„Вратата на Ада” в Русия крие огромно богатство
Насред Сибир се намира гигантска, направена от хората дупка. Кариерата за рандеман на диаманти „ Мир ” е необятна 1200 метра и е дълбока над 525 метра. Блоковете на прилежащия град Мирни наподобяват дребни на фона на голямата яма, наричана още „ Вратата на Ада ”.
Диамантеното находище е намерено през 1955 година Добивът стартира през 1957 година като в началото се прави от пандизчии от страховитите руски наказателни лагери ГУЛАГ.
След като находището се оказва изключително перспективно, до него е издигнат град, с единствената цел да приюти служащите, добиващи диаманти и техните фамилии.
А мястото не е положително за живеене. Температурите през зимата нерядко падат под минус 50 градуса по Целзий. Лятото пък е малко, само че горещо, като от блатистия терен на околната тайга изхвърчат милиони кръвопиещи комари и мухи.
От мината „ Мир ” са идвали по-голямата част от съветските диаманти и близо една четвърт от добива на скъпоценните камъни в света.
През 2001 година потреблението на открит прийом за копаене е прекъснато. Причината е, че кариерата става толкоз дълбока и нестабилна, че заплашва да погълне близкия град. В следствие дъното ѝ е засипано със пласт трошляк, бездънен 45 метра, а над него се е образувало езеро, като през 2004 кариерата е публично затворена.
Любопитно е, че в „ Мир ” са добивани по този начин наречените „ сребърни мечки ”. Това са изцяло идентични висококачествени диаманти, за които даже е имало спекулации, че са изкуствени, създавани по неповторима съветска технология. Всъщност и до момента не е разкрита тайната им.
Друга загадка на добива в кариерата на най-голямата открита диамантена мина в света е, че не се е употребила никаква вода. Причината са рисково ниските температури през зимата, които вършат пречистването на рудата с течност невероятно. Вместо с водни разтвори, руските и по-късно съветски миньори са разтрошавали кимберлитовата канара със специфични машини.
През 2009 година добивът на диаманти в „ Мир ” бе обновен, само че към този момент подземен. Оператор на мината и главен шеф в Мирни е съветската държавна компания „ Алроса ”. През 2017 година обаче наводняване спря употребата на находището. При случая починаха 8 души, а над 150 бяха блокирани за часове в шахтите. В момента се приготвя сондаж на дълбочина от 1300 метра, който да удостовери, дали възобновяването на добива ще е рентабилно. Ако бъде взето решение за това, въвеждането на мината още веднъж в употреба ще отнеме 6-9 години и ще коства към 1,3 милиарда $.
Диамантеното находище е намерено през 1955 година Добивът стартира през 1957 година като в началото се прави от пандизчии от страховитите руски наказателни лагери ГУЛАГ.
След като находището се оказва изключително перспективно, до него е издигнат град, с единствената цел да приюти служащите, добиващи диаманти и техните фамилии.
А мястото не е положително за живеене. Температурите през зимата нерядко падат под минус 50 градуса по Целзий. Лятото пък е малко, само че горещо, като от блатистия терен на околната тайга изхвърчат милиони кръвопиещи комари и мухи.
От мината „ Мир ” са идвали по-голямата част от съветските диаманти и близо една четвърт от добива на скъпоценните камъни в света.
През 2001 година потреблението на открит прийом за копаене е прекъснато. Причината е, че кариерата става толкоз дълбока и нестабилна, че заплашва да погълне близкия град. В следствие дъното ѝ е засипано със пласт трошляк, бездънен 45 метра, а над него се е образувало езеро, като през 2004 кариерата е публично затворена.
Любопитно е, че в „ Мир ” са добивани по този начин наречените „ сребърни мечки ”. Това са изцяло идентични висококачествени диаманти, за които даже е имало спекулации, че са изкуствени, създавани по неповторима съветска технология. Всъщност и до момента не е разкрита тайната им.
Друга загадка на добива в кариерата на най-голямата открита диамантена мина в света е, че не се е употребила никаква вода. Причината са рисково ниските температури през зимата, които вършат пречистването на рудата с течност невероятно. Вместо с водни разтвори, руските и по-късно съветски миньори са разтрошавали кимберлитовата канара със специфични машини.
През 2009 година добивът на диаманти в „ Мир ” бе обновен, само че към този момент подземен. Оператор на мината и главен шеф в Мирни е съветската държавна компания „ Алроса ”. През 2017 година обаче наводняване спря употребата на находището. При случая починаха 8 души, а над 150 бяха блокирани за часове в шахтите. В момента се приготвя сондаж на дълбочина от 1300 метра, който да удостовери, дали възобновяването на добива ще е рентабилно. Ако бъде взето решение за това, въвеждането на мината още веднъж в употреба ще отнеме 6-9 години и ще коства към 1,3 милиарда $.
Източник: marica.bg
КОМЕНТАРИ