Неописуем кошмар: Хората с пари в частни фондове могат да нямат пожизнена пенсия
Натрупаните пари на множеството обезпечени в частните универсални пенсионни фондове не стигат за приемане на пожизнена пенсия, написа Труд бг.
Изплащаните втори пенсии от универсалните фондове са в размер приблизително на 227 лева, демонстрират данни на Комисията за финансов контрол (КФН). Но прекомерно малко хора могат да се похвалят, че взимат пожизнена втора пенсия.
Хората, получаващи заплащания от частните фондовете, към края на септември са 18 449, демонстрират данните на КФН.
Това са хората, осигурявали се в универсалните пенсионни фондове и навършили пенсионна възраст. От тях единствено 2174 души, или близо 11,8%, взимат пожизнени пенсии.
Останалите 16 275 души, или близо 9 от всеки 10 обезпечени, ще получат парите си на разсрочени заплащания. Техните пари в частните универсални фондове не са задоволителни за погашение на пожизнена пенсия и стигат единствено за няколко месеца или години.
Причините за това са доста, а измежду тях са – ниските заплати, на които са осигурявани; периодическите рецесии, които смъкват доходността от ръководство на парите на осигурените; ниската вноска за втора пенсия от 5% и таксите, които събират фондовете.
За първите девет месеца на годината от фондовете са изплатени 3,12 млн. лева за пожизнени пенсии, 47,855 млн. лева за разсрочено погашение на суми на обезпечените и 186 хиляди лева на наследници на пенсионери и хора, получавали разсрочени заплащания.
Средният размер на изплатените пенсии през деветмесечието на 2023 година е 227,13 лева, а междинният размер на разсроченото заплащане е 407,02 лева
Данните на КФН демонстрират, че преобладаващата част от хората взимат насъбраните средства по персоналните им партиди на разсрочено заплащане, а няма да разчитат на пожизнена пенсия.
След като парите от частния фонд свършат, те ще би трябвало да живеят единствено с парите от държавната пенсия. Но тяхната държавна пенсия е понижена с към 10%, тъй като са обезпечавани и в частен фонд, въпреки че насъбраните пари не стигат, с цел да ги получават пожизнено.
В съпоставяне с първите девет месеца на 2022 година междинният размер на изплатените пенсии през актуалната година се усилва с 16,62 лева, или със 7,90%, а междинният размер на разсроченото заплащане се усилва с 65,48 лева, или с 19,17 на 100. Причините за това са няколко.
От една страна, когато човек излезе в пенсия по-късно, получава по-голяма пенсия, тъй като се е осигурявал по-дълго върху по-голяма сума.
Освен това с нарастването на минималната пенсия нарастват и сумите, които могат да получават хората разсрочено, въпреки, че по този начин ще взимат парите доста по-кратко време.
Но опитът на пенсионните фондове до момента демонстрира, че множеството хора с разсрочено заплащане желаят за вземат парите си за къс интервал от време, с цел да не се обезценят, в случай че взимат по-малки суми по-продължително.
Право на пожизнена втора пенсия имат хората, които при пенсиониране имат задоволително насъбрани пари в повсеместен фонд, тъй че до края на живота си да получават най-малко по 15% от минималната пенсия.
От 1 юли предходната година минималната пенсия беше увеличена от 370 лева на 467 лева, а от 1 юли 2023 година беше нараснала на 523,04 лева
Това значи, че до 1 юли 2022 година за приемане на пожизнена пенсия обезпечените е трябвало да имат насъбрани пари, задоволителни, с цел да взимат пожизнено по 55,5 лева на месец. От 1 юли 2022 година до 1 юли 2023 година минималният размер на новите пожизнени пенсии е повишен на 70 лева В момента, с цел да получи човек пожизнена пенсия, би трябвало да има задоволително насъбрани пари, с цел да получава най-малко по 78,50 лева на месец.
