Как да научите детето да чете книги
Наталия Тодорова е създател на блога The Little Chef, където готви дружно със своите дребни помощници - двете ѝ деца. Там споделя всичко, което я вълнува - детското развиване и образование, родителството, кулинарията. А в " свободното си време " е Директор връзки с клиенти, написа dir.bg.
" Покрай възпитанието на двете деца у дома непрестанно обсъждаме какво би трябвало да им дадем, на какво да ги научим, с цел да станат любознателни, независими, дисциплинирани. Твърдото ни разбиране е, че любовта към книгите и четенето е в основата на триумфа в учебно заведение и по-късно. Когато четенето е обичано и чакано занятие, а не скука и обвързване, и ученето е по-лесно, а учебникът не изисква непрестанен контрол от родител. И освен това - книгите развиват въображението, общата просвета, речника, уголемяват мирогледа.
Мнозина ще кажат - това е ген. Децата или се раждат със самодисциплина и интерес към четенето, или не. Аз бих дала отговор - образование е. В теорията за гена също има доза истина - и тя е в това, че децата на четящи родители четат. Но не поради наследените алели, а поради персоналния образец, който виждат вкъщи.
В търсене на отговора какво би трябвало да вършим (и да не правим), с цел да помогнем на децата си да открият любовта към книгите, изчетох доста материали по тематиката, " интервюирах " родители, които за мен са сполучливи образци в това отношение, вгледах се в практиките, които работят у дома. Тук се пробвах да събера наученото. "
Кога да стартираме с четенето?
Отговорът е - от детството на родителите. Няма такова нещо като " прекомерно дребен " за книжки. Редица проучвания има към този момент и по тематиката за вътреутробното развиване и по какъв начин четенето и слушането на музика по време на бременността оказва помощ на бебчето в корема. Но в този момент няма да се спирам на това.
В първите месеци след раждането зрението на бебетата към момента не е задоволително развито и фокусното разстояние е по-малко. В този интервал просто четете на глас обичаните си романи. Изследванията демонстрират, че колкото по-голям е потокът от думи, които бебето чува още от новородено, толкоз по-добре се повлиява неговото езиково развиване. Понеже на мен ми беше необичайно да чета Ъруин Шоу с интонация на Баба Меца, и тогава си четях и разказвах детски приказки. Препрочетох някои обичани български национални приказки и историите на Вилхелм Хауф, в които съм влюбена още от дете.
Щом стартира бебчето да преглежда играчките, хората към себе си и въобще да демонстрира интерес към околния свят, време е за неговите книжки - с твърди страници, с гумени страници, изборът на пазара е голям. В тази възраст е значима интонацията и римуваната тирада, която гради чувството за език и темп.
През третото тримесечие към този момент бебчетата разпознават своето обграждане, играчки и предмети от всекидневието. Книжките тогава са с изключение на за четене и за проявление - кой е това, какво прави, какви звуци издава. Не се тормозете, че бебето бързо губи интерес или е по-ентусиазирано да " опита " книжката, вместо да я гледа. Това също е част от " връзката " с печатното слово.
Може да четете и в профил, до момента в който бебчето прави напълно друго нещо - самото наличие на книгата, на четящия на глас възбужда интереса и любознанието и за по-нататък. Виждах го при сина ми, когато беше доста дребен - сякаш ангажиран с друга игра в прилежащия завършек на стаята, само че щом се настаня и стартира да чета, незабавно се ослушва и идва да четем дружно.
След годинката до към 2 години продължава да господства ползата към облиците за сметка на текста. Ако детето самó преглежда брошура в тази възраст, просто бързо ще прелиства, нетърпеливо за идната картинка. Когато щерка ми беше на 2, повече преразказвах, а не четях буквално, с цел да мога с проявление, интонация и реплика да арестувам повече и повече вниманието ѝ върху страниците. На към 3 години към този момент тя имаше интереса и търпението да слуша текстовете - и то до степен, в която историите се научаваха съвсем наизуст и тя също " четеше " на своите приятели-играчки.
