140 г. БЧК изпълнява най-хуманната мисия - облекчава страдания, закриля здравето, спасява живот
Националният съвет на БЧК издаде книга във връзка юбилея на организацията: “Сто и четиридесет години Български червен кръст ”. В 52 тематики хронологически и проблематично е показано развиването и постигнатото в другите сфери на активност от основаването до наши дни.
Направено е оригинално, със силно въздействащ ефект чрез документи, фотографии, изображения и символи на организацията, съпътствано със съответен научен текст. Мисията на Червения кръст е да подкрепя изпадналите в бедствени и кризисни ситуации и особено най-уязвимите; да допринася за облекчаване и предотвратяване на страданието чрез обучение и дейности в полза на обществото; за облекчаване и предотвратяване на страданието във всичките му форми; закрила на здравето и живота; осигуряване на уважение към човешката личност. БЧК е част от международното червенокръстко движение, с което го свързват преди всичко принципите и международната червенокръстка солидарност.
Митрополит Серафим, председател на първото българско червенокръстко дружество, основано на 25 октомври 1878 г. в Сливен
Каузата обединява тези, които не приемат мизерията, бедността, насилието
Той олицетворява вяра и надежда. Доброволността е важен принцип. Радостно е, че доброволците сред младите хора стават все повече. Книгата разказва за многото добри дела, свързани с името, принципите и подходите на организацията, всеотдайността на членовете, доброволците, съмишлениците, симпатизантите, с подкрепата на българските хора и международното червенокръстко движение.
През 1876 г. жестоките репресии срещу участниците в Априлското въстание принуждават много хора да напуснат родните места и да търсят спасение в други селища.
Д-р Димитър Павлович в Свищов превръща дома си във временна болница,
в която настанява и лекува ранените и болни бежанци. През следващите години той свързва съдбата си трайно с Червения кръст, първи председател е на софийския клон на организацията, доброволец във войната 1885-1886 г. Неговият брат, изтъкнатият художник Николай Павлович, рисува портрета на доктора. Вдъхновен от хуманизма и родолюбието му, той също участва като доброволец в Сръбско-българската война.
Вляво - портрет на д-р Димитър Павлович, известен с помощта, оказвана на бежанци, търсещи спасение от репресиите след Априлското въстание 1876 г. Впоследствие свързан с българското дружество на " Червения кръст ". Вдясно - Петко Р. Славейков, главен инспектор на " Червения кръст " на бойното поле по време на Сръбско-българската война, 1885 - 1886 г.
Сред гръмкия успех на българската армия в тази война се срещаме с още една обаятелна личност, отстоявала с успех каузата на ЧК. Народният поет
Петко Славейков е назначен за главен инспектор на Червения кръст на бойното поле
Както сам признава, “до този момент малко познавах Червения кръст”. Но верен на хуманизма и дълга, той се отдава изцяло на поверената му задача. Развива огромна дейност по всички фронтове. Организирани са превързочни и подкрепящи пунктове по възловите точки за извеждане на ранените, откъдето се транспортират до лечебните заведения. В болничното дело се осъществяват сериозни организационни мерки с оглед обслужване на ранените от фронтовете. Откриват се нови болници. Българското дружество Червен кръст показва още, че е запознато и спазва Женевската конвенция, приета от страната през 1884 г., с чието приложение се сблъсква за първи път.
Измежду многото добри дела на организацията е създаването и поддържането на болница “Червен кръст”. Откритото от дружеството през 1900 г. училище за милосърдни сестри се нуждае от учебна практическа база за постоянно ползване. В спешен порядък се предоставя и приспособява стара постройка, ползвана за склад, побираща 6 легла. Изненадващо, въпреки ограничените възможности на малкото помещение, обучението се оказва резултатно. Общото събрание одобрява идеята за изграждане на съвременна, за своето време, болница и отпуска средства. Открита е през 1909 г. Разполага с необходимите кабинети, лаборатория, хирургическо и вътрешно отделение. От 60-те легла пет се предвиждат за бедни пациенти. Болничният прием е на достъпни цени.
Амбулаторните прегледи за бедните са безплатни
Болницата е популярна и със своите много добри специалисти. През 1912-1914 г. лекува основно ранени и болни, участвали в Балканските войни: болнично 1820 деца и амбулаторно 9097 деца, включително и граждани. Нейният капацитет постепенно се увеличава до 100 легла и с този брой я поема нейният приемник - Институтът за бърза медицинска помощ “Н. И. Пирогов”. Тези и многото други, представени в книгата събития, дават самочувствие, предизвикват вдъхновение, стимулират към още по-голяма активност за каузата на благородната червенокръстка идея. “Застанали сме с гордо вдигната глава от извървения път през изминалите 140 години”, обобщи председателят на БЧК акад. Христо Григоров по време на тържеството в НТ “Иван Вазов” в присъствието на президента Румен Радев, високи чуждестранни гости и представители на българската общественост.