Осигурените в повсеместен пенсионен фонд, които при пенсиониране нямат задоволително насъбрани пари за пожизнена пенсия, взимат средствата си или вкупом или разсрочено, гласят текстове от Кодекса за обществено обезпечаване.
Ако насъбраните пари са повече от трикратния размер на минималната пенсия, ги изплащат разсрочено, а в случай че са по-малко – еднократно.
Размерът на ежемесечните пенсии при разсрочено заплащане не може да бъде по-голям от минималната пенсия към датата на отпущането им и по-малък от 15 на 100 от минималната пенсия.
Повечето хора желаят да вземат парите си на по-големи месечни заплащания, които да получават за по-кратък период, вместо да взимат минималната допустима сума по-дълго време.
От оповестените от КФН данни не излиза наяве какъв е междинният период, през който излезлите в пенсия хора ще получават разсрочено парите си. Но в множеството случаи обезпечените ще взимат втора пенсия под формата на разсрочени заплащания от една до три години. След това парите за втора пенсия свършват и хората ще могат да разчитат единствено на държавната пенсия.
Средният размер на средствата на обезпечените в повсеместен фонд стигат, с цел да получават минималната държавна пенсия в продължение на година.
Средният размер на насъбраните пари на обезпечените в универсални пенсионни фондове към края на септември е 6141 лева, демонстрират данни на КФН. Тук влизат единствено данни за хора, за които през последните 12 месеца е постъпила най-малко една осигурителна вноска.
Тоест изключени са хора, които са емигрирали и изобщо не разчитат на българска пенсия, както и сезонни служащи от чужбина, които през минали години са работили няколко месеца в България.
Тези 6141 лева са задоволителни за приемане на настоящата сега минимална държавна пенсия от 523,04 лева в продължение на една година.
Средствата са задоволителни и за приемане на междинния размер на разсрочените заплащания от 407,02 лева в продължение на 15 месеца, или пък за приемане на 170 лева в продължение на три години.
Ако човек има насъбрани 6141 лева в повсеместен фонд, пенсионира се през днешния ден и избере да получава минималната допустима сума при разсрочените заплащания от 78,50 лева, ще може да я взима в продължение на към шест години и половина.
Повече пари да влизат в частните пенсионни фондове желаеха представители на бизнеса.
Вноските за в допълнение наложително пенсионно обезпечаване би трябвало последователно да бъдат увеличени до 10 на 100. Това сподели Евелина Милтенов, ръководител на Асоциацията на сдруженията за наложително пенсионно обезпечаване, по време на конгрес за вероятностите на пенсионната система, проведен от БСК. Сега вноската в универсалните пенсионни фондове е 5 на 100.
Ако вноската бъде увеличена, пенсиите от универсалните фондове ще заместват по огромен % от заплатата на хората преди пенсиониране, изясни Милтенова.
Друга смяна, за която упорстват пенсионните сдружения е въвеждане на мултифондове. Тоест всеки обезпечен в частен фонд да избира риска, с който да бъдат вложени неговите пари. Например по-младите могат да избират по-рискови вложения с опция за по-висока рентабилност, а хората пред пенсия да се придържат към по-сигурно вложения, тъй че да не изгубят парите си.
Да бъдат увеличени и данъчните облекчения за правене на доброволни вноски за пенсия, желаеха от частните сдружения. В момента работодателите могат да дават до 60 лева на месец за непринудено пенсионно обезпечаване на чиновниците им и с тази сума да бъдат намалявани налозите им, само че тази сума не е променян от доста години.
Частните пенсионни фондове ръководят над 21,347 милиарда лева
Управляваните от частните пенсионни фондове активи към края на септември са на стойност 21,347 милиарда лева В съпоставяне с края на предходната година чистите активи на пенсионните фондове нарастват с 11,1%, а по отношение на края на септември предходната година – със 17,3 на 100.
Увеличението на ръководените от фондовете средства се дължи както на постигнатата от тях рентабилност от направените вложения, по този начин и от спомагателните вноски, които всеки месец вършат обезпечените.