Да почитаме избора на детето
Ако детето желае да препрочитате една и съща брошура 100 пъти, дано по този начин да бъде. Четенето би трябвало да е прелестно занятие, а не спуснато обвързване. Така че би трябвало да оставим то самó да избере какво да четете. Напълно обикновено и постоянно срещано е да търси все една и съща история и да желае да я слуша безчет пъти, до момента в който я запамети напълно. Но с цел да има интерес и към други, нови истории, този интерес би трябвало да бъде разпалван - с достъп до още и още книги.
Добър вид са историите-поредици, с еднакъв воин в разнообразни обстановки. Щом на детето му стане обичан този воин, с наслада ще желае да разбере и за други негови завършения. Историите от съответната поредност могат да бъдат съобразени и с прекарванията и обстановките, с които детето се сблъсква или му предстоят, тъй че да може да ги съпреживее през героя и да ги разбере в профил.
У децата бързо се заражда колекционерската пристрастеност. Поредиците от едно издателство, които оформят самобитна приказна сбирка, са също отличен метод за провокиране на интереса към нови книги.
Друг метод да привлека вниманието към дадена книга е като първо я опиша без четене. Особено когато става въпрос за обичани истории от моето детство - описвам какво съм чела като дребна, кои са били обичаните ми герои. А след това дружно ги откриваме и прочитаме.
Удоволствие от споделеното четене
Племенниците ми бяха дребни. Една вечер се случи аз да ги замайвам и обстойно и нашироко описах историята за спящата хубавица, с спомагателни описания и елементи, с превръщане на гласа и всички екстри на театралното и художествено творчество. Толкова бяха впечатлени, че на сутринта смъмриха майка си, че редуцира историите. А тя смъмри мен, че ѝ разтварям спомагателна работа.
Ако всякога бързаме да приключим с четенето, тъй като сме изтощени или имаме куп задания, това незабавно ще се усети от детето и времето няма да е асоциирано с позитивни страсти и пълноценни прекарвания. Когато четем на детето, по-добре да даваме всичко от себе си да прекараме хубаво дружно, то да усеща, че и за нас е прелестно.
Децата постоянно прекъсват четенето, с цел да зададат въпрос, да създадат вметка, от време на време въобще не по тематиката. Вместо да се дразним, би трябвало да приемем това като част от връзката с книгата и за книгата. А може пък историята да не превзема задоволително интереса на детето и по тази причина то да се разсейва с въпроси - в случай че е по този начин, може да му помогнем с въпроси от наша страна, които да предизвикат размишления и внимание.
Лека нощ, книжчице
Чувала съм родители да споделят, че избират да не оферират книжки вечер в леглото, тъй като предизвикат куп въпроси и разсънват, вместо да приспиват. Да, и у дома това не е форма на приспиване - книжките се изчитат от кора до кора и тогава гасим лампите.
И денем четем книжки, само че вечер в леглото - това си е специфичен обред. Къщата е притихнала, светлината е приглушена, детето е доста по-съсредоточено да " влезе " в историята, да разсъди над случките на героите, да открие своите прекарвания и страсти в прочетеното.
Вечерният обред може да включва няколко истории - било то подбрани от детето или препоръчани от родителя. Хубаво е също двамата родители да се редуват в четенето, тъй като всеки от тях неизбежно има друг метод и собствен " прочит ".
Освен за " Лека нощ ", книжките могат да бъдат употребявани и за " Добро утро ", изключително през уикендите. Това е метод да задържим ранобудното дете още малко в леглото. Вкъщи този обред включва и тайната ни вяра, че един ден ще се събудим в 10 и ще установим, че децата към този момент повече от час си четат добродушно в леглото, без да търсят никого от нас с татко им.
А до момента в който пристигна този незабравим ден, на нас ни остава с доста грижа да си поливаме и торим " зрънцето ".
