Ямбол чества Националния празник на Република България
Националният празник на Република България – 3 март, беше маркиран с тържествена гала, проведена от Община Ямбол. На празника участваха представители на локалната власт, народни представители, началникът на Гарнизон Ямбол, командири на военни формирования, представителни елементи на Ямболския гарнизон, патриотични организации, жители.
„ Длъжни сме да помним и да не се отхвърляме от нашата история, да не забравяме тези дни, носещи дух на национализъм.
В актуалния свят на гражданското общество би трябвало да имаме положителни връзки с всички нации и сами да избираме, по кой път да вървим, да не разрешаваме някой различен да взема решение вместо нас. Ние сме потвърдили, че имаме мнение, което постоянно е било правилно и поредно.
Но най-важното!Успехът идва с обединяването. Благодарение на общите ни старания ставаме по-силни и по-добри. Пожелавам Ви мир, здраве и сили да вървим напред дружно!Да бъдем почтени българи и не забравяме тези, от които сме получили помощ и тези, които единствено са ни дали обещание такава.
Защото ненадминатият по подвиг и великолепие българин Васил Левски е споделил – „ Дела трябват, а не думи! “ “, съобщи в словото си кметът на Ямбол Валентин Ревански. Благодарствен молебен отслужи Негово Високопреподобие архимандрит Димитрий.
Церемоният продължи с тържествено шествие до мястото на поклонение пред паметта на героите - паметника на починалите за националното ни Освобождение, където бяха поднесени венци и цветя на благодарност. Архимандрит Димитрий отслужи заупокойна молитва в памет на героите, починали за свободата на България.
Празничната стратегия по отбелязването на 142-ата годишнина от Освобождението на България от турско иго продължи с лекция в Музея на бойната популярност, отдадена на 160 години от рождението на военачалник от пехотата Стилиян Ковачев - „ Човекът, личността, военачалникът “.
Стилиян Георгиев Ковачев е един от най-изявените ямболци. Той е роден на 26 февруари 1860 година в Ямбол в Каргона. Ученик на даскал Атанас Кожухаров, Ковачев е разгорещен патриот и един от най-младите участници в Априлското въстание. Председателят на Ямболския революционен комитет Георги Дражев прави оценка качествата на 16-годишния юноша и го назначава за собствен асистент.
След Освобождението Ковачев постъпва в Команда на волноопределющите се в Пловдив, а по-късно във Военното учебно заведение в София и е от първия випуск офицери на Българската войска. Учи и в Николаевското военноинженерно учебно заведение в Петербург, Русия.
Участва в Съединението и в Сръбско-българската война като пълководец на Трета хасковска тайфа.
В началото на Балканската война е командващ на Втора пехотна тракийска дивизия и на Родопския отряд. След това командва Четвърта войска. В началото на Междусъюзническата война за малко е назначен за боен министър, само че остава пълководец на Четвърта войска. Поради противоречие с политиката на цар Фердинанд е освободен.
След включването на България в Първата международна война Стилиян Ковачев е мобилизиран в щаба на 2-ра дивизионна област, а от 1916 е шеф на Главното тилово ръководство на армията. На 15 август 1917 година е създаден в чин генерал-лейтенант. През 1918 година отхвърля да взе участие в потушаването на Войнишкото въстание. След войната дефинитивно се уволнява от армията.
На 6 май 1936 година е създаден в чин военачалник от пехотата.
Стилиян Ковачев почива в София на 11 юли 1939 година.
Генерал Ковачев е притежател на редица български, съветски, австро-унгарски, черногорски и румънски ордени.
„ Длъжни сме да помним и да не се отхвърляме от нашата история, да не забравяме тези дни, носещи дух на национализъм.
В актуалния свят на гражданското общество би трябвало да имаме положителни връзки с всички нации и сами да избираме, по кой път да вървим, да не разрешаваме някой различен да взема решение вместо нас. Ние сме потвърдили, че имаме мнение, което постоянно е било правилно и поредно.
Но най-важното!Успехът идва с обединяването. Благодарение на общите ни старания ставаме по-силни и по-добри. Пожелавам Ви мир, здраве и сили да вървим напред дружно!Да бъдем почтени българи и не забравяме тези, от които сме получили помощ и тези, които единствено са ни дали обещание такава.
Защото ненадминатият по подвиг и великолепие българин Васил Левски е споделил – „ Дела трябват, а не думи! “ “, съобщи в словото си кметът на Ямбол Валентин Ревански. Благодарствен молебен отслужи Негово Високопреподобие архимандрит Димитрий.
Церемоният продължи с тържествено шествие до мястото на поклонение пред паметта на героите - паметника на починалите за националното ни Освобождение, където бяха поднесени венци и цветя на благодарност. Архимандрит Димитрий отслужи заупокойна молитва в памет на героите, починали за свободата на България.
Празничната стратегия по отбелязването на 142-ата годишнина от Освобождението на България от турско иго продължи с лекция в Музея на бойната популярност, отдадена на 160 години от рождението на военачалник от пехотата Стилиян Ковачев - „ Човекът, личността, военачалникът “.
Стилиян Георгиев Ковачев е един от най-изявените ямболци. Той е роден на 26 февруари 1860 година в Ямбол в Каргона. Ученик на даскал Атанас Кожухаров, Ковачев е разгорещен патриот и един от най-младите участници в Априлското въстание. Председателят на Ямболския революционен комитет Георги Дражев прави оценка качествата на 16-годишния юноша и го назначава за собствен асистент.
След Освобождението Ковачев постъпва в Команда на волноопределющите се в Пловдив, а по-късно във Военното учебно заведение в София и е от първия випуск офицери на Българската войска. Учи и в Николаевското военноинженерно учебно заведение в Петербург, Русия.
Участва в Съединението и в Сръбско-българската война като пълководец на Трета хасковска тайфа.
В началото на Балканската война е командващ на Втора пехотна тракийска дивизия и на Родопския отряд. След това командва Четвърта войска. В началото на Междусъюзническата война за малко е назначен за боен министър, само че остава пълководец на Четвърта войска. Поради противоречие с политиката на цар Фердинанд е освободен.
След включването на България в Първата международна война Стилиян Ковачев е мобилизиран в щаба на 2-ра дивизионна област, а от 1916 е шеф на Главното тилово ръководство на армията. На 15 август 1917 година е създаден в чин генерал-лейтенант. През 1918 година отхвърля да взе участие в потушаването на Войнишкото въстание. След войната дефинитивно се уволнява от армията.
На 6 май 1936 година е създаден в чин военачалник от пехотата.
Стилиян Ковачев почива в София на 11 юли 1939 година.
Генерал Ковачев е притежател на редица български, съветски, австро-унгарски, черногорски и румънски ордени.
Източник: cross.bg
КОМЕНТАРИ