Надка К. МИЛАНОВА, з.д. на БЧК
Направено е оригинално, със силно въздействащ ефект чрез документи, фотографии, изображения и символи на организацията, съпътствано със съответен научен текст. Мисията на Червения кръст е да подкрепя изпадналите в бедствени и кризисни ситуации и особено най-уязвимите; да допринася за облекчаване и предотвратяване на страданието чрез обучение и дейности в полза на обществото; за облекчаване и предотвратяване на страданието във всичките му форми; закрила на здравето и живота; осигуряване на уважение към човешката личност. БЧК е част от международното червенокръстко движение, с което го свързват преди всичко принципите и международната червенокръстка солидарност.
Митрополит Серафим, председател на първото българско червенокръстко дружество, основано на 25 октомври 1878 г. в Сливен
Каузата обединява тези, които не приемат мизерията, бедността, насилието
Той олицетворява вяра и надежда. Доброволността е важен принцип. Радостно е, че доброволците сред младите хора стават все повече. Книгата разказва за многото добри дела, свързани с името, принципите и подходите на организацията, всеотдайността на членовете, доброволците, съмишлениците, симпатизантите, с подкрепата на българските хора и международното червенокръстко движение.
През 1876 г. жестоките репресии срещу участниците в Априлското въстание принуждават много хора да напуснат родните места и да търсят спасение в други селища.
Д-р Димитър Павлович в Свищов превръща дома си във временна болница,
в която настанява и лекува ранените и болни бежанци. През следващите години той свързва съдбата си трайно с Червения кръст, първи председател е на софийския клон на организацията, доброволец във войната 1885-1886 г. Неговият брат, изтъкнатият художник Николай Павлович, рисува портрета на доктора. Вдъхновен от хуманизма и родолюбието му, той също участва като доброволец в Сръбско-българската война.
Вляво - портрет на д-р Димитър Павлович, известен с помощта, оказвана на бежанци, търсещи спасение от репресиите след Априлското въстание 1876 г. Впоследствие свързан с българското дружество на " Червения кръст ". Вдясно - Петко Р. Славейков, главен инспектор на " Червения кръст " на бойното поле по време на Сръбско-българската война, 1885 - 1886 г.
Сред гръмкия успех на българската армия в тази война се срещаме с още една обаятелна личност, отстоявала с успех каузата на ЧК. Народният поет
Петко Славейков е назначен за главен инспектор на Червения кръст на бойното поле
Както сам признава, “до този момент малко познавах Червения кръст”. Но верен на хуманизма и дълга, той се отдава изцяло на поверената му задача. Развива огромна дейност по всички фронтове. Организирани са превързочни и подкрепящи пунктове по възловите точки за извеждане на ранените, откъдето се транспортират до лечебните заведения. В болничното дело се осъществяват сериозни организационни мерки с оглед обслужване на ранените от фронтовете. Откриват се нови болници. Българското дружество Червен кръст показва още, че е запознато и спазва Женевската конвенция, приета от страната през 1884 г., с чието приложение се сблъсква за първи път.
Измежду многото добри дела на организацията е създаването и поддържането на болница “Червен кръст”. Откритото от дружеството през 1900 г. училище за милосърдни сестри се нуждае от учебна практическа база за постоянно ползване. В спешен порядък се предоставя и приспособява стара постройка, ползвана за склад, побираща 6 легла. Изненадващо, въпреки ограничените възможности на малкото помещение, обучението се оказва резултатно. Общото събрание одобрява идеята за изграждане на съвременна, за своето време, болница и отпуска средства. Открита е през 1909 г. Разполага с необходимите кабинети, лаборатория, хирургическо и вътрешно отделение. От 60-те легла пет се предвиждат за бедни пациенти. Болничният прием е на достъпни цени.
Амбулаторните прегледи за бедните са безплатни
Болницата е популярна и със своите много добри специалисти. През 1912-1914 г. лекува основно ранени и болни, участвали в Балканските войни: болнично 1820 деца и амбулаторно 9097 деца, включително и граждани. Нейният капацитет постепенно се увеличава до 100 легла и с този брой я поема нейният приемник - Институтът за бърза медицинска помощ “Н. И. Пирогов”. Тези и многото други, представени в книгата събития, дават самочувствие, предизвикват вдъхновение, стимулират към още по-голяма активност за каузата на благородната червенокръстка идея. “Застанали сме с гордо вдигната глава от извървения път през изминалите 140 години”, обобщи председателят на БЧК акад. Христо Григоров по време на тържеството в НТ “Иван Вазов” в присъствието на президента Румен Радев, високи чуждестранни гости и представители на българската общественост.
Надка К. МИЛАНОВА, з.д. на БЧК
Източник: blitz.bg
КОМЕНТАРИ