Историк: 24 май е един от дните, които българите припознават за важни
Националният празник не е някаква даденост. Не е значимо коя дата ще решим да бъде, а какво ще се опитаме да разкажем посредством нея и какво бъдеще ще си начертаем. Това сподели историкът Димитър Атанасов в предаването " Денят на фокус “ на " Фокус “.
Той изясни, че в историята на националните празници на огромна част от страните по света има придвижване от едни дати към други, от един вид отбелязвания към други, според от това какъв е режимът, който е на власт, и какъв е публичният план, който той привижда като значим в дадената обстановка. Румънският народен празник да вземем за пример е обвързван с присъединението към територията й на Трансилвания, Банат, Южна Буковина и част от Молдова. Това се случва на 1 декември 1918 година, изясни историкът.
Националният празник на Сърбия също има своята история. В избран интервал от време след Първата международна война Сърбия приема за народен празник деня на Косовската борба. " Важно е да отбележим, че в сръбското мислене на националните празници господства концепцията, че държавността би трябвало да се свърже с първия ентусиазъм, с първия порив, който би следвало генеалогически да бъде доведен до обновяването на сръбската държавност. Избухването на първото сръбско на 15 февруари 1804 година се гледа като такова събитие. Преди това доминира Денят на републиката, на който антифашисткото заседание за национално избавление на Югославия прави свое съвещание и взема решение какъв ще бъде генетичният код на бъдещата страна “, изясни Димитър Атанасов.
През 1990 година българското държавно управление прави избор 3 март да стане народен празник. От 1981 до 1990 година денят се отбелязва като дата, на която се е възкачил на престола цар Освободител. Но това не е националният празник, акцентира историкът.
Зад датата 3 март стоят и събития, които не са свързани с България, уточни Димитър Атанасов. На 3 март 1855 година цар Александър ІІ се възкачва на престола в Русия. На тази дата през 1861 година той афишира своя едикт за анулация на крепостничеството. " През 1878 година, още веднъж по негово категорично гледище, договорът сред Османската и Руската империя в Сан Стефано е подписан точно на тази дата, на която той се възкачва на престола. Той се пробва да направи деня на възкачването си значителен в доста по-голям мащаб. Това не е освободителен акт за българската страна. Много по-голямо е смисъла му в границите на Руската империя през тези години на ръководството на владетеля “, изясни историкът.
Зад всяка от дискутираните вероятни дати стои някакъв роман за съответно събитие, означи Атанасов. " Това не са просто дни в календара. Ние реализираме единодушие към това дали денят, в който българската нация да се припознае, да бъде ден, обвързван с въстание, дали да бъде ден, обвързван със законодателен акт, дали ден, в чиято основа лежи някакво културно събитие. Денят на Светите братя Кирил и Методий е един от дните, които българите припознават за значими. Първото документирано празнуване на 24 май е обвързвано с активността на школското дело и Найден Геров през 1851 година Ако ние решим да бъдем културна нация и да се припознаем към буквите, то 24 май би трябвало да бъде лишен от един куп идеологически наличия, част от тях натрупали се от късния ХVІІІ век до през днешния ден и свързани с монопола на Русия и Съюз на съветските социалистически републики върху славянската концепция. Много по-важно е какъв роман стои зад празника и какви желаеме да се забележим на следващия ден. Ако желаеме да се забележим като хора на законността, за какво да не е 16 април – Деня на Търновската конституция? Ако желаем борческият код да продължи да надвива, за какво да не е 20 април – Деня на експлоадирането на Априлското въстание? “, съобщи историкът.
Той изясни, че в историята на националните празници на огромна част от страните по света има придвижване от едни дати към други, от един вид отбелязвания към други, според от това какъв е режимът, който е на власт, и какъв е публичният план, който той привижда като значим в дадената обстановка. Румънският народен празник да вземем за пример е обвързван с присъединението към територията й на Трансилвания, Банат, Южна Буковина и част от Молдова. Това се случва на 1 декември 1918 година, изясни историкът.
Националният празник на Сърбия също има своята история. В избран интервал от време след Първата международна война Сърбия приема за народен празник деня на Косовската борба. " Важно е да отбележим, че в сръбското мислене на националните празници господства концепцията, че държавността би трябвало да се свърже с първия ентусиазъм, с първия порив, който би следвало генеалогически да бъде доведен до обновяването на сръбската държавност. Избухването на първото сръбско на 15 февруари 1804 година се гледа като такова събитие. Преди това доминира Денят на републиката, на който антифашисткото заседание за национално избавление на Югославия прави свое съвещание и взема решение какъв ще бъде генетичният код на бъдещата страна “, изясни Димитър Атанасов.
През 1990 година българското държавно управление прави избор 3 март да стане народен празник. От 1981 до 1990 година денят се отбелязва като дата, на която се е възкачил на престола цар Освободител. Но това не е националният празник, акцентира историкът.
Зад датата 3 март стоят и събития, които не са свързани с България, уточни Димитър Атанасов. На 3 март 1855 година цар Александър ІІ се възкачва на престола в Русия. На тази дата през 1861 година той афишира своя едикт за анулация на крепостничеството. " През 1878 година, още веднъж по негово категорично гледище, договорът сред Османската и Руската империя в Сан Стефано е подписан точно на тази дата, на която той се възкачва на престола. Той се пробва да направи деня на възкачването си значителен в доста по-голям мащаб. Това не е освободителен акт за българската страна. Много по-голямо е смисъла му в границите на Руската империя през тези години на ръководството на владетеля “, изясни историкът.
Зад всяка от дискутираните вероятни дати стои някакъв роман за съответно събитие, означи Атанасов. " Това не са просто дни в календара. Ние реализираме единодушие към това дали денят, в който българската нация да се припознае, да бъде ден, обвързван с въстание, дали да бъде ден, обвързван със законодателен акт, дали ден, в чиято основа лежи някакво културно събитие. Денят на Светите братя Кирил и Методий е един от дните, които българите припознават за значими. Първото документирано празнуване на 24 май е обвързвано с активността на школското дело и Найден Геров през 1851 година Ако ние решим да бъдем културна нация и да се припознаем към буквите, то 24 май би трябвало да бъде лишен от един куп идеологически наличия, част от тях натрупали се от късния ХVІІІ век до през днешния ден и свързани с монопола на Русия и Съюз на съветските социалистически републики върху славянската концепция. Много по-важно е какъв роман стои зад празника и какви желаеме да се забележим на следващия ден. Ако желаеме да се забележим като хора на законността, за какво да не е 16 април – Деня на Търновската конституция? Ако желаем борческият код да продължи да надвива, за какво да не е 20 април – Деня на експлоадирането на Априлското въстание? “, съобщи историкът.
Източник: varna24.bg
КОМЕНТАРИ