенкова.
За тази година нарастването на средствата в бюджета е близо 900 млн.лв, уточни още тя. В приходната част има растежи, съобразени с нарасналата минимална работна заплата и с нарасналите праговете за обезпечаване. В разходната част най-голямо е нарастването в здравноосигурителните заплащания - над 6 млрд.лв., което е с 821 млн повече, сподели още Пенкова.
Има понижение на средствата - с 30 млн.лв., за медико-диагностичните действия, което е поради отпадналата нужда от проучвания за коронавирусна зараза, изясни доктор Пенкова и означи, че все пак плануваните средства са повече спрямо касовото осъществяване за 2022 година По думите ѝ в частта за медико-диагностични проучвания през предходната година са останали 60 млн.лв. неусвоени.
Председателят на Надзорния съвет на НЗОК Момчил Мавров сподели, че има значителен растеж в средствата, планувани за медицински произведения, който е с 26 млн.лв. повече. Мотивите за нарастването на разноските за първична здравна помощ са свързани с новите действия и размери, които следва да се заплащат в региона на детското опазване на здравето и за диспансерни и профилактични прегледи.
Предвижда се обезпечаване на спомагателни средства и за работещите в труднодостъпни и отдалечени места, добави той. Предстои рамковото договаряне за лечебните заведения и вероятно договаряне на нови цени и размери в болничната помощ, които да бъдат настоящи и да покриват потребностите, изключително в региона на детското опазване на здравето, където се чака повишение на цената на клиничните пътеки, добави Мавров.
Добрин Иванов от Асоциацията на индустриални капитал в България уточни, че организацията се въздържа от поддръжка на плана на бюджет, като се стимулира с това, че в плана се резервира съотношението на разходната част на бюджета с предходните години. Здравноосигурителният модел е сбъркан, защото акцентът на здравноосигурителната система се слага върху лекуването на скъпоструващи болести със скъпи медикаменти, вместо да се акцентира на профилактиката и предварителната защита. Винаги сме препоръчвали да се покачат средствата за профилактика, добави той.
Иванов добави, че от асоциацията упорстват да се вкарат интелигентни решения за надзор.
Станислав Попдончев от Българска стопанска камара уточни, че действителният растеж по отношение на осъществяването е към 600 млн. лева На експертно равнище подкрепихме плана, само че имаме запаси и не можем да подкрепим бюджета на този стадий поради неналичието на политики, добави той.
По думите му с предложенията не се трансформира философията на бюджета. Публичните разноски са към 4.6 на 100 от Брутния вътрешен артикул, разноските за директни заплащания от пациентите са два пъти по-високи спрямо тези в Европейски Съюз. За предходната година разноските за медикаменти за сметка на популацията надвишават 3 млрд лева Вноските от страна на страната са не повече от 60 лева, а бизнесът внася 120 лева, сподели още той. Поради липса на политики и опазване на практики, които деформират системата, се въздържаме от поддръжка, уточни Попдончев.
Цветан Симеонов, представител на Българската търговско-промишлена палата, означи, че са склонни да поддържат оферти план, само че имат забележки, свързани с нуждата от усилване на контрола върху изразходването на средствата.
Свилена Димитрова от Конфедерацията на работодателите и индустриалците в България сподели, че поддържат мнението на работодателските организации, които показват паника от неналичието на качествена смяна в метода на обмисляне на бюджета и прикани страната да постави старания да внася цялостния размер на дължимите здравни осигуровки за групите лица, които обезпечава. С оглед на изискванията, в които се намираме и служебно държавно управление, което поставя старания да има баланс в страната, мнението ни е да подкрепим бюджета, добави тя. По думите ѝ провокациите пред този бюджет са огромни.
От Съюза за стопанска самодейност на жителите показаха поддръжката си за плана на бюджет. От КНСБ и от КТ „ Подкрепа “ също показаха поддръжка към плана за бюджет, само че Валери Апостолов от КТ„ Подкрепа “ изрази сдържаност от страна на синдиката във връзка с разноските за хонорари на медиците. По думите му за тях ще останат малко над 5 млн.лв, което ще стигне за не повече от седем % нарастване, а от синдиката желаят да има най-малко 15 % повече.