Четене през целия ден, достъп до книги на всички места и когато и да е
Не бива да има такова нещо като " час за книги ". Или пък те да са единствено за сладостен сън. Четене можем предлагаме на детето през целия ден и в разнородни обстановки. При по-малките деца това работи и като трик за закъснение на темпото и уравновесяване на страстите.
Често родителите взимат таблет при излизане на открито на вечеря с децата. Или пък оборудват автомобила с екран, с цел да е умерено пътуването. Може да замените цялото това екранно време с книжки, карти със задания, аудио приказки.
" Ооо, брошура в ресторанта, парадокс. Нищо не ангажира вниманието толкоз дълго, както телефонът! " - ще възразят мнозина. Да, ще продължава да е по този начин, в случай че постоянно прибягваме към него. Интересът към книгите се " отглежда " и изисква грижи, само че пък най-после плодовете си заслужават.
Един от скъпите препоръки, които получих от " интервюираните " родители беше книги да има на всички места " на разположение ". В другите стаи в къщата, в автомобила, в раницата... Като заек от шапката. Не е нужно детската литература да е лимитирана в детската стая - книги на детето може да участват в общата библиотека, в спалнята, на масата в кухнята, с цел да прелистим на закуска... Полезен трик е да реорганизираме пространството и да сменяме местата и подредбата на книгите от време на време, с цел да предизвикваме внимание и интерес към разнообразни заглавия.
Достъпът до фамилната библиотека с книги, дискове и албуми е не по-малко значим. Децата инстинктивно от дребни обичат реда и разпоредбите, тъй че по-добре да не се тревожим толкоз за цялоста на сбирките, а да възпитаваме внимание към книгите и въобще движимостите в дома.
Не единствено четене, само че и говорене за книгите и героите
Времето за четене не трябва да е единственото време за другарство със и за книгите. Хубаво е да използваме разнообразни игри и обстановки от всекидневието, с цел да обсъдим даден воин, неговите прекарвания и страсти, да ги съпоставим с тези на детето, да му задаваме въпроси, свързани с историята.
Не на екраните
В актуалния свят екраните са на всички места към нас. Огромна част от специалности през днешния ден и специалностите на бъдещето са свързани с цифровата действителност. Няма по какъв начин да избягаме от това, а и не е належащо. За положително или неприятно, децата ни от дребни интуитивно се оправят в пъти по-добре от нашето потомство с всички нови електронни джаджи и приложения.
Когато обаче става въпрос за развиване на речта и усещанията, паметта и концентрацията, умеенето за учене и така нататък, екраните доста пречат. Когато става въпрос за деца в предучилищна възраст, стоенето пред екрана може много да навреди. Малките деца нямат потребност от екранно време. Ама никакво. Знаем си го - таблетите, телефоните и тв приемникът са време за нас, възрастните.
Сигурно всички сме чували мантрата " Ама доста е потребно Baby TV, детето научи британски от филмчетата ". Да, сигурно заучава някоя дума и фраза и сигурно става по-бързо от офлайн заниманията на британски - това прави образната стимулация. Но тя прави и доста други неприятни неща. Така че в случай че желаеме британски - по-добре е да приказваме на детето, да му четем британски книжки, да слушаме британски песнички (не от Youtube, а на уредбата вкъщи), да използваме флаш-карти, да го запишем на курс, да идем на отмора в чужбина... Но, апелирам ви, бъдете откровени и не оправдавайте клипчетата на таблета с ученето на непознат език.
Визуалната стимулация апропо не значи единствено детски тв канали и клипове на телефона и таблета. Изобщо светещият екран като декор вечер у дома не е целесъобразен. Почти всеки от нас има нездравословния табиет - прибере се след работа и пусне тв приемника. После прави куп други неща, само че тв приемникът продължава да жужи откъм гърба. Вероятно не си даваме сметка, само че това непрестанно наличие на екрана вкъщи въздейства на детето и неговата централизация, отразява се върху качеството на общуването и на времето дружно.
