На Националния празник пожертваха Национален парк „Пирин“
Националният празник 3 март и почивните дни към него бяха употребявани от служебното държавно управление, с цел да пожертва Национален парк „ Пирин “, сигнализира Коалиция от неправителствени организации и цивилен групи „ За да остане природа в България “. С две изненадващи решения в навечерието на празника служебният министър на околната среда и водите Ирина Костова направи сериозна крачка към застрояването на планината.
На 1 март Костова се разпореди, че няма потребност от екологична оценка за плана за нов проект за ръководство на националния парк.
Освен че е неуместно документът, който дефинира бъдещето на един от трите национални парка в България, да не бъде подложен на такава оценка, това решение е в прорез със законите на страната. В глава шеста на Закона за запазване на околната среда и в член 31 от Закона за биологичното разнообразие ясно се показва по кое време екологична оценка е нужна.
Въпреки това Министерството взема решение, че не би трябвало да се прави оценка, защото „ няма възможност да се окаже доста негативно влияние върху околната среда и човешкото здраве “.
Дали това е по този начин, в случай, че проектопланът разрешава строителство върху 12,5 пъти по-голяма повърхност от досегашната и сечи в горите върху 60% от площта на парка?
Нещо повече, Министерството на околната среда и водите потъпка решението на Комитета за международното завещание на ЮНЕСКО от лятото на предходната година. На годишното си съвещание в Истанбул, Комитетът недвусмислено одобри, че новият проект за Пирин наложително би трябвало да бъде подложен и на екологична оценка, и на оценка за съгласуемост със задачите на Натура 2000.
За да е още по-абсурдна обстановката, на 2 март, в края на последния работен ден, министър Костова подписа ново решение, предвиждащо авансово осъществяване на личното ѝ решение от предния ден. А тази стъпка цели да отнеме опциите за изява на гражданско мнение и на самостоятелна институция като съда.
Костова се стимулира, че е нужно решението ѝ за липса на нужда от екологична оценка да влезе в действие оптимално бързо „ за отбрана на изключително значими държавни и публични ползи и обезпечаване живота или здравето на жителите “.