Служебният вицепремиер и обществен министър Лазар Лазаров заключи, че НСТС не е постигнал единодушие по проектобюджета на ДОО. Той уточни обаче, че Министерството на труда и обществената политика поддържа импортирания законопроект.
Освен нарастване на междинната пенсия, вследствие на плануваните дейности през тази година, има една по-висока степен на обществена отбрана в границите на тази обществено осигурителна система, разяснява Лазаров.
След него шефът на Националния застрахователен институт (НОИ) Ивайло Иванов очерта главните акценти в плана.
Включените в законопроекта бюджетни индикатори са разчетени за цялата календарна година, каквото е условието при съставянето на бюджетните закони, уточни той. И осведоми, че в приходите в бюджета са заложени над 11 милиарда лв., а разноските ще надвишават 21 милиарда и 794 милиона лв., като в общите разноски преобладават тези за пенсии.
Предвижда се от 1 юли тази година да бъдат увеличени минималният застрахователен приход за самоосигуряващите се лица, за записаните аграрни стопани и тютюнопроизводителите, съобщи Иванов.
Очакванията са, че броят на пенсионерите ще продължи да понижава. Средномесечният брой на пенсионерите за 2023 година ще намалее до към 2 милиона 26 хиляди и 300 пенсионери, уточни също шефът на Национален осигурителен институт.
В проектобюджета на ДОО е заложено още пенсиите за трудова активност, отпуснати до края на предходната година, да бъдат осъвременени с 12 на 100 от 1 юли 2023 година Максималният размер на пенсиите се резервира на 3 400 лева през цялата година. Средната пенсия се чака да нарасне с 16,7 на 100 и се чака да доближи 788 лв..
Добрин Иванов съобщи, че Асоциацията на индустриалния капитал в България (АИКБ) не поддържа оферти план. Сред нещата, с които АИКБ не е съгласна, е това, че делът на приходите от пенсиите се усилва за сметка на прихода от пенсии. Иванов уточни, че междинната пенсия се чака да нарасне с 16,7%. АИКБ не поддържа и три дни болничен да са за сметка на работодателя.
АИКБ счита, че политическите партии, водени от политически популизъм и търсейки бърза и директна политическа електорална полза, започнаха дейности, с които унищожиха пенсионноосигурителния модел, разяснява още Иванов.
От БСК се въздържат от поддръжка на законопроекта за бюджет на ДОО. Станислав Попдончев означи като проблем внезапното увеличение на недостига в публичното обезпечаване. От Българската търговско-промишлена палата (БТПП) кардинално поддържат проектобюджета, сподели ръководителят на БТПП Цветан Симеонов, като уточни, че са дали оферти. От Конфедерацията на работодателите и индустриалците в България (КРИБ) също се въздържат, а от Съюза за стопанската самодейност дадоха кардинална поддръжка.
По думите на Ася Гонева Конфедерацията на самостоятелните синдикати в България (КНСБ) счита, че служебното държавно управление има всичките пълномощия на постоянно такова във връзка с подготвянето на бюджет. Подкрепяме, по изключение, тази година нарастването на пенсиите да мине единствено по така наречен швейцарско предписание, уточни Гонева.
При изискване че бъдат направени две промени в плана преди внасянето му в Народното събрание, ще имате поддръжката на КНСБ - повишение на минималното обезщетение за безработица и повишение на оптималния застрахователен приход, съобщи тя.
Валери Апостолов от КТ „ Подкрепа “ също показа възраженията по плана, които са повода синдикатът да не поддържа проектобюджета на ДОО. Четейки плана, не виждаме в него съществени параметрични промени. В него само е изчислен размерът на разноските по сегадействащите правила, като се изключи пенсиите, които ще бъдат осъвременени по силата на Кодекса за обществено обезпечаване, означи той. И акцентира, че всички останали компенсации остават на равнищата на 2022 година