Четене на глас от родителя, даже и на към този момент четящи деца
Това, че детето към този момент е почнало да чете независимо, не трябва да е причина да спирате да му четете и вие. Четенето с мама и тате е особено време дружно. Ако отхвърляме да четем, единствено тъй като детето към този момент може и самó, все едно му отхвърляме това особено време. И ненадейно новото умеене се оказва наказване.
Освен това речниковият ресурс, нужен за по-доброто разрастване на уменията за четене с схващане по-късно, се натрупва както през зрителната, по този начин и през слуховата памет и те по друг метод подкрепят обогатяването на езика и развиването на асоциативното мислене. Разбира се, с ангажимента, че детето би трябвало да го желае и би трябвало да му се четат неща, към които то демонстрира интерес - другояче става като жуженето на тв приемника.
Абонаменти за детски издания
Като дребни със сестра ми бяхме абонирани за списание " Славейче ". С такова неспокойствие си чакахме месечния брой, че в един миг взехме решение и ние да издаваме списание. С илюстрации, задания, гатанки, стихчета... Както се споделя - направено веднъж! Буквално. Тиражът беше... индивидуален - въпреки всичко всичко беше направено на ръка.
Разказвам това, с цел да илюстрирам какво може да значи за децата персоналният абонамент. Да, в нашето детство достъпът до детски издания и книги не беше по този начин улеснен и всеобщ. Но целият голям информативен поток през днешния ден също затруднява (по друг начин) родителите в търсене на качествено наличие. В пощенската кутия да откриеш обичано четиво вместо сметки би донесло наслада и чувство за значимост на детето.
Заедно в библиотеката и в книжарницата
Срам ме е да си призная, само че в библиотека не съм стъпвала от студентските си години. Тогава все трябваше да се ровим из профилирана литература и остарели източници - в този момент просто влизам в книжарницата и закупувам това, което диря. Библиотеката обаче дава малко по-различно прекарване от покупката на книга, тя учи на отношение към книгата. Взимаш нещо, което не е твое, би трябвало да го пазиш в положително положение, да имаш дисциплината да прочетеш и върнеш в избран период... Все потребни привички.
Много ясно си припомням моя първи картон в библиотеката на читалището в родното ми място. Още не бях ученичка и не беше разрешено да взимам книги, по тази причина всичко се трупаше на името на сестра ми. В един миг библиотекарката се смили и направи изключение. Имах собствен личен картон! С моето име! Представете си какъв брой трогателен миг е било за мен, щом още си припомням даже първата книга, вписана в този картон - " Новите завършения на фамилията на баща Барба ".
Книжарниците са другото място, където постоянно би трябвало да вървим с децата си. Днес магазините за книги са си цяло прекарване. Уикендите в значително книжарници провеждат куклен спектакъл, има кафене или комфортни кресла да поседнеш измежду томовете... Спокойно човек може да си се рови един час измежду дискове, книги и албуми. И до момента в който за доста други прищевки на децата си все споделяме " Не може ", у дома правилото е: в никакъв случай " Не " на желанието у детето за покупка на книга. Ако следващата кукла или балон е ненужно харчене на пари, то на книгите може да гледаме като на инвестиция.
Примерът на родителите
Децата на четящи родители обичат да четат. Това е аксиома. Моето пояснение не е обвързвано с генетиката, а с копирането и подражанието. Често сме чували " Агресията ражда експанзия ". Ами същото е и с доста други неща - ние, родителите, сме първият модел на подражателство и нашето държание, темперамент и ползи обуславят значително развиването на децата ни, изключително в годините до учебна възраст. Ако сме заключили всички книги в шкафа, с цел да не ги скъсат децата, или пък ние самите не демонстрираме интерес към четенето, по-трудно ще предадем обич към книгите на дребните.
Тук бих добавила и образеца на по-големите братя и сестри, братовчеди и другари. Авторитетите за детето, които са по едно и също време образец за подражателство, само че и най-близки до техния метод на мислене и другарство. По-големите деца с техните литературни ползи могат да " отворят " нови светове за дребните, да ги възпламенят по разнообразни истории и герои, да им покажат, че книгите и четенето са cool.