Увеличението на активите се разграничава по типове фондове. Най-бързо нарастват чистите активи на универсалните пенсионни фондове, които регистрират растеж от 18,32 на 100 по отношение на септември предходната година.
Причината за това е, че там са обезпечени най-вече хора, а обезпечаването в тях е наложително за работещите хора, родени след края на 1959 година (ако не са избрали да трансферират обезпечаването си напълно към държавното публично осигуряване).
На идващите места по растеж на активите са професионалните и доброволните пенсионни фондове с растеж за година от надлежно 12,85 на 100 и 9,15 на 100. Отчетеният растеж на активите на доброволните пенсионни фондове по професионални схеми за интервала е 7,60 на 100.
Общият брой на обезпечените в четирите типа пенсионни фондове към края на септември е 4,977 млн. души, като нараства по отношение на края на предходната година с 53 992 души, или 1,10 на 100, а по отношение на септември предходната година – със 77 212 души, или 1,58 на 100.
Най-голям дял от обезпечените е съсредоточен в универсалните пенсионни фондове (УПФ)- 80,34 на 100. Хората, обезпечени в доброволните и професионалните пенсионни фондове (ППФ), заемат надлежно дял от 12,91 на 100 и 6,55 на 100. Най-малък е делът на обезпечените в доброволните пенсионни фондове по професионални схеми – 0,20 на 100.
Брутните приходи от осигурителни вноски в пенсионните фондове през деветмесечието на 2023 година са общо 1,873 милиарда лева и се усилват с 13,57 на 100 в съпоставяне със същия интервал на предходната година. Постъпленията от осигурителни вноски в УПФ записват растеж от 16,02 на 100, а в ППФ 12,81 на 100. Намаление в постъпленията от осигурителни вноски се следи при доброволните пенсионни фондове и доброволните пенсионни фондове по професионални схеми.
Намаляват вноските в доброволните пенсионни фондове. Сред аргументите за това може да са покачването на разноските за прехрана на живота и негативната рентабилност, която фондовете осъществиха през предходната година.
Вноските в доброволните пенсионни фондове доста понижиха. През първите девет месеца на годината направените доброволни осигурителни вноски са в размер на 81,2 млн. лева, демонстрират данни на Комисията за финансов контрол. Това е спад с над 20% по отношение на направените вноски през същия интервал на предходната година, когато те са били над 100 млн. лева
Сред аргументите за този голям спад може да са неприятните резултати на доброволните фондове от ръководството на парите на обезпечените през предходната година, когато регистрираха негативна рентабилност приблизително в размер на минус 9,03%. Това може да е предиздвикало доста хора да се откажат от доброволните вноски за пенсия най-малко за известно време.
Общият брой на обезпечените в доброволни пенсионни фондове към края на септември тази годината е 642 758 души, като понижава по отношение на края на предходната година, когато обезпечените са били 643 582 души. Вноските на множеството от тях, или на малко над 413 хиляди души, се вършат от техните работодатели.
Това е спомагателен тласък за наетите хора към получаваните от тях заплати. 321,6 хиляди души сами се обезпечават в непринуден пенсионен фонд. А още 2620 души са обезпечени от някой различен – да вземем за пример вноски за пенсия може да прави техният брачен партньор.
Средният размер на направените доброволни вноски за пенсия през първите девет месеца на годината е 67,09 лева, при 88,64 лева за същия интервал на предходната година, демонстрират данни на КФН.
Това съставлява спад на междинната вноска с 24,3%. Като тук влизат единствено данни за хора, за които са направени осигурителни вноски. Данните демонстрират, че като се изключи че е намалял броят на обезпечените, понижава и размерът на вноските, които хората и техните работодатели вършат.
Причина за понижението на доброволните вноски може да е и повишението на разноските за прехрана на живота.
Поскъпването на стоките и услугите може да е предиздвикало някои хора да не заделят пари за старини, а да изберат да ги харчат сега.
Изплащаните втори пенсии от универсалните фондове са в размер приблизително на 227 лева, демонстрират данни на Комисията за финансов контрол (КФН). Но прекомерно малко хора могат да се похвалят, че взимат пожизнена втора пенсия.
Хората, получаващи заплащания от частните фондовете, към края на септември са 18 449, демонстрират данните на КФН.
Това са хората, осигурявали се в универсалните пенсионни фондове и навършили пенсионна възраст. От тях единствено 2174 души, или близо 11,8%, взимат пожизнени пенсии.
Останалите 16 275 души, или близо 9 от всеки 10 обезпечени, ще получат парите си на разсрочени заплащания. Техните пари в частните универсални фондове не са задоволителни за погашение на пожизнена пенсия и стигат единствено за няколко месеца или години.
Причините за това са доста, а измежду тях са – ниските заплати, на които са осигурявани; периодическите рецесии, които смъкват доходността от ръководство на парите на осигурените; ниската вноска за втора пенсия от 5% и таксите, които събират фондовете.
За първите девет месеца на годината от фондовете са изплатени 3,12 млн. лева за пожизнени пенсии, 47,855 млн. лева за разсрочено погашение на суми на обезпечените и 186 хиляди лева на наследници на пенсионери и хора, получавали разсрочени заплащания.
Средният размер на изплатените пенсии през деветмесечието на 2023 година е 227,13 лева, а междинният размер на разсроченото заплащане е 407,02 лева
Данните на КФН демонстрират, че преобладаващата част от хората взимат насъбраните средства по персоналните им партиди на разсрочено заплащане, а няма да разчитат на пожизнена пенсия.
След като парите от частния фонд свършат, те ще би трябвало да живеят единствено с парите от държавната пенсия. Но тяхната държавна пенсия е понижена с към 10%, тъй като са обезпечавани и в частен фонд, въпреки че насъбраните пари не стигат, с цел да ги получават пожизнено.
В съпоставяне с първите девет месеца на 2022 година междинният размер на изплатените пенсии през актуалната година се усилва с 16,62 лева, или със 7,90%, а междинният размер на разсроченото заплащане се усилва с 65,48 лева, или с 19,17 на 100. Причините за това са няколко.
От една страна, когато човек излезе в пенсия по-късно, получава по-голяма пенсия, тъй като се е осигурявал по-дълго върху по-голяма сума.
Освен това с нарастването на минималната пенсия нарастват и сумите, които могат да получават хората разсрочено, въпреки, че по този начин ще взимат парите доста по-кратко време.
Но опитът на пенсионните фондове до момента демонстрира, че множеството хора с разсрочено заплащане желаят за вземат парите си за къс интервал от време, с цел да не се обезценят, в случай че взимат по-малки суми по-продължително.
Право на пожизнена втора пенсия имат хората, които при пенсиониране имат задоволително насъбрани пари в повсеместен фонд, тъй че до края на живота си да получават най-малко по 15% от минималната пенсия.
От 1 юли предходната година минималната пенсия беше увеличена от 370 лева на 467 лева, а от 1 юли 2023 година беше нараснала на 523,04 лева
Това значи, че до 1 юли 2022 година за приемане на пожизнена пенсия обезпечените е трябвало да имат насъбрани пари, задоволителни, с цел да взимат пожизнено по 55,5 лева на месец. От 1 юли 2022 година до 1 юли 2023 година минималният размер на новите пожизнени пенсии е повишен на 70 лева В момента, с цел да получи човек пожизнена пенсия, би трябвало да има задоволително насъбрани пари, с цел да получава най-малко по 78,50 лева на месец.
Осигурените в повсеместен пенсионен фонд, които при пенсиониране нямат задоволително насъбрани пари за пожизнена пенсия, взимат средствата си или вкупом или разсрочено, гласят текстове от Кодекса за обществено обезпечаване.
Ако насъбраните пари са повече от трикратния размер на минималната пенсия, ги изплащат разсрочено, а в случай че са по-малко – еднократно.
Размерът на ежемесечните пенсии при разсрочено заплащане не може да бъде по-голям от минималната пенсия към датата на отпущането им и по-малък от 15 на 100 от минималната пенсия.
Повечето хора желаят да вземат парите си на по-големи месечни заплащания, които да получават за по-кратък период, вместо да взимат минималната допустима сума по-дълго време.
От оповестените от КФН данни не излиза наяве какъв е междинният период, през който излезлите в пенсия хора ще получават разсрочено парите си. Но в множеството случаи обезпечените ще взимат втора пенсия под формата на разсрочени заплащания от една до три години. След това парите за втора пенсия свършват и хората ще могат да разчитат единствено на държавната пенсия.
Средният размер на средствата на обезпечените в повсеместен фонд стигат, с цел да получават минималната държавна пенсия в продължение на година.
Средният размер на насъбраните пари на обезпечените в универсални пенсионни фондове към края на септември е 6141 лева, демонстрират данни на КФН. Тук влизат единствено данни за хора, за които през последните 12 месеца е постъпила най-малко една осигурителна вноска.
Тоест изключени са хора, които са емигрирали и изобщо не разчитат на българска пенсия, както и сезонни служащи от чужбина, които през минали години са работили няколко месеца в България.
Тези 6141 лева са задоволителни за приемане на настоящата сега минимална държавна пенсия от 523,04 лева в продължение на една година.
Средствата са задоволителни и за приемане на междинния размер на разсрочените заплащания от 407,02 лева в продължение на 15 месеца, или пък за приемане на 170 лева в продължение на три години.
Ако човек има насъбрани 6141 лева в повсеместен фонд, пенсионира се през днешния ден и избере да получава минималната допустима сума при разсрочените заплащания от 78,50 лева, ще може да я взима в продължение на към шест години и половина.
Повече пари да влизат в частните пенсионни фондове желаеха представители на бизнеса.
Вноските за в допълнение наложително пенсионно обезпечаване би трябвало последователно да бъдат увеличени до 10 на 100. Това сподели Евелина Милтенов, ръководител на Асоциацията на сдруженията за наложително пенсионно обезпечаване, по време на конгрес за вероятностите на пенсионната система, проведен от БСК. Сега вноската в универсалните пенсионни фондове е 5 на 100.
Ако вноската бъде увеличена, пенсиите от универсалните фондове ще заместват по огромен % от заплатата на хората преди пенсиониране, изясни Милтенова.
Друга смяна, за която упорстват пенсионните сдружения е въвеждане на мултифондове. Тоест всеки обезпечен в частен фонд да избира риска, с който да бъдат вложени неговите пари. Например по-младите могат да избират по-рискови вложения с опция за по-висока рентабилност, а хората пред пенсия да се придържат към по-сигурно вложения, тъй че да не изгубят парите си.
Да бъдат увеличени и данъчните облекчения за правене на доброволни вноски за пенсия, желаеха от частните сдружения. В момента работодателите могат да дават до 60 лева на месец за непринудено пенсионно обезпечаване на чиновниците им и с тази сума да бъдат намалявани налозите им, само че тази сума не е променян от доста години.
Частните пенсионни фондове ръководят над 21,347 милиарда лева
Управляваните от частните пенсионни фондове активи към края на септември са на стойност 21,347 милиарда лева В съпоставяне с края на предходната година чистите активи на пенсионните фондове нарастват с 11,1%, а по отношение на края на септември предходната година – със 17,3 на 100.
Увеличението на ръководените от фондовете средства се дължи както на постигнатата от тях рентабилност от направените вложения, по този начин и от спомагателните вноски, които всеки месец вършат обезпечените.
Увеличението на активите се разграничава по типове фондове. Най-бързо нарастват чистите активи на универсалните пенсионни фондове, които регистрират растеж от 18,32 на 100 по отношение на септември предходната година.
Причината за това е, че там са обезпечени най-вече хора, а обезпечаването в тях е наложително за работещите хора, родени след края на 1959 година (ако не са избрали да трансферират обезпечаването си напълно към държавното публично осигуряване).
На идващите места по растеж на активите са професионалните и доброволните пенсионни фондове с растеж за година от надлежно 12,85 на 100 и 9,15 на 100. Отчетеният растеж на активите на доброволните пенсионни фондове по професионални схеми за интервала е 7,60 на 100.
Общият брой на обезпечените в четирите типа пенсионни фондове към края на септември е 4,977 млн. души, като нараства по отношение на края на предходната година с 53 992 души, или 1,10 на 100, а по отношение на септември предходната година – със 77 212 души, или 1,58 на 100.
Най-голям дял от обезпечените е съсредоточен в универсалните пенсионни фондове (УПФ)- 80,34 на 100. Хората, обезпечени в доброволните и професионалните пенсионни фондове (ППФ), заемат надлежно дял от 12,91 на 100 и 6,55 на 100. Най-малък е делът на обезпечените в доброволните пенсионни фондове по професионални схеми – 0,20 на 100.
Брутните приходи от осигурителни вноски в пенсионните фондове през деветмесечието на 2023 година са общо 1,873 милиарда лева и се усилват с 13,57 на 100 в съпоставяне със същия интервал на предходната година. Постъпленията от осигурителни вноски в УПФ записват растеж от 16,02 на 100, а в ППФ 12,81 на 100. Намаление в постъпленията от осигурителни вноски се следи при доброволните пенсионни фондове и доброволните пенсионни фондове по професионални схеми.
Намаляват вноските в доброволните пенсионни фондове. Сред аргументите за това може да са покачването на разноските за прехрана на живота и негативната рентабилност, която фондовете осъществиха през предходната година.
Вноските в доброволните пенсионни фондове доста понижиха. През първите девет месеца на годината направените доброволни осигурителни вноски са в размер на 81,2 млн. лева, демонстрират данни на Комисията за финансов контрол. Това е спад с над 20% по отношение на направените вноски през същия интервал на предходната година, когато те са били над 100 млн. лева
Сред аргументите за този голям спад може да са неприятните резултати на доброволните фондове от ръководството на парите на обезпечените през предходната година, когато регистрираха негативна рентабилност приблизително в размер на минус 9,03%. Това може да е предиздвикало доста хора да се откажат от доброволните вноски за пенсия най-малко за известно време.
Общият брой на обезпечените в доброволни пенсионни фондове към края на септември тази годината е 642 758 души, като понижава по отношение на края на предходната година, когато обезпечените са били 643 582 души. Вноските на множеството от тях, или на малко над 413 хиляди души, се вършат от техните работодатели.
Това е спомагателен тласък за наетите хора към получаваните от тях заплати. 321,6 хиляди души сами се обезпечават в непринуден пенсионен фонд. А още 2620 души са обезпечени от някой различен – да вземем за пример вноски за пенсия може да прави техният брачен партньор.
Средният размер на направените доброволни вноски за пенсия през първите девет месеца на годината е 67,09 лева, при 88,64 лева за същия интервал на предходната година, демонстрират данни на КФН.
Това съставлява спад на междинната вноска с 24,3%. Като тук влизат единствено данни за хора, за които са направени осигурителни вноски. Данните демонстрират, че като се изключи че е намалял броят на обезпечените, понижава и размерът на вноските, които хората и техните работодатели вършат.
Причина за понижението на доброволните вноски може да е и повишението на разноските за прехрана на живота.
Поскъпването на стоките и услугите може да е предиздвикало някои хора да не заделят пари за старини, а да изберат да ги харчат сега.
Източник: 7dnibulgaria.bg
КОМЕНТАРИ