" Покрай възпитанието на двете деца у дома непрестанно обсъждаме какво би трябвало да им дадем, на какво да ги научим, с цел да станат любознателни, независими, дисциплинирани. Твърдото ни разбиране е, че любовта към книгите и четенето е в основата на триумфа в учебно заведение и по-късно. Когато четенето е обичано и чакано занятие, а не скука и обвързване, и ученето е по-лесно, а учебникът не изисква непрестанен контрол от родител. И освен това - книгите развиват въображението, общата просвета, речника, уголемяват мирогледа.
Мнозина ще кажат - това е ген. Децата или се раждат със самодисциплина и интерес към четенето, или не. Аз бих дала отговор - образование е. В теорията за гена също има доза истина - и тя е в това, че децата на четящи родители четат. Но не поради наследените алели, а поради персоналния образец, който виждат вкъщи.
В търсене на отговора какво би трябвало да вършим (и да не правим), с цел да помогнем на децата си да открият любовта към книгите, изчетох доста материали по тематиката, " интервюирах " родители, които за мен са сполучливи образци в това отношение, вгледах се в практиките, които работят у дома. Тук се пробвах да събера наученото. "
Кога да стартираме с четенето?
Отговорът е - от детството на родителите. Няма такова нещо като " прекомерно дребен " за книжки. Редица проучвания има към този момент и по тематиката за вътреутробното развиване и по какъв начин четенето и слушането на музика по време на бременността оказва помощ на бебчето в корема. Но в този момент няма да се спирам на това.
В първите месеци след раждането зрението на бебетата към момента не е задоволително развито и фокусното разстояние е по-малко. В този интервал просто четете на глас обичаните си романи. Изследванията демонстрират, че колкото по-голям е потокът от думи, които бебето чува още от новородено, толкоз по-добре се повлиява неговото езиково развиване. Понеже на мен ми беше необичайно да чета Ъруин Шоу с интонация на Баба Меца, и тогава си четях и разказвах детски приказки. Препрочетох някои обичани български национални приказки и историите на Вилхелм Хауф, в които съм влюбена още от дете.
Щом стартира бебчето да преглежда играчките, хората към себе си и въобще да демонстрира интерес към околния свят, време е за неговите книжки - с твърди страници, с гумени страници, изборът на пазара е голям. В тази възраст е значима интонацията и римуваната тирада, която гради чувството за език и темп.
През третото тримесечие към този момент бебчетата разпознават своето обграждане, играчки и предмети от всекидневието. Книжките тогава са с изключение на за четене и за проявление - кой е това, какво прави, какви звуци издава. Не се тормозете, че бебето бързо губи интерес или е по-ентусиазирано да " опита " книжката, вместо да я гледа. Това също е част от " връзката " с печатното слово.
Може да четете и в профил, до момента в който бебчето прави напълно друго нещо - самото наличие на книгата, на четящия на глас възбужда интереса и любознанието и за по-нататък. Виждах го при сина ми, когато беше доста дребен - сякаш ангажиран с друга игра в прилежащия завършек на стаята, само че щом се настаня и стартира да чета, незабавно се ослушва и идва да четем дружно.
След годинката до към 2 години продължава да господства ползата към облиците за сметка на текста. Ако детето самó преглежда брошура в тази възраст, просто бързо ще прелиства, нетърпеливо за идната картинка. Когато щерка ми беше на 2, повече преразказвах, а не четях буквално, с цел да мога с проявление, интонация и реплика да арестувам повече и повече вниманието ѝ върху страниците. На към 3 години към този момент тя имаше интереса и търпението да слуша текстовете - и то до степен, в която историите се научаваха съвсем наизуст и тя също " четеше " на своите приятели-играчки.
Да почитаме избора на детето
Ако детето желае да препрочитате една и съща брошура 100 пъти, дано по този начин да бъде. Четенето би трябвало да е прелестно занятие, а не спуснато обвързване. Така че би трябвало да оставим то самó да избере какво да четете. Напълно обикновено и постоянно срещано е да търси все една и съща история и да желае да я слуша безчет пъти, до момента в който я запамети напълно. Но с цел да има интерес и към други, нови истории, този интерес би трябвало да бъде разпалван - с достъп до още и още книги.
Добър вид са историите-поредици, с еднакъв воин в разнообразни обстановки. Щом на детето му стане обичан този воин, с наслада ще желае да разбере и за други негови завършения. Историите от съответната поредност могат да бъдат съобразени и с прекарванията и обстановките, с които детето се сблъсква или му предстоят, тъй че да може да ги съпреживее през героя и да ги разбере в профил.
У децата бързо се заражда колекционерската пристрастеност. Поредиците от едно издателство, които оформят самобитна приказна сбирка, са също отличен метод за провокиране на интереса към нови книги.
Друг метод да привлека вниманието към дадена книга е като първо я опиша без четене. Особено когато става въпрос за обичани истории от моето детство - описвам какво съм чела като дребна, кои са били обичаните ми герои. А след това дружно ги откриваме и прочитаме.
Удоволствие от споделеното четене
Племенниците ми бяха дребни. Една вечер се случи аз да ги замайвам и обстойно и нашироко описах историята за спящата хубавица, с спомагателни описания и елементи, с превръщане на гласа и всички екстри на театралното и художествено творчество. Толкова бяха впечатлени, че на сутринта смъмриха майка си, че редуцира историите. А тя смъмри мен, че ѝ разтварям спомагателна работа.
Ако всякога бързаме да приключим с четенето, тъй като сме изтощени или имаме куп задания, това незабавно ще се усети от детето и времето няма да е асоциирано с позитивни страсти и пълноценни прекарвания. Когато четем на детето, по-добре да даваме всичко от себе си да прекараме хубаво дружно, то да усеща, че и за нас е прелестно.
Децата постоянно прекъсват четенето, с цел да зададат въпрос, да създадат вметка, от време на време въобще не по тематиката. Вместо да се дразним, би трябвало да приемем това като част от връзката с книгата и за книгата. А може пък историята да не превзема задоволително интереса на детето и по тази причина то да се разсейва с въпроси - в случай че е по този начин, може да му помогнем с въпроси от наша страна, които да предизвикат размишления и внимание.
Лека нощ, книжчице
Чувала съм родители да споделят, че избират да не оферират книжки вечер в леглото, тъй като предизвикат куп въпроси и разсънват, вместо да приспиват. Да, и у дома това не е форма на приспиване - книжките се изчитат от кора до кора и тогава гасим лампите.
И денем четем книжки, само че вечер в леглото - това си е специфичен обред. Къщата е притихнала, светлината е приглушена, детето е доста по-съсредоточено да " влезе " в историята, да разсъди над случките на героите, да открие своите прекарвания и страсти в прочетеното.
Вечерният обред може да включва няколко истории - било то подбрани от детето или препоръчани от родителя. Хубаво е също двамата родители да се редуват в четенето, тъй като всеки от тях неизбежно има друг метод и собствен " прочит ".
Освен за " Лека нощ ", книжките могат да бъдат употребявани и за " Добро утро ", изключително през уикендите. Това е метод да задържим ранобудното дете още малко в леглото. Вкъщи този обред включва и тайната ни вяра, че един ден ще се събудим в 10 и ще установим, че децата към този момент повече от час си четат добродушно в леглото, без да търсят никого от нас с татко им.
А до момента в който пристигна този незабравим ден, на нас ни остава с доста грижа да си поливаме и торим " зрънцето ".
Четене през целия ден, достъп до книги на всички места и когато и да е
Не бива да има такова нещо като " час за книги ". Или пък те да са единствено за сладостен сън. Четене можем предлагаме на детето през целия ден и в разнородни обстановки. При по-малките деца това работи и като трик за закъснение на темпото и уравновесяване на страстите.
Често родителите взимат таблет при излизане на открито на вечеря с децата. Или пък оборудват автомобила с екран, с цел да е умерено пътуването. Може да замените цялото това екранно време с книжки, карти със задания, аудио приказки.
" Ооо, брошура в ресторанта, парадокс. Нищо не ангажира вниманието толкоз дълго, както телефонът! " - ще възразят мнозина. Да, ще продължава да е по този начин, в случай че постоянно прибягваме към него. Интересът към книгите се " отглежда " и изисква грижи, само че пък най-после плодовете си заслужават.
Един от скъпите препоръки, които получих от " интервюираните " родители беше книги да има на всички места " на разположение ". В другите стаи в къщата, в автомобила, в раницата... Като заек от шапката. Не е нужно детската литература да е лимитирана в детската стая - книги на детето може да участват в общата библиотека, в спалнята, на масата в кухнята, с цел да прелистим на закуска... Полезен трик е да реорганизираме пространството и да сменяме местата и подредбата на книгите от време на време, с цел да предизвикваме внимание и интерес към разнообразни заглавия.
Достъпът до фамилната библиотека с книги, дискове и албуми е не по-малко значим. Децата инстинктивно от дребни обичат реда и разпоредбите, тъй че по-добре да не се тревожим толкоз за цялоста на сбирките, а да възпитаваме внимание към книгите и въобще движимостите в дома.
Не единствено четене, само че и говорене за книгите и героите
Времето за четене не трябва да е единственото време за другарство със и за книгите. Хубаво е да използваме разнообразни игри и обстановки от всекидневието, с цел да обсъдим даден воин, неговите прекарвания и страсти, да ги съпоставим с тези на детето, да му задаваме въпроси, свързани с историята.
Не на екраните
В актуалния свят екраните са на всички места към нас. Огромна част от специалности през днешния ден и специалностите на бъдещето са свързани с цифровата действителност. Няма по какъв начин да избягаме от това, а и не е належащо. За положително или неприятно, децата ни от дребни интуитивно се оправят в пъти по-добре от нашето потомство с всички нови електронни джаджи и приложения.
Когато обаче става въпрос за развиване на речта и усещанията, паметта и концентрацията, умеенето за учене и така нататък, екраните доста пречат. Когато става въпрос за деца в предучилищна възраст, стоенето пред екрана може много да навреди. Малките деца нямат потребност от екранно време. Ама никакво. Знаем си го - таблетите, телефоните и тв приемникът са време за нас, възрастните.
Сигурно всички сме чували мантрата " Ама доста е потребно Baby TV, детето научи британски от филмчетата ". Да, сигурно заучава някоя дума и фраза и сигурно става по-бързо от офлайн заниманията на британски - това прави образната стимулация. Но тя прави и доста други неприятни неща. Така че в случай че желаеме британски - по-добре е да приказваме на детето, да му четем британски книжки, да слушаме британски песнички (не от Youtube, а на уредбата вкъщи), да използваме флаш-карти, да го запишем на курс, да идем на отмора в чужбина... Но, апелирам ви, бъдете откровени и не оправдавайте клипчетата на таблета с ученето на непознат език.
Визуалната стимулация апропо не значи единствено детски тв канали и клипове на телефона и таблета. Изобщо светещият екран като декор вечер у дома не е целесъобразен. Почти всеки от нас има нездравословния табиет - прибере се след работа и пусне тв приемника. После прави куп други неща, само че тв приемникът продължава да жужи откъм гърба. Вероятно не си даваме сметка, само че това непрестанно наличие на екрана вкъщи въздейства на детето и неговата централизация, отразява се върху качеството на общуването и на времето дружно.
Четене на глас от родителя, даже и на към този момент четящи деца
Това, че детето към този момент е почнало да чете независимо, не трябва да е причина да спирате да му четете и вие. Четенето с мама и тате е особено време дружно. Ако отхвърляме да четем, единствено тъй като детето към този момент може и самó, все едно му отхвърляме това особено време. И ненадейно новото умеене се оказва наказване.
Освен това речниковият ресурс, нужен за по-доброто разрастване на уменията за четене с схващане по-късно, се натрупва както през зрителната, по този начин и през слуховата памет и те по друг метод подкрепят обогатяването на езика и развиването на асоциативното мислене. Разбира се, с ангажимента, че детето би трябвало да го желае и би трябвало да му се четат неща, към които то демонстрира интерес - другояче става като жуженето на тв приемника.
Абонаменти за детски издания
Като дребни със сестра ми бяхме абонирани за списание " Славейче ". С такова неспокойствие си чакахме месечния брой, че в един миг взехме решение и ние да издаваме списание. С илюстрации, задания, гатанки, стихчета... Както се споделя - направено веднъж! Буквално. Тиражът беше... индивидуален - въпреки всичко всичко беше направено на ръка.
Разказвам това, с цел да илюстрирам какво може да значи за децата персоналният абонамент. Да, в нашето детство достъпът до детски издания и книги не беше по този начин улеснен и всеобщ. Но целият голям информативен поток през днешния ден също затруднява (по друг начин) родителите в търсене на качествено наличие. В пощенската кутия да откриеш обичано четиво вместо сметки би донесло наслада и чувство за значимост на детето.
Заедно в библиотеката и в книжарницата
Срам ме е да си призная, само че в библиотека не съм стъпвала от студентските си години. Тогава все трябваше да се ровим из профилирана литература и остарели източници - в този момент просто влизам в книжарницата и закупувам това, което диря. Библиотеката обаче дава малко по-различно прекарване от покупката на книга, тя учи на отношение към книгата. Взимаш нещо, което не е твое, би трябвало да го пазиш в положително положение, да имаш дисциплината да прочетеш и върнеш в избран период... Все потребни привички.
Много ясно си припомням моя първи картон в библиотеката на читалището в родното ми място. Още не бях ученичка и не беше разрешено да взимам книги, по тази причина всичко се трупаше на името на сестра ми. В един миг библиотекарката се смили и направи изключение. Имах собствен личен картон! С моето име! Представете си какъв брой трогателен миг е било за мен, щом още си припомням даже първата книга, вписана в този картон - " Новите завършения на фамилията на баща Барба ".
Книжарниците са другото място, където постоянно би трябвало да вървим с децата си. Днес магазините за книги са си цяло прекарване. Уикендите в значително книжарници провеждат куклен спектакъл, има кафене или комфортни кресла да поседнеш измежду томовете... Спокойно човек може да си се рови един час измежду дискове, книги и албуми. И до момента в който за доста други прищевки на децата си все споделяме " Не може ", у дома правилото е: в никакъв случай " Не " на желанието у детето за покупка на книга. Ако следващата кукла или балон е ненужно харчене на пари, то на книгите може да гледаме като на инвестиция.
Примерът на родителите
Децата на четящи родители обичат да четат. Това е аксиома. Моето пояснение не е обвързвано с генетиката, а с копирането и подражанието. Често сме чували " Агресията ражда експанзия ". Ами същото е и с доста други неща - ние, родителите, сме първият модел на подражателство и нашето държание, темперамент и ползи обуславят значително развиването на децата ни, изключително в годините до учебна възраст. Ако сме заключили всички книги в шкафа, с цел да не ги скъсат децата, или пък ние самите не демонстрираме интерес към четенето, по-трудно ще предадем обич към книгите на дребните.
Тук бих добавила и образеца на по-големите братя и сестри, братовчеди и другари. Авторитетите за детето, които са по едно и също време образец за подражателство, само че и най-близки до техния метод на мислене и другарство. По-големите деца с техните литературни ползи могат да " отворят " нови светове за дребните, да ги възпламенят по разнообразни истории и герои, да им покажат, че книгите и четенето са cool.
